Днес в 05:27 ч. настъпи астрономическата зима – зимно слънцестоене. Това е най-късият ден в годината – траещ 9 часа и 3 минути за София. Слънцето кулминира в 12:25 ч. (за Астрономическата обсерватория на СУ), на височина само 23° 55′ над южния хоризонт (най-ниската слънчева кулминация в годината). Подобно както и началото на останалите сезони, тази година, официално зимата ще започне по-късно, поради това, че 2023 г. предхожда високосна година, обяснява астрофизикът Пенчо Маркишки от катедра Астрономия към СУ и Института по астрономия към БАН.
За сравнение, догодина астрономическата зима ще настъпи на 21 декември в 11:20 ч. – с почти 18 часа по-рано.
След 22 декември продължителността на дните ще започне да нараства, макар отначало – незабележимо, а кулминациите на Слънцето по обяд ще стават все по-високи.
В момента на зимното слънцестоене Слънцето се намира в съзвездието Стрелец, на фона на регион от Млечния път, богат на дифузни мъглявини и звездни купове. Между тях най-известни са мъглявините Лагуна – M8 и Трифида – M20. Те обаче се наблюдават най-удобно през лятото.
На 25 декември т. нар Средно слънце ще съвпадне с истинското и кулминацията им за София ще бъде в 12:27 ч. Освен на 25 декември, това се случва още 3 пъти в годината – на 15 април, 13 юни и 1 септември. Средното слънце е фиктивно и е въведено за да се избегнат неудобствата, породени от неравномерното движение на истинското Слънце по еклиптиката, тъй като скоростта на Земята по нейната орбита е неравномерна. Около посочените по-горе 4 дати, слънчевите часовници сочат време, което е най-близко до местното средно слънчево.
