Наука

На 22 декември идва астрономическата зима – най-късият ден ще трае само 9 часа и 3 минути за нашите географски ширини

На 22 декември идва астрономическата зима – най-късият ден ще бъде само 9 часа и 3 минути за нашите географски ширини

На 22 декември в 06:19 часа настъпва астрономическата зима. Това е и най-късият ден в годината, който трае само 9 часа и 3 минути за нашите географски ширини. Астрофизикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия към БАН представи в интервю за Агенция „Фокус“ и какви ще са най-интересните астрономически явления, които могат да се наблюдават в небето през зимата.

Тази година астрономическата зима ще настъпи на 22 декември в 06:19 ч., когато Слънцето ще бъде в точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. След 22 декември денят ще започне да нараства, но отначало – много бавно и незабележимо, с едва няколко секунди на всяка следваща дата.

В ясните вечери през цялата зима ще виждаме ярката планета Венера като „звезда-Вечерница“. Тя вече се наблюдава добре – вечер след залез слънце, над югозападния хоризонт. Някои дори я вземат за странно аномално явление поради високата й яркост. Ако наблюдаваме Венера през по-мощен бинокъл или с малък телескоп, с увеличение поне 15 – 20 пъти, тя се вижда във фази – подобно на Луната.

Скоро предстои последното за годината затъмнение – пръстеновидно слънчево на 26 декември. То обаче няма да бъде видимо от България. Затъмнението ще се наблюдава като частично слънчево от Азия, Австралия и Индийския океан. Тънката ивица на пръстеновидното затъмнение ще започне от североизточната част на Арабския полуостров – в Саудитска Арабия, на около 220 km североизточно от Рияд. След това ще прекоси Индийския океан, южната част на Индия, Шри-Ланка, Бенгалския залив, Малайския архипелаг (островите Суматра и Борнео) и ще премине южно от Филипините. Пръстеновидно затъмнение с максимална продължителност 3 минути и 40 секунди ще може да се наблюдава от Сингапур, около 07:18 ч. българско време.

Затъмнението ще бъде пръстеновидно, тъй като Луната ще бъде близко до своя апогей – най-далеч от Земята по своята орбита. Тогава видимият диаметър на Луната е най-малък и по време на пълната фаза тя няма да може да закрие изцяло Слънцето. Периферията на слънчевия диск ще остане видима около Луната като тънък пръстен.