Мисията „Артемис II“ приключи успешно и човечеството направи нова стъпка към завръщането си на Луната. В 3:07 часа на 11 април корабът „Орион“ се приводни край бреговете на Сан Диего и четиримата астронавти на борда му се завърнаха на Земята, завършвайки почти 10-дневното си пътуване. Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и Джереми Хансен, първите посетили Луната след повече от половин век, направиха успешна обиколка около естествения спътник на Земята и поставиха нов рекорд за най-далечното разстояние от Земята, изминато от човек, като се намираха на около 406 771 км от нашата планета.
„Рийд, Виктор, Кристина и Джереми, добре дошли у дома и поздравления за едно наистина историческо постижение“, казва администраторът на НАСА Джаред Айзакман, пишат от НАСА. „Артемис II“ демонстрира изключителни умения, кураж и всеотдайност, докато екипажът изведе „Орион“, SLS (Space Launch System) и човешкото изследване по-далеч от всякога. Като първите астронавти, летели с тази ракета и космически кораб, екипажът пое значителен риск в името на придобитите знания и бъдещето, което сме решени да изградим. С приключването на „Артемис II“ фокусът сега уверено се насочва към сглобяването на „Артемис III“ и подготовката за завръщане на лунната повърхност, изграждането на базата и това никога повече да не се отказваме от Луната.“
След кацането в Тихия океан астронавтите са посрещнати от съвместен екип на НАСА и американските въоръжени сили, който им помогна да излязат от космическия кораб в открито море и ги транспортира с хеликоптер за първоначални медицински прегледи.
По време на мисията си Уайзман, Глоувър, Кох и Хансен изминаха общо 1 117 658.83 км Прелитането им покрай Луната ги отведе по-далеч, отколкото някога е пътувал човек, като надмина предишния рекорд за разстояние, поставен от астронавтите на „Аполо 13“ през 1970 г.
Екипажът излетя с ракетата SLS на НАСА в 1:36 ч. на 2 април от космическия център „Кенеди“ на агенцията във Флорида. Американската ракета изстреля екипажа в космическия кораб „Орион“ в Космоса, извеждайки го в орбита с прецизна точност след гладко отброяване, проведено от екипа за контрол на изстрелването на „Артемис“ на агенцията.
През първия ден в Космоса астронавтите и екипите на земята провериха космическия кораб — наречен „Integrity“ от екипажа — за да потвърдят, че всички системи са в изправност преди прехода към Луната.
На втория ден от тестовия полет, при пълна готовност на всички системи, сервизният модул на „Орион“ задейства главния си двигател, поставяйки астронавтите на траектория, която ги доведе на около 6545 км над лунната повърхност при най-близкото им приближаване.
„Екипажът на „Артемис II“ се прибра у дома. Системите за влизане, спускане и кацане функционираха според проекта и финалният тест беше завършен както беше планирано. Този момент принадлежи на хилядите хора от четиринадесет държави, които построиха, тестваха и се довериха на този кораб. Тяхната работа защити четири човешки живота, пътуващи със скорост около 38 405 км/ч, и ги върна безопасно на Земята“, заявява заместник-администраторът на НАСА Амит Кшатрия. „Артемис II доказа кораба, екипите, архитектурата и международното партньорство, които ще върнат човечеството на лунната повърхност. Рийд, Виктор, Кристина и Джереми отнесоха надеждите на този свят по-далеч, отколкото хората са пътували през повече от половин век. Преди 53 години човечеството напусна Луната. Този път се върнахме, за да останем. Бъдещето е наше, за да го спечелим.“
С астронавти на борда за първи път, инженерите подложиха „Орион“ на пълна оценка по време на полет. Екипажът тества системите за поддържане на живота на космическия кораб, потвърждавайки, че „Орион“ може да поддържа хора в дълбокия космос. По време на няколко демонстрации на пилотиране членовете на екипажа поеха ръчно управлението на космическия кораб, пилотирайки „Орион“, за да проверят неговото управление и да съберат данни, които ще насочват бъдещите операции по срещане и скачване с капсули, предназначени за хора, по време на „Артемис III“ и след това.
