Нобеловата награда за литература за 2026 г. бе присъдена на канадската писателка Ан Карсън (видео)

Нобеловата награда за литература за 2026 г. се присъжда на канадската писателка Ан Карсън „за нейното смело и новаторско творчество, което в игрив диалог с класическата традиция създава нови форми в съвременната литература“.

„През цялото си творчество Карсън с лекота изследва възможностите на писането – процес, в който литературният очерк придобива особена стойност за нея. Свидетелство за това е Float (2016) – произведение, състоящо се от двадесет и две малки книжки на различни теми, които могат да бъдат четени в произволен ред. Друг пример е Wrong Norma от 2024 г. – разнообразно съчетание от текстове със силно изразен перформативен аспект, в което Карсън навлиза в различни художествени и академични области. Сътрудничеството ѝ с визуални артисти, хореографи, оперни и театрални режисьори демонстрира свободата, с която тя се отнася към литературните очаквания и системите от правила. Именно това стои в основата на изключителното значение, което творчеството ѝ има за международната сцена на изкуството и литературата от 90-те години на XX век насам“, казва Андерш Улсон председател на Нобеловия комитет за литература.

Ан Карсън е родена през 1950 г. в Торонто, Канада. През 1981 г. тя публикува докторската си дисертация в областта на класическата филология, озаглавена Odi et Amo Ergo Sum, и през цялата си кариера съчетава писането на поезия с преводаческа дейност и преподаване в различни университети. Почти цялото ѝ литературно творчество е съсредоточено върху пресечната точка между обсебването на филолога от думите и стремежа на поета към нов смисъл. Самата тя определя етимологията на думите като отправна точка за цялото си творчество. Преводите ѝ от старогръцки език могат да бъдат разглеждани като самостоятелни произведения. Сред тях са нейната интерпретация на поетичните фрагменти на Сафо – If Not, Winter (2002), както и трагедии като „Електра“ (2001) и „Антигона“ (2015) на Софокъл и „Вакханки“ (2015) на Еврипид.

В обширното си есе Eros the Bittersweet (1986) Карсън полага основите на по-нататъшното си творчество. Чрез блестящо изграден размисъл за Ерос като същност и движеща сила на стихотворението книгата се опира в значителна степен на сложно прилагателно от поезията на Сафо, което определя Ерос като съчетание от болка и сладост. Именно това разграничение, разстоянието между влюбения и любимия човек, придава сила на Ерос и привежда стихотворението в движение. Карсън постига този ефект в творчеството си, като непрекъснато въвежда различни гласове, които взаимодействат и се противопоставят един на друг. В Eros the Bittersweet тя говори за „стереоскопично виждане“, което ѝ позволява „да поддържа в равновесие две гледни точки едновременно“. Пример за това е есето Economy of the Unlost (1999), в което Карсън съпоставя гръцкия поет от VI век пр. н. е. Симонид от Кеос с Паул Целан, както и Men in the Off Hours (2000), където поставя в съпоставка историка Тукидид и Вирджиния Улф. Именно чрез подобни, често неочаквани литературни съчетания Карсън се откъсва от лирическата поезия, обвързана с повествователния Аз, и вдъхновява създаването на нови форми в съвременната литература. Този метод на писане води до появата на игриви и иронични произведения, които преминават не само между класическата и модерната поезия, но и между различни жанрове и форми на изкуството.

През 90-те години на XX век Карсън публикува поредица от забележителни произведения. Сред тях е „Стъкленото есе“ (The Glass Essay) от сборника Glass, Irony, and God (1995), което демонстрира възможностите на дългото стихотворение, в което границите между жанровете се размиват. Макар произведението да е написано в стихотворна форма, то представлява и дълъг разказ за скръбта и несподелената любов. В него повествователката, жена, изоставена от съпруга си, посещава своята самотна майка сред пустите тресавища. По време на пътуването тя носи със себе си произведенията на любимата си авторка Емили Бронте. Изградено около три самотни жени, седнали край кухненската маса, дългото стихотворение, което същевременно представлява и прочит на Бронте, се превръща в есе за изоставянето. Поезията се нуждае от историята, а историята на свой ред зависи от скоковете и смените на сцените в поезията, които Карсън използва с изключително майсторство.

През същото десетилетие излиза и друго произведение, често определяно като най-значимото в творчеството на Карсън – Autobiography of Red: A Novel in Verse (1998). То демонстрира изключителната ѝ способност да осъвременява класическата литературна традиция. С прецизен усет към съвременните езикови изрази и преживявания тя използва като отправна точка поетични фрагменти на гръцкия поет от VI век пр. н. е. Стезихор, посветени на крилатото червено чудовище Герион. Докато митът разказва как Херакъл, изпълнявайки един от своите подвизи, убива Герион и открадва добитъка му, Карсън преобразява страховития великан в нежен „герой“, предан на майка си, в произведение, което се превръща в съвременен роман за съзряването (Bildungsroman). Младият Герион, който по-рано е бил подложен на сексуално насилие от страна на брат си, се влюбва в самодоволния и груб Херакъл. Какво се случва, когато обичаш някого, който в крайна сметка ще те унищожи? Това е вековен въпрос, поставен в тази впечатляваща форма на епическа поезия с изразени лирически качества.

Карсън веднъж определя скуката като свой заклет враг и се противопоставя на това състояние с дързък хумор и остроумие. The Beauty of the Husband: A Fictional Essay in 29 Tangos, публикувано през 2001 г., разказва за язвителен и саркастичен конфликт с неверен на истината съпруг. Всеки от двадесет и деветте епизода започва със стихове на романтичния поет Джон Кийтс. Възвишените думи на Кийтс за красотата като истина са противопоставени по безпощаден, но същевременно игрив начин на тази изтощителна драма в отношенията.

Незабравимо произведение на Карсън е Nox (2010), написано в памет на брат ѝ Майкъл, който отсъства по загадъчен начин от живота ѝ преди смъртта си в Дания през 2000 г. Тук се усеща дълбоко чувство на загуба, което постепенно изплува от дълбините. Резултатът е творба, която е едновременно скулптурна и литературна – епитафия под формата на кутия, съдържаща разгъващи се като акордеон изображения, писма и други писмени текстове, посветени на починалия ѝ брат. Присъства и трети глас, който придава времева дълбочина – този на римския поет Катул с неговата прочута елегия 101 в памет на собствения му починал брат, който подобно на Майкъл умира в чужда страна. В произведението е включен и вълнуващият превод на стихотворението, направен от Карсън.