Иновативен български подход за лазерно индуциран управляем ядрен синтез, основан на фемтосекундни лазери и ускорение на леки ядра, ще бъде представен на публична лекция на тема „Лазерно индуцираният ядрен синтез – нова физическа парадигма“. Тя ще бъде водена от доц. д-р Екатерина Йорданова – директор на Института по физика на твърдото тяло „Акад. Георги Наджаков“ към Българската академия на науките и учен с дългогодишен опит в областта на лазерната физика, и ще се проведе на 13 януари (вторник) от 17.30 ч. в Американския център в Столична библиотека. По време на лекцията тя ще разкаже как иновативният български подход предлага значително намаляване на мащаба, енергийната консумация и инфраструктурната сложност.
Това е първата публична лекция за 2026 г. от лекторията „Светът на физиката – на живо“, организатори на която са Столична библиотека, списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България, и катедра „Физика“ при МГУ „Св. Иван Рилски“, съобщават от Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Ядреният синтез е фундаменталният процес, който захранва Слънцето и звездите, и от десетилетия е обект на интензивни научни изследвания като потенциален източник на чиста и практически неизчерпаема енергия.
Наред с традиционните плазмени подходи в последните години се развиват нови концепции, базирани на използването на ултракъси и свръхинтензивни лазерни импулси.
Особен акцент в лекцията ще бъде поставен върху това как светлината (в лицето на фемтосекундните лазерни импулси) може да играе ролята на „катализатор“ за ядрени процеси, без необходимост от поддържане на обемна и свръхгореща плазма. Ще бъдат обяснени по достъпен начин основните физични механизми, които стоят зад лазерно индуцираните реакции, както и причините този подход да се разглежда като обещаваща алтернатива на класическите схеми за ядрен синтез.
Лекцията ще разгледа и по-широкия европейски и световен контекст на тези изследвания, включително мястото на България в развитието на нови научни направления в рамките на водещи европейски инфраструктури. Ще бъде показано как фундаменталната физика, развивана в лабораторни условия, може да се превърне в основа за бъдещи технологични решения и защо подобни изследвания са стратегически важни не само за науката, но и за обществото като цяло.
Научните изследвания на доц. д-р Екатерина Йорданова са насочени към взаимодействието на ултракъси лазерни импулси с вещества, лазерно индуцирани ядрени процеси и иновативни подходи за управляем ядрен синтез. Тя е ръководител и координатор на български проект за изграждане и валидиране на лабораторен прототип за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и съавтор на патентни разработки в тази област. Доц. Йорданова участва активно в международни научни инициативи и в развитието на националния научен капацитет в рамките на европейски изследователски инфраструктури, включително ELI ERIC.
Завършила е висше образование във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2010 г. защитава докторска дисертация в Технологичния университет в Айндховен, Нидерландия, на тема „Полидиагностична валидация на спектроскопски методи за мониторинг на плазма, индуцирана от микровълново лъчение“. Работила е на постдокторска позиция в Свободния университет в Брюксел. Занимавала се е с преподаване на физика, компютърни науки и технологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2017 г. е доцент в Института по физика на твърдото тяло при БАН.