Екипажът завърши серия от тестове, които ще дадат информация за това как НАСА ще провежда бъдещи мисии до Луната, включително оценки на работата на космическия кораб по време на упражнения на екипажа, аварийно оборудване и процедури, скафандрите на системата за оцеляване на екипажа на „Орион“ и други критични системи на космическия кораб.
Уайзман, Глоувър, Кох и Хансен подкрепиха и научни изследвания, за да помогнат на НАСА да подготви астронавтите за живот и работа на Луната, докато агенцията изгражда лунна база и се стреми към Марс. Тези експерименти – включително изследването AVATAR, което проучва как човешката тъкан реагира на микрогравитацията и радиационната среда в дълбокия Космос, както и други проучвания за човешкото представяне – събират важни здравни данни за мисии с дълъг срок.
По време на прелитането си покрай Луната на 6 април астронавтите заснеха над 7000 изображения на лунната повърхност и слънчево затъмнение, по време на което Луната блокираше Слънцето от гледна точка на „Орион“. Снимките включват впечатляващи гледки на залез и изгрев на Земята, кратери от сблъсъци, древни лавови потоци, нашата галактика Млечният път, както и повърхностни пукнатини и цветови вариации по лунния терен.
Те документираха релефа по протежение на терминатора — границата между лунния ден и нощ — където нискостоящата слънчева светлина хвърля дълги сенки по повърхността, създавайки условия на осветеност, подобни на тези в района на Южния полюс, където се планира кацане на астронавти през 2028 г. Екипажът предложи също така възможни имена за два лунни кратера и докладва за светкавици от удари на метеорити на нощната страна на Луната.
Научните изследвания на „Артемис II“ ще проправят пътя за бъдещи мисии до повърхността на Луната, като помогнат за усъвършенстването на операциите по мисията и обучението на астронавтите да използват добре информирано преценяване, за да идентифицират области от голям интерес за науката и изследването.
След като екипажът се върна безопасно на Земята, НАСА и нейните партньори сега ще насочат вниманието си към подготовката за мисията „Артемис III“ през следващата година, когато нов екипаж на „Орион“ ще тества интегрирани операции с лунни кацателни модули, произведени от частния сектор, в ниска околоземна орбита.
Като част от „Златната ера“ на иновациите и изследванията, НАСА ще изпраща астронавтите от „Артемис“ на все по-предизвикателни мисии, за да изследват по-голяма част от Луната с цел научни открития, икономически ползи, установяване на трайно човешко присъствие на лунната повърхност и полагане на основите за изпращането на първите астронавти – американски астронавти – на Марс.
Първият български космонавт Георги Иванов също изрази вълнението си от успеха на мисията и завръщането на Орион на Земята. „Добре дошли у дома: „Артемис II“. Скъпи приятели, колеги и мечтатели, от името на поколението, което прокара първите пътеки в необятния Космос, и като човек, преживял магията и суровостта на орбиталния полет, бих искал да изразя своето огромно вълнение от успеха на мисията „Артемис II“. Днес ние не просто отбелязваме край на една успешна експедиция. Днес ние празнуваме завръщането на човешкия дух там, където му е мястото – сред звездите“, коментира Георги Иванов, пише БТВ. Той отбелязва и българския принос в мисията. „С особено вълнение и гордост бих искал да спомена и едно име, което свързва родината ни директно с успеха на „Артемис II“ – това на инж. Петко Динев, достоен ученик на легендарния Теодоси Теодосиев – Тео, чиито уникални камери ни направиха преки свидетели на този исторически полет“, посочва Иванов. Първия български космонавт припомня, че повече от половин век нашият естествен спътник ни е очаквал в тишина. :За много от нас това изглеждаше като твърде дълга пауза, но днес, благодарение на усилията на НАСА и международното сътрудничество, ние доказваме, че мечтата никога не е угасвала. Космосът не познава граници, той принадлежи на всички ни. Нека стъпките на екипажа на „Артемис II“ бъдат само началото на една нова ера, в която Луната ще стане наш втори дом и изследователска база за бъдещите поколения“, споделя още Георги Иванов.
