Историческият седемчасов полет покрай Луната на мисията „Артемис II“ приключи, отбелязвайки първото завръщане на човечеството до естествения спътник на Земята след „Аполо 17“ през 1972 г., съобщават от НАСА. Астронавтите на борда на космическия кораб „Орион“ заснемат кадри от обратната страна на Луната и поставят нов рекорд за най-далечното разстояние от Земята, изминато от човек, намирайки се на около 406 771 км от нашата планета.
Знаменитият за човечеството ден започна в 20:56 часа на 6 април, когато астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох, заедно с астронавта на Канадската космическа агенция Джереми Хансен, поставиха рекорд за най-далечното разстояние от Земята, изминато от човек, надминавайки разстоянието от около 400 171 км на „Аполо 13“.
Около час по-късно, в 21:45 часа, започна и обиколката на „Орион“ около Луната. Докато мисията преминава зад Луната, в продължение на около 40 минути лунната повърхност блокира радиосигналите от мрежата „Deep Space Network“ на НАСА на Земята, необходими за поддържане на връзка с екипажа. В този период е най-близкото приближаване на „Орион“ до Луната. То настъпва в 2 ч., когато мисията „Артемис II“ прелита на около 6 545 км над повърхността ѝ. Две минути по-късно екипажът достига максималното разстояние на мисията от Земята – около 406 771 км, поставяйки нов рекорд за човешки космически полет.
Докато прелитат над обратната страна на Луната, членовете на екипажа заснемат и описват релефни форми, сред които ударни кратери, древни потоци от лава, както и повърхностни пукнатини и хребети, образувани в хода на бавното еволюиране на Луната във времето. Те отбелязват и разлики в цвета, яркостта и текстурата, които дават ключ към разбирането на състава и историята на лунната повърхност. Екипажът става свидетел на „залез на Земята“ – момента, в който Земята изчезна зад лунния хоризонт, докато „Орион“ преминава зад Луната, и на „изгрев на Земята“, когато космическият кораб се появява от противоположния край на Луната.
След като периодът на наблюдение на Луната приключва, екипажът на „Орион“ става свидетел на почти едночасово слънчево затъмнение, докато космическият кораб, Луната и Слънцето се подредени в една линия. С изглед към почти напълно затъмнена Луна, астронавтите анализират слънчевата корона – най-външната атмосфера на Слънцето, която се появи около ръба на Луната.
По време на затъмнението екипажът има възможност да наблюдава някои рядко срещани явления, които се виждат само на неосветената част на Луната. Те са съобщили за шест светлинни отблясъка, предизвикани от метеорити, ударили лунната повърхност.
Учените вече очакват с нетърпение снимките, застени по време на историческата обиколка около естествения спътник на Земята, заедно с многото други, заснети по време на прелитането. Те ще разгледат снимките, аудиозаписите и другите данни, за да определят по-точно времето и местоположението на светлинните импулси и да потърсят информация от любители, които са наблюдавали Луната по същото време.
След приключването на периода на наблюдение на Луната екипажът на „Артемис II“ получи поздравления от президента на САЩ Доналд Тръмп.
В чест на мисията „Артемис II” астронавтите отправят предложението да преименуват някои обекти на Луната в чест на космическия кораб „Орион“, наречен „Интегрити“, както и в памет на покойната съпруга на командира Рийд Уайзман – Карол.
След историческото си прелитане покрай Луната на 6 април екипажът на „Артемис II“ се подготвя за пътуването обратно към Земята. В 20:23 часа се очаква космическият кораб „Орион“ и астронавтите Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и Джереми Хансен да напуснат лунната сфера на влияние, отбелязвайки излизането си от гравитацията на Луната.
*Обяснение към основната снимка: Заснета от екипажа на „Артемис II” по време на прелитането им покрай Луната на 6 април 2026 г., снимката показва как Луната напълно затъмнява Слънцето. От гледна точка на екипажа на „Орион“ Луната изглежда достатъчно голяма, за да скрие напълно Слънцето, създавайки почти 54 минути пълно затъмнение и разширявайки обхвата на наблюдението далеч отвъд възможностите от Земята. Короната образува сияен ореол около тъмния лунен диск, разкривайки детайли от външната атмосфера на Слънцето, които обикновено са скрити от неговата яркост. Виждат се и звезди, които обикновено са твърде бледи, за да се видят при заснемане на Луната, но когато Луната е в тъмнина, звездите се заснемат лесно. Тази уникална гледна точка предоставя както впечатляваща гледка, така и ценна възможност за астронавтите да документират и опишат короната по време на завръщането на човечеството в дълбокия космос. На тази снимка се вижда слабото сияние на ближната страна на Луната, осветена от светлината, отразена от Земята.
