„Българският Чернобил“ е темата на поредната публична лекция за 2026 г. от лекторията „Светът на физиката – на живо“, организатори на която са Столична библиотека, „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България списание, и катедра „Физика“ при МГУ „Св. Иван Рилски. Гост на лекторията, която ще се състои на 12 май (вторник) от 17.30 ч. в Американския център в Столична библиотека, е проф. Димитър Вацов, съобщават организаторите.
Той е автор на книгата „Българският Чернобил. Археология на моралната нищета“ (изд. „Сиела“, поредица „Минало несвършено“, 2026).
На 26 април 1986 г. гръмва Чернобилската АЕЦ „Владимир Илич Ленин“. Радиоактивният облак започва да пълзи над Европа. В следващите десет дни взривеният четвърти реактор продължава да тлее и захранва облака с нови радионуклиди. На 1 май следобед облакът пресича Дунава и в следващата седмица неколкократно се извалява над България.
Страната ни е на 8-мо място в Европа по замърсяване на територията, но е на печалното 1-во място по облъчване на населението. И това се дължи на липсата на достатъчно мерки и на неефективността на малкото взети такива.
Какви мерки взимат и не взимат комунистическите власти за населението? Какви мерки взимат за армията? Какви мерки чрез УБО взимат за себе си? Защо само в България през 1987 г. е допуснат втори радиационен пик в храните? Що е морален дебилизъм? Това са въпросите, на които лекцията ще се опита да отговори, като обобщи документалните свидетелства, събрани в неговата книга.
Димитър Вацов е доктор по философия и професор в Департамент „Философия и социология“ на Нов български университет. Той е основател и директор на Докторантското училище на НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални науки – София. В периода 1999–2022 г. е главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“. Специализирал е като Фулбрайтов изследовател в Dartmouth College, САЩ (2014). Автор е на седем монографии: „Българският Чернобил. Археология на моралната нищета“; „Що е онтология? Насрещни определения“ (в съавторство с Боян Манчев); „Силите на речта. Радикална прагматика“; „Това е истина, Опити върху властта и истината, Свобода или признаване: Интерактивните извори на идентичността“; „Онтология на утвърждаването: Ницше като задача“. Има над сто публикации на шест европейски езика. Интересите му са в областите на онтологията, политическата философия, постаналитичната философия на езика, медийните изследвания и изследванията на популизма, пропагандата и дезинформацията.
