Никола Веселинов от СМГ „Паисий Хилендарски“ е един от двамата български участници в престижната изследователска школа за ученици „Research Science Institute“ (RSI 2026). Той прекарва шест седмици в Масачузетския технологичен институт (MIT), САЩ, където под ръководството на ментор разработва научния проект „On Supersingular Isogeny Graphs of Drinfeld Modules“, който му носи наградата за топ 5 писмени разработки. „Програмата е интензивна и заетостта ни беше голяма. RSI е нещо, което може да се случи веднъж в живота. Тя ще остане важен спомен за мен“, споделя Никола пред MediaBricks.
Новите запознанства, контактите и условията да прави наука на високо ниво са само част от възможностите, които гимназистът получава по време на интензивната програма. „RSI е мащабна програма, за 6 седмици ще се срещнеш с различни изследователи и ще видиш доста науки и най-различни начини на работа. От една страна са хората, с които човек има възможност да се запознае на RSI и да създаде приятелства за цял живот. От друга страна е научната работа. От MIT създават добри условия да се прави наука“, посочва Никола. Той допълва, че контактите, които създава, ще му донесат дългосрочни ползи. Той се запознава с изследователи от Математическия департамент на MIT, с които коментира както темата на проекта си, така и по-общи теми, свързани с научната работа, живота и предстоящото за него кандидатстването в университет.
Цялото време на участниците в лятната изследователска школа е запълнено с различни активности. Първата седмица се провеждат лекции по предмети, като всеки си избира по кои иска да научи нещо повече. Никола посещава заниманията по математика и физика. През първата седмица се провеждат и различни социални събития за запознаване на участниците от програмата. През следващите четири седмици, от втората до петата, младите учени работят по научния си проект. Последната седмица от лятната школа е посветена на финализиране на писмената разработка и презентации.
В края на май Никола научава, че ще работи с Аян Нат от Математическия департамент на Масачузетския технологичен институт, свързва се с него и научава по каква тема ще работи. „Темата ми е в областта на алгебричната теория на числата и като цяло ми хареса. Разбрах какъв ще бъде проектът ми около месец преди да започне програмата. Така имах възможността да чета литература, свързана с нея. Това беше доста важно и със сигурност имаше значение за реализация на проекта по време на програмата“, посочва младият изследовател.
По думите му темата има общо с проектите, с които се е занимавал досега. „Основните методи, които съм използвал, досега са били основно алгебрични и при този проект също беше така. Въпросът е къде точно се прилага алгебрата. Първият ми проект беше, например, свързан с прилагане на алгебрични методи в комбинаториката, след това направих разработка и за алгебрични методи, комбинирани с комплексен анализ. Сега проектът ми е в алгебричната теория на числата. Като общи идеи разработката ми се съчета доста добре с темите, с които съм работил досега. Бях доста доволен.“, допълва Никола.
Той провежда срещи с ментора си всеки делничен ден в рамките на около час. Срещите нямат строго определен формат. „В моя случай, на по-високо ниво коментирах какво се опитвам да направя в момента, споделях притесненията си, ако имах такива, задавах въпроси. Когато започне разговорът, той върви естествено“, разказва гимназистът за срещите си с Аян Нат.
Проектът му е свързан с Дринфелд модули. Преди да научи темата на проекта си, Никола не е бил запознат с обектите, с които е работил на RSI. „Като обекти имат сходства с елиптичните криви, които имат широко приложение, например в криптографията. Аналогията между елиптичните криви и Дринфелд модулите е свързана със съответствието между това да работим в числа и във функции. Имаме основен алгебричен обект, първоначално разглеждан чрез числа. Можем обаче да заменим числата с полиноми. Също така, както можем да събираме числата, да ги изваждаме, да ги умножаваме, да ги делим, същите действия можем да правим и с полиномите. Еквивалентът на простите числа е неразложимите полиноми, т.е. такива, които не могат да се представят като произведения на други. Това е аналогията между елиптичните криви и Дринфелд модулите“, обяснява възпитаникът на СМГ.
