Тази нощ в 1:36 ч. българско време, човечеството направи нова малка стъпка с успешно изстрелване на ракета и голям скок с първата пилотирана мисия от над 50 години, която ще обиколи Луната. НАСА успешно изстреля ракетата SLS, която ще изведе кораба „Орион“ по пътя към Луната в мисията „Артемис II“.
Мисията „Артемис II“ ще продължи 10 дни, като четирима астронавти на борда ще направят обиколка около Луната. На борда на „Артемис II“ са астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох, която ще стане първата жена астронавт, достигнала Луната, както и астронавтът на Канадската космическа агенция Джереми Хансен. Те няма да кацат на Луната. Тяхната задача ще бъде да потвърдят, че всички системи на кораба функционират според очакванията с екипаж на борда в дълбокия Космос.
Космическият кораб първо ще достигне начална орбита, летейки по елипса, на височина от около 185 до 2253 км. Орбитата ще продължи малко над 90 минути и ще включва първото задействане на ICPS, за да се поддържа траекторията на „Орион“. След първата орбита ICPS ще издигне „Орион“ до висока орбита около Земята. Тази маневра ще позволи на космическия кораб да набере достатъчна скорост за окончателното насочване към Луната. Втората, по-голяма орбита ще отнеме приблизително 23,5 часа, като „Орион“ ще се движи по елиптична траектория между около 185 и 74 029 км над Земята. За сравнение, Международната космическа станция лети по почти кръгла орбита около 402 км над нашата планета.
След изгарянето, за да влезе в висока околоземна орбита, „Орион“ ще се отдели от горната степен, която екипажът ще използва като обект за ръчно тестване на пилотирането, наречено демонстрация на операции в непосредствена близост. По време на демонстрацията, контрольорите на мисията в космическия център „Джонсън“ на НАСА в Хюстън ще наблюдават „Орион“, докато астронавтите превключват космическия кораб в ръчен режим и управляват полета и курса на „Орион“. Тази демонстрация ще предостави данни за производителността и оперативен опит, които не могат да бъдат лесно получени на земята при подготовката на критичните срещи (rendezvous), операциите в близост (proximity operations) и скачването (docking), наричани общо RPOD, както и разкачването – в лунната орбита, започващи с „Артемис III“.
След демонстрацията на операциите в непосредствена близост, екипажът ще върне контрола над „Орион“ на централата на НАСА „Джонсън” и ще прекара остатъка от орбитата в проверка на работата на системите на космическия кораб в космическата среда.
Докато все още е близо до Земята, екипажът ще оцени работата на системите за поддържане на живота, необходими за генериране на въздух за дишане.
„Орион“ също ще тества комуникационните и навигационните системи, за да потвърди, че са готови за пътуването. Докато все още е в елиптична орбита около Земята, „Орион“ ще лети за кратко извън обхвата на GPS сателитите и сателитите за проследяване и предаване на данни на космическата мрежа на НАСА (the Tracking and Data Relay Satellites of NASA’s Space Network), за да позволи ранна проверка на комуникационните и навигационните възможности на Deep Space Network на агенцията.
След приключване на процедурите по проверка, „Орион“ ще извърши следващото движение на двигателя, наречено транслунна инжекция, при което сервизният модул на „Орион“ ще даде последния тласък, необходим за извеждането на космическия кораб в около четиридневно пътуване около далечната страна на Луната, описвайки осмица, която ще се простира на повече от 370 149 км от Земята, преди да се върне у дома.
През останалата част от пътуването астронавтите ще продължат да оценяват системите на космическия кораб, включително да практикуват аварийни процедури, да тестват радиационното убежище, да участват в научни експерименти и да наблюдават Луната от по-близка гледна точка, отколкото човешкото око е виждало от повече от 50 години.
Екипажът на „Артемис II“ ще пътува на около 7 402 км отвъд далечната страна на Луната. Те ще видят Земята и Луната от прозорците на „Орион“, с Луната близо на преден план и Земята на почти 402 336 км на заден план. От мястото, където се намира екипажът, Луната ще изглежда с размерите на баскетболна топка, държана на разстояние от ръката.
След като „Орион“ и екипажът достигнат обратната страна на Луната, те ще започнат обратния етап от пътуването си към дома. Вместо да се налага използване на двигатели за връщането, тяхната горивоефективна траектория ще използва гравитационното поле на Земята и Луната, като по този начин ще се гарантира, че „Орион“ ще бъде привлечен обратно по естествен начин от земното притегляне за безплатното завръщане от мисията.
„Орион“ ще се приземи в Тихия океан, а космическият кораб и екипажът ще бъдат спасени с помощта на Военноморските сили на САЩ, което ще даде още една възможност за първото изпитване на новите процеси. Уроците, научени по време на мисията, ще проправят пътя за завръщането на човека на лунната повърхност. Чрез „Артемис“ НАСА ще изследва Луната повече от всякога и ще създаде трайно присъствие в дълбокия Космос, като едновременно с това ще се подготви за кацането на първия астронавт – американец – на Марс.
