Скъпи, читатели от днес в рубриката ни „Колонката на учения!“ в MediaBricks се включва и картографът д-р Евгения Сарафова. Тя географ по призвание и образование. Д-р Евгения Сарафова е съосновател на „Географ БГ“ и експерт по географски информационни системи (ГИС) и дистанционни изследвания. Завършва „Картография и ГИС“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2016 г. защитава дисертация в Института по космически изследвания и технологии – БАН. Има опит в менторството на ученици и студенти и участва активно в инициативи за популяризиране на географията и науката. През 2016 г. е включена в селекцията „30 под 30“ на Forbes Bulgaria. Основател е и на Pixel Company – компания за иновации в представянето и преподаването на география.
Д-р Евгения Сарафова, картограф:
В съвременния свят имаме достъп до огромно количество информация, новини, данни, ресурси. Особено след пускането на първите модели с изкуствен интелект достъпът до знание се превърна в нещо като въздуха, водата или електричеството – евтин, бърз и буквално в нашия джоб. Така днес е по-лесно да разбираме какво влияние имат световните новини за нас като личности – как например един затворен проток директно води до повишаване на цената на бензина, който отивам да си сипя в личния автомобил? Или защо една атака във водите на Черно море, съвсем близо до българския бряг, може да означава огромни затруднения за хилядите хора, заети в сферата на туризма по нашето Черноморие? Или пък да доведе до глад в някои държави от Африка.
Географските карти винаги са имали една много любопитна особеност – те са средства за визуална комуникация, т.е. информират ни чрез изображение, което често показва личната гледна точка на автора на картата. Това важи особено много за картите от минали исторически периоди. Днес светът на картите, от който имам честта да бъда част вече две десетилетия, има една сравнително нова терминология, свързана с начина на изобразяване, и тя се нарича „визуализация на данни“ – по този малко по-съвременен начин се обозначават всички тези карти, схеми, диаграми, които показват по един възможно най-неутрален начин самите данни, с които са направени. А понеже живеем в епохата на Големите данни (Big Data) – данни има за какво ли не, къде ли не.
Нека разгледаме една от най-често посещаваните карти в Дигитален атлас (фиг. 1.) – картата с корабните маршрути по света, която може да ни подскаже как точно да тълкуваме много международни новини и буквално връзката им с нашите пари. Тя съдържа слоя „Плътност на корабния трафик“, базиран на данни от авторитетен международен източник (Global Maritime Traffic Density Service (GMTDS)) и показващ всъщност в обобщен вид сигналите на корабите при тяхното движение в пространството.
Фиг, 1. Морските и речни пътища на световната търговия, изобразени върху картата на света.
Нека се замислим колко голяма част от всички предмети у дома, в офиса, храни, които консумираме, дрехи, които носим, са дошли при нас от близки или далечни места на Земята. Храната, горивата и стоките, които използваме ежедневно, зависят от международните транспортни мрежи и съответно прекъсването на всеки един такъв маршрут може да доведе до сериозни промени в цените и достъпността, дори на хиляди километри от мястото на прекъсването.
Ако погледнем картата на света, ще видим едни особено интересни места, които на английски език се наричат chokepoints – буквално тесни места, от които може да се „задави“ икономиката на целия свят (на картата са отбелязани с пинчета). Такива са Ормузкият проток, Баб ел-Мандеб, Суецки канал, Панамски канал, Малакски проток и др. Тези места имат огромно икономическо и политическо значение, което не може да се сравнява по размери с тяхната ограничена площ. Картата с корабните маршрути може да ни позволи да видим именно тези места, концентриращи толкова много в себе си – пари, влияние, хора, интереси, политика.
Баб ел-Мандеб (фиг. 2.) е проток, който свързва Индийския океан с Червено море. World Food Program на ООН анализира на 8 октомври 2026 г. ситуацията около това важно място и установява тенденция за пренасочване на кораби през нос Добра Надежда, чак в най-южния край на Африка – такова огромно разстояние! В момента, в който пиша тези редове, дори не съм сигурна какво точно се случва около Баб ел-Мандеб – има множество спорни новини за затваряне, атаки, проблеми, които преминават ежедневно през международния новинарски обмен.
Фиг. 2. Трафикът през Баб ел-Мандеб
Заобикалянето на Баб ел-Мандеб означава и заобикаляне на Суецкия канал, което показва колко голямо значение може да има едно такова проблемно място за икономиките на държави, които са разположени нататък по транспортната верига.
Ситуацията в Ормузкия проток (фиг. 3.) от пролетта на 2026 г. насам ясно ни показва и борбата за влияние върху едни от най-ценните ресурси – нефт и газ. Новините от района непрекъснато се променят и едва ли можем лесно да установим кои, колко и какви танкери преминават от там в момента. Единственото, което хората в ЕС, САЩ и в много държави от Азия установяват, е покачване на цената на горивата. Енергийните доставки имат пряко отношение и към изхранването на населението в много държави от Африка, защото чрез тези суровини се произвеждат торове, без които реколтата ще понесе сериозни щети.
Фиг. 3. Ормузкият проток – ключово място за световната търговия на нефт и газ.
Примерите досега засягат и нас, в България, но нека разгледаме още един пример, който за съжаление е свързан конкретно с нашата страна – атаките с дронове върху кораби в Черно море от месец октомври 2026 г. Ако погледнем отново картата, можем да видим пътищата на зърно от Украйна към света – Египет, Либия и Мавритания са сред страните, които биват сериозно засегнати от свиването на доставките със зърно след началото на войната в Украйна. Това е уязвимост, която се отчита на няколко хиляди километра от военните действия, но може да доведе до смъртта на хиляди.
Фиг. 4. Корабният трафик в западната част на Черно море.
Примерите, които разгледахме, показват комплексните рискове за здравето, живота, благополучието и изхранването на населението по света, свързани с няколко съвсем малки по площ, но с несъразмерно голямо значение места по света. Използването на визуални средства за комуникация и изобразяване на данни, като картата, която разгледахме, може да ни помогне да разберем по-добре събитията, които се случват на хиляди километри от нас, но имат пряко значение върху нашето ежедневие.
Добави коментар