Първоначалната идея на проекта му е да се докаже, че свойства от елиптичните криви присъстват и в Дринфелд модулите. Това не му отнема много време, затова има възможност да изследва и да докаже още по-задълбочени идеи.
Освен е ментор, участниците в лятната изследователска школа работят и с тютори. Учениците са разделени в екипи от по 13-15 младежи спрямо научната област, в която се развиват. В областта на математиката тютор била АнаМария Перез, докторант по математика в Браун. От втората до четвъртата седмица се провеждат уикенд срещи с цялата тютор група и учениците правят междинните представяния на проектите си. След това тюторът дава обратна връзка, затова и той е някой, който работи в същото поле.
По думите на Никола представянията на проектите пред тютор групите дават ценен опит и благодарение на тях участниците могат да бъдат възможно най-подготвени, когато дойде моментът за финалното представяне. „По реакцията на останалите участници може да се види дали всичко е било ясно по начина, по който е било обяснено. Те могат да ти задават въпроси. След това тюторът ти дава обратна връзка лично на теб на база представянето ти – посочва гимназистът. – Също така, представянията се правят на няколко стадия от работата по проекта и има достатъчно възможности да пробваш различни начини да въведеш публиката в темата на проекта и да видиш кое работи най-добре“.
Предварителните представяния на проектите дават възможност да се коментират и проблемите, ако е имало такива, или да се доизяснят други въпроси с ментора или с друг участник в тютор групата. „Целта е всички да се справят максимално добре и да покажат на какво са способни, а условията в програмата го позволяват. Идеята не е да има конкуренция между участниците и да си най-добър сред останалите, а ти и останалите да се представите по най-добрия начин заедно“, посочва Никола. Той допълва, че дори и между отделните подсфери на математиката е невъзможно да се прецени един проект по-силен ли е от друг, още повече да се правят сравнения между отделни науки.
Последната седмица става много натоварена, защото трябва да се довърши предпоследната версия на проекта. Тя се предава, младежите получават финална обратна връзка, правят редакции и предават финалните версии на проектите си.
Статията, която Никола пише за RSI, е готова за публикация по конкретния въпрос, по който работи там. Това обаче не означава, че не може да се върне към темата след време. „В научната работа даден проект има завършеност например когато може да се публикува. Това не означава, че той е напълно решен. По-скоро, че е достигнато ниво, в което можем да кажем, че имаме техническа завършеност на работата. Със същия този обект има още доста неща, които бих искал да изпробвам в бъдеще и да работя по тях. Когато предам статията в списание, ще помисля за някоя следваща тема“, казва той.
На мнение е, че винаги изникват нови въпроси, когато се отговори на един, и човек може да се задълбае още в тема. А с работата по повече проекти и натрупания опит човек натрупва по-широка обща математическа култура. „Така човек може по-добре да оцени каква е голямата картина на полето или по-тясната област, в която работи в момента, и да направи сравнение с други теми, по които е работил досега. Накрая може да прецени дали му харесва“, казва още Никола.
Споделя, че човек постепенно свиква да се занимава повече с научна дейност и тя става постоянна част от живота му. „Става ми скучно, ако няма нещо, за което да си мисля и в свободното време. Има големи разлики в начина, по който се работи в различните научни области. Математиката конкретно е доста различна, защото аз не работя в лаборатория. Мога навсякъде и по всяко време да мисля за основните си проблеми, върху които работя в съответния момент. Но това от друга страна означава, че ако достатъчно съм инвестиран емоционално и умствено в проблема, аз нямам много възможност да не мисля за него. На мен ми е интересно и искам да продължа. Работя само когато искам, но въпросът е, че ми е интересно, така че работя често“, казва с усмивка младият изследовател.
Никола е избран да участва в школата от Ученическия институт по математика и информатика (УчИМИ) след проведено интервю. Той е сред десетте млади таланти, които са заслужили тази възможност благодарение на успехите си през 2025 г., постигнати на няколко научни форума за средношколци – конференциите на УчИМИ и на Ученическия институт на БАН.
