Олимпиецът на годината Андрей Стефанов от ПЧМГ в 11. клас направи забележителна година в две науки – математика и информатика. Той спечели 5 медала през 2026 г. – 4 златни и 1 бронзов, като стана златен медалист и от двете основни Международни олимпиади по математика (IMO) и по информатика (IOI). Днес ви срещаме с Андрей, който разказва за най-силната си олимпийска година досега, за напрежението по време на състезания, за връзката между математиката и информатиката и за хората, които са му помогнали да стигне до националните отбори. Говорим с него и за първите международни олимпиади, приятелствата с ученици от цял свят, уроците от състезателния път, скоростното редене на кубчета на Рубик и следващата голяма стъпка – кандидатстването в университет. „Най-силният ми мотиватор преди всяко състезание е да се справя добре. Задачите ми са интересни и искам да ги реша“, споделя пред MediaBricks Андрей.
През тази година той беше част от националния отбор по информатика за трети път и за втори път от старшия национален отбор по математика, а преди това е постигнал редица успехи в двете науки и при младежите. Медалите му на световната сцена са общо 20 – 12 златни, 6 сребърни и 2 бронзови. „Двете науки взаимно си помагат, защото когато знаеш неща от другата наука, имаш предимство“, посочва Андрей. И допълва, че знанията му в областта на математиката са му помагали да се справи с проблем в областта на информатиката и обратното.
По думите на олимпиеца състезанията по математика са по-стресиращи. „Там има доста късмет. Ако не мога да измисля решение на някоя задача много време, тогава е стресиращо“, казва Андрей. Споделя, че е изпадал много пъти в подобна ситуация и не винаги е успявал да излезе от нея. „Зависи от задачата. Понякога спирам да си почина 1–2 минути, опитвам да погледна задачата от друга перспектива“, разказва медалистът как действа.
Заради участията си на олимпиади и международни състезания Андрей е посетил държави по целия свят. Не ги е броил, но предполага, че са около 30. „Бил съм в Румъния доста пъти за състезания, в Албания и в Казахстан съм бил два пъти“, посочва той.
Първото му участие на голяма международна олимпиада е на Международна олимпиада по информатика (IOI) през 2024 г., когато Андрей печели сребърен медал. „Тогава за първи път представях страната си на международно ниво и исках да се справя добре. Беше интересно да се запозная с много хора от различни държави“, разказва какво си спомня от първото си участие на международна олимпиада.
Любима олимпиада заради срещите и преживяванията извън медалите за младежа е Международната олимпиада по информатика през 2025 г. „На тази олимпиада се запознах с най-много хора от различни държави“, посочва Андрей и допълва, че понякога поддържа контакт с част от хората, с които се е запознал. Не изключва възможността в бъдеще част от познанствата му с ученици от други държави да прераснат в научни колаборации. „В който и университет да отида, със сигурност ще срещна някои от тези хора“, посочва зрелостникът.
Новите запознанства не са единственото, което му остава след състезанията. „Научили са ме на работа под стрес, на работа с ограничено време, както и да гледам проблемите от различна перспектива, което също е важно“, споделя още Андрей. Надява се да прилага това и в ежедневието си.
Пътят до националните отбори минава през участието в националните олимпиади по математика и информатика. Тези ученици, които се двоумят дали да участват в първите кръгове, би посъветвал да участват само ако наистина имат желание и са готови да са малко по-сериозни към това, а не да го правят, ако се опитват да впечатлят някого, било то и учител. По думите на олимпиеца именно желанието за развитие е важно за успехите.
Развитието му в областта на математиката и в областта на информатиката започва по различно време. „Благодарен съм на Петя Тодорова, защото тя ме насочи към математиката още от трети клас. Тя е забелязала, че отрано съм се интересувал от математиката и съм ходил на състезания още от предучилищна възраст. Тогава е имало и малко побутване от родителите ми, но ми е било лесно да се справям със задачи по математика. Тази страст никога не е спирала“, казва Андрей и допълва, че Петя Тодорова все още му е класен ръководител. В 6. клас решава да се занимава и с информатика. Важна роля за развитието му има Диана Петрова.
През годините бивши олимпийци са му помагали да израсне като състезател и са били до него по време на подготовката му. „Доста олимпийци са ми помагали, но в момента се сещам за имената на Веселин Маркович, Борис Михов и Марин Христов. Те са ме научили на доста неща, постоянно отговаряха на въпросите ми, давали са ми насоки не само как да се справя по-добре в състезанията, а и по-напред, след като завърша“, споделя Андрей. Той също вече помага на следващите поколения олимпийци. Като по-опитен състезател им дава съвети, преди да заминат на състезания.
Олимпиецът благодари за подкрепата и на родителите си. „Те ми помагат най-вече за това да се грижат за мен, което също не е лесна работа“, казва младежът.
Допълва, че вече сам отговаря за подготовката си и всичко останало, свързано със състезанията. А за момента си е дал почивка. „Не съм решавал допълнителни задачи нито по математика, нито по информатика от поне два месеца. Единствено решавам математика в час по математика, защото госпожата ми дава задачи, но не и извън това“, казва ученикът в ПЧМГ.
Той има още едно състезателно увлечение – скоростното редене на кубчета на Рубик. През 2026 г. той завършва на трето място в дисциплината 5×5×5 на Sofia Summer 2026, а по-рано през годината е четвърти в същата дисциплина на Blagoevgrad Open. Андрей споделя, че от доста време има кубчета, но решава да започне да реди кубчета на Рубик, след като вижда свой приятел да го прави. „Реших и аз да се науча от онлайн клипчета. Интересно ми е как се реди бързо кубче“, казва медалистът.
Тази година той е в 12. клас и за последно може да покаже знанията си на международните олимпиади. Признава, че не си е поставил цели в олимпийските си начинания. „Постигнах всичко, което исках да постигна. Може би мога да подобря това, което съм направил през годината, но това не е чак такъв приоритет“, посочва Андрей.
Следващите месеци негов приоритет е кандидатстването в университет. „Ще кандидатствам в чужбина. Сигурно ще се занимавам с информатика, но не съм решил напълно в кой университет“, споделя зрелостникът.
За финал на разговора на въпроса кое научно откритие или решаване на проблем вижда като най-голямо предизвикателство Андрей отговаря: „Антибиотиците. Бактериите намират нови начини да устояват на сегашните.“
