Над 40 учени и представители на бизнеса участват в седмото издание на Националния форум за съвременни космически изследвания

Над 40 млади и утвърдени учени и представители на бизнеса участват в седмото издание на Националния форум за съвременни космически изследвания (НаФСКИ-VII), който се провежда на 19 и 20 ноември в Центъра за върхови постижения „УНИТе“ в София. По време на двудневното събитие ще бъдат представени 20 научни доклада, ще бъдат направени 6 постерни представяния, а за финал на форума в петък ще се проведе кръгла маса с дискусия с лекторите.

Националният форум за съвременни космически изследвания се организира от Клон „Космос“ на Съюза на физиците в България в партньорство с Физическия факултет и Центъра за върхови постижения „УНИТе“. Форумът ще се проведе под патронажа на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация. MediaBricks е медиен партньор на събитието.

При откриването на форума ръководителят на Центъра за върхови постижения „УНИТе“ проф. Красен Стефанов приветства участниците и им пожела ползотворна работа. Той изрази надежда, че общата им работа ще продължи и занапред.

Светослава Вангелова, експерт в Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, прочете поздравителен адрес от името на министъра на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев. „Този значим научен форум създава условия за обмен на знания, представяне на научни постижения и развитие на нови идеи в една от най-динамичните сфери. Космическите изследвания имат все по-важно значение за научнотехнологичния прогрес, за развитието на иновациите. Те разкриват нови възможности във фундаменталната и приложната наука“, пише в адреса. В него се отбелязва още, че Министерството на иновациите и дигиталната трансформация предприема последователни действия в подкрепа на българския космически сектор, насочени към развитие на научния и технологичния потенциал на страната, насърчаване на иновациите и създаване на условия за активно взаимодействие на научните организации, академичната общност, бизнеса и публичните институции.

Проф. Стефан Лалковски от клон „Космос“ към Съюза на физиците в България отбеляза, че тази година за участие във форума са поканени 8 лектори. Той сподели, че преди 7 години инициативата започва с малка група от хора, като всяка година НаФСКИ се разраства.

Темата на първия ден е „Светове на една ръка разстояние“. Програмата включва три тематични сесии – „В търсене на други светове“, „Наблюдения отвъд видимото“ и „Космосът – по-близо до Земята“. Повече за работата си разказаха български и чуждестранни учени, както и представители на бизнеса. След всяка от лекциите останалите участници във форума задаваха въпроси, а дискусиите продължаваха и през почивките. Програмата през първия ден завърши с представянето на постерна сесия с проучвания на млади учени.

Един от постерите е на Владимира Иринчева, докторант в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българската академия на науките. Пред MediaBricks тя споделя, че за първи път участва в научен форум като НаФСКИ. „Форумът ми дава възможност да представя резултатите от изследванията, които съм правила досега, както и да се срещна с други колеги в областта. Бих искала да започна участието си на научни форуми с постер“, споделя Иринчева.

Темата на докторантурата ѝ е свързана с изследване на магнитната активност на червени и кафяви джуджета. Отскоро се занимава и с катаклизмични и симбиотични звезди, с които е свързано и представянето ѝ на форума. „Темата на постера ми е „Определяне на масите на системата Мира А+Б (Омикрон от Кит). Представянето ми е свързано с изследване на системата Мира, която е симбиотична двойна звезда. Изследването, което сме направили, е свързано с определяне на масата на втората компонента на системата – Мира B. Работата, която сме свършили по темата, е интересна“, казва докторантката.

Иринчева споделя още, че познава част от участниците във форума, с които заедно участват на олимпиади по астрономия. „Радвам се да видя свои приятели от ученическите години от олимпиадите и те също да се занимават с астрономия и да провеждат важни изследвания в областта, в която се развиват“, казва още докторантката.

Тя започва да се занимава с астрономия покрай школата по астрономия, в която участва в Първа частна математическа гимназия под ръководството на Никола Каравасилев. След това започва да участва и в националната олимпиада по физика и астрономия. „Благодарение на участията си завързах контакти с други ученици от различни градове, създадох приятелства. Беше много полезно“, посочва Иринчева. Отличното ѝ представяне на националната олимпиада ѝ дава възможност да участва в най-престижните международни олимпиади.

Била е част от националния ни отбор на Международната олимпиада по астрономия (IAO) и на Международната олимпиада по астрономия и астрофизика, oт които завоюва съответно бронзов медал (2018 г.) и сребърен и бронзов медал (2018, 2019 г.). През 2019 г. е част и от българския отбор на Международната олимпиада по физика и Европейската олимпиада по физика, от които има бронзови медали. „Участията ми в международни олимпиади и преживяванията ми на тях допринесоха да развия интереса си към астрономията и да искам да продължа да се занимавам професионално с астрономия и занапред“, споделя Иринчева.

Постер на тема „Система за радиационен мониторинг на GEM камерите в експеримента CMS в ЦЕРН“ представи Еди Муратов. Той е бакалавър във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и работи паралелно в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика – БАН.

Муратов представи работата на лабораторията по „Физика на високите енергии“ към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика по т.нар Radmon система на GE1/1 камерите в експеримента CMS в ЦЕРН. Системата представлява детектори за неутронен поток и йонизиращо лъчение заедно със системата за отчитането на данните им. „Проектът ни е релевантен за форума, защото условията, към които трябва да се придържаме в CMS каверната и в открития Космос са сходни. Изисква се малък размер на детекторите, по възможност и тегло, което е доста по-критично за космически мисии. Електрониката също трябва да издържа на големи количества йонизиращи лъчения. Смятаме, че сме разработили работещ алгоритъм за анализиране на данните, който може да се приложи и в областта на космическите изследвания“, обясни той. Друг детайл в подкрепа на тезата на екипа е фактът, че полевите транзистори, които използват за детекторите, с които работят, се използват и за космически мисии като „Артемис“ и „Розета“, както и на Международната космическа станция.

За Муратов това не е първото му участие в научна конференция. По думите му подобни форуми предоставят възможност на младите учени да упражняват уменията си за презентиране. На тях се поставя и началото на съвместна работа. „След постерната мога да дискутирам работата ни с учени от Америка или Европа, ако проявят интерес. Това може да доведе до получаване или даване на ценни съвети или до съвместно изследване в бъдеще. Оценявам контактите, които създавам, затова и участвам в конференцията“, споделя изследователят.

Още като ученик той е бил наясно, че иска да се занимава с точна наука, като изборът му е сведен между математиката и физиката. „Прецених, че физиката има по-голям потенциал да бъде полезна на повече хора“, посочва Муратов. А към физиката на частиците се насочва заради любопитните наименования, които имат някои елементарни частици като Красив кварк и други. „Събужда се желание да разбереш защо тази абстрактна идея е наречена по този начин от физици“, допълва той.

Вторият ден е посветен на темата „Сигнали от небето и отвъд“. Ще се проведат три тематични сесии – „Нови вестители от Вселената“, „Градивните елементи на материята“ и „Между Земята и небето“. Част от програмата е и дискусионен панел. В края на втория ден ще се проведе кръгла маса.

Прочетете още

Свързани новини