Той започва работа по първия си проект за Ученическия институт по математика и информатика през януари 2024 г., когато е все още в 9. Клас. Представя го на XXIV ученическа секция на 53. пролетна конференция на Съюза на математиците в България, като получава специална награда за дебют в областта на математиката. Тогава участва с проект на тема „Върху вариации на задачата за нечетните клубове“ с научен ръководител Мирослав Маринов. Никола продължава да развива проекта си, който на XXV ученическа секция му носи медал и грамота за отлично представяне.
Лятото на 2025 г. младежът участва в Лятната изследователска школа по математика и информатика, която се организира от Ученическия институт по математика и информатика. Тогава отново под ръководството на Мирослав Маринов започва работа по втория си проект „Разрешимост на уравнения в елементарни функции“. След Лятната школа продължава работата по проекта и участва в сезонните състезания и конференции на Института по математика и информатика – БАН, и Министерството на образованието и науката.
Отличното му представяне на Панаира на науката и иновациите (INNOFAIR) му носи правото да е сред тримата млади изследователи, които ще представят България на най-престижното световно изложение – Международния панаир на науката и инженерството (Regeneron ISEF). На него с проекта си „Разрешимост на уравнения в елементарни функции“ Никола завоюва исторически успех за България на Regeneron ISEF. Той спечели Голямата награда за млад учен на стойност $75 000 и зае еднолично първото място в категория „Математика“, бе удостоен и с две специални награди.
За проекта „Разрешимост на уравнения в елементарни функции“ Никола е отличен и от XXVI ученическа секция с грамота за отлично представяне и медал. Младежът получи и грамота за отлично представяне от 28-ото издание на Националния конкурс „Млади таланти“ на МОН. С проекта си Никола спечели и първа награда в секция „Математика“ на Дванадесетата ученическа сесия на Ученическия институт на Българската академия на науките (УчИ – БАН). Той вече има предадена статия за втория си проект и е в очакване на одобрение.
По думите на Никола паралел на RSI в България е Лятната изследователска школа. „Форматът е сходен, с разликата, че е с продължителност 3 седмици. Основната концепция и това, което се прави и в САЩ, и в България, са сходни. Със сигурност, когато представителите на България и на УчИМИ отидат на RSI, най-често те са доста по-опитни от останалите, защото са правили научна работа досега и са ходили на такива програми“, смята той.
Участието му в програми като RSI и Лятната изследователска школа му дават възможност да види как се прави наука и по какъв начин се работи в областта на математиката. „Това много ми хареса и реших, че искам да продължа да правя това и в бъдеще. Аз вече съм решил как искам да се профилирам и мога да оценя контактите и това, което ми предлагат програми като RSI“, допълва Никола.
На мнение е, че участието в подобни школи дава възможност на човек да прецени по-добре как да продължи развитието си. „Струва си човек да опита поне веднъж. Не е казано, че трябва след това да се занимава с наука. Колкото повече неща човек е имал възможността да направи, толкова повече опит натрупва и после може да направи информиран избор за бъдещето си и професията, с която иска да се занимава. Ако някой иска да се занимава с разработването на проекти, да пробва и ще разбере дали му харесва. Не съм виждал много примери на хора, които да пробват и да не им харесва изцяло. Всеки би могъл да намери нещо, което му харесва да прави.“, отбелязва младежът. И допълва, че винаги е добре да се направи консултация с човек, който има опит.
Следващите месеци Никола планира да продължи да участва в събитията на УчИМИ и на програма „Образование с наука“. Той е и научен ръководител на два проекта в момента. „В тази общност има приемственост между поколенията. Имам възможността да помагам на доста хора. Харесва ми, доволен съм от това, което правя“, споделя ученикът. Ще се стреми да участва и в конференции, които са за професионални математици.
Би искал да продължи да се занимава с чиста математика. А след това да развива и академична кариера. „Преподаването също ми харесва. Ще се радвам един ден да съм професор. Свободата е голяма в тази среда. Математиката е международна наука. Могат да правят колаборации между хора от различни държави доста лесно, тъй като трудът е интелектуален, обикновено няма разчитане на лаборатории“, споделя Никола.
