Преди 6 години, на 19 януари 2020 г., на 87-годишна възраст почина акад. Благовест Сендов – световноизвестен български математик, изтъкнат държавник и общественик. По негова идея е организирана и първата Международна олимпиада по информатика, на която България е домакин през 1989 г.
Две години по-рано, през 1987 г., проф. Сендов прави предложение на 24-ата генерална конференция на ЮНЕСКО за провеждане на Международна олимпиада по информатика. Домакин на първото издание на състезанието е Правец. От 1989 г. до днес българските олимпийци са спечелили 131 медала – 29 златни, 57 сребърни и 45 бронзови.
Акад. Сендов е бил ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, председател на Българската академия на науките, председател на Народното събрание на Република България и посланик на България в Япония и във Филипините. Става най-младият доктор на науките, най-младият професор, най-младият ректор по онова време. Известен е и с образователния експеримент „Проблемна група по образованието“, наричан разговорно „Сендовската система“.
През 1956 г. Благовест Сендов завършва специалност „Математика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е изчислителна математика в Лондон и Москва. Със своите интелектуални качества, трудоспособност и административни заложби, Благовест Сендов извървява само за 15 години трудния път от асистент, доцент (1963), професор (1968), декан на Математическия факултет (дн. ФМИ; 1970 – 1973) до ректор (1973 – 1979) на Софийския университет. Междувременно придобива необходимите научни степени кандидат на науките (1964; дн. д-р) и доктор на математическите науки (1967).
Акад. Сендов е смел реформатор в образованието на всички нива. През 1970 г. като декан на Математическия факултет на Софийския университет въвежда тристепенната форма на обучение (бакалавър, магистър и докторант). Чак 25 години по-късно такава организация на университетското образование е приета в целия Европейски съюз.
Той има не по-малко успешно развитие и в Българската академия на науките – старши математик (1961 – 1963), ръководител на секция Числени методи (1967 – 1970), заместник-директор на Института по математика с Изчислителен център (1967– 1970; дн. ИМИ); заместник-председател и гл. научен секретар (1982 – 1988) и председател (1988 – 1991) на Академията. Междувременно става член-кореспондент (1974) и академик (1981).
Неговата научна дейност впечатлява със своята съдържателност, многообразие и продуктивност до самия край на живота му. Автор е на над 200 научни публикации, на няколко монографии, множество учебници и популярни статии. Акад. Сендов е един от пионерите на информатиката в България и заедно с акад. Любомир Илиев има основополагащ принос за нейното комплексно развитие в страната. Той е основна фигура в колектива, създал първата българска цифрово-електронна изчислителна машина „Витоша“ и един от първите в света електронни калкулатори „Елка 6521“.
Инициира образователния експеримент „Проблемна група по образованието“, наричан разговорно „Сендовската система“, докато е ректор на Софийския университет. ПГО е образователна система, въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г. Системата предлага нови методи на обучение, както и с промяна в учебното съдържание по класове. Учебниците са големи и илюстрирани от Доньо Донев. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например предметът „Природа“ обединява изучаването на Биология, Химия, Физика и География, а „Чета, пиша, смятам“ – Математика, Български език и Литература. От V клас се учи програмиране, като за целта се използва популярният за образователни нужди език Лого. Обучението се провежда целодневно. До V клас учениците не са писмено оценявани. В някои класове учениците започват своето обучение на 6-годишна възраст. Новаторският образователен процес е замислен с цел демократизация на обучението, което да преминава с лекота под формата на игра и забавление. Въпреки това проектът среща неодобрение, най-вече от страна на някои родители и в интелектуалните среди, а заради включените произведения на Джани Родари е наречен „прозападен“.
По време на интеграцията (1970 – 1988) на Математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет и Математическия институт с Изчислителен център (дн. ИМИ) на БАН в Единен център по математика и механика (ЕЦММ; История на ФМИ, История на ИМИ) Благовест Сендов заема длъжностите: зам.-директор (1970 – 1973) и ръководител на секторите Математическо моделиране (1971 – 1988), Теория на управлението и операционните изследвания (1972 – 1978), Математическо образование (1981 – 1983).
Заемал е поста на председател на Народното събрание от 1995 до 1997 г. и на заместник-председател от 1997 до 2004 г.
Бил е посланик в Япония от 2004 до 2009 г. и във Филипините (20 април 2006 г. – 19 септември 2014 г.).
Както MediaBricks сподели, през февруари 2023 г. по повод 90-годишнината от рождението на световноизвестния български учен бе представена книгата „Академик Благовест Сендов през погледа на приятели и колеги от България и света“. Съставител на книгата е съпругата му Анна Сендова.
