Националният етнографски музей (Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките) ще отпразнува своя 120-годишнина с мащабна програма от събития. От септември до края на 2026 г. посетителите ще могат да се насладят на разнообразни изложби, представяния на нови каталози, кураторски беседи, лекции, образователни програми и други тематични инициативи.
Годишнината е повод, който екипът на музея да използва за равносметка на постигнатото през годините, оценка на обществената роля на музея и очертаване на бъдещите перспективи за неговото развитие, посочват от музея.
Екипът на музея кани всички да се присъединят към тържеството, което ще продължи поне до края на годината. Сред основните акценти в програмата през септември се открояват представянето на новата визия и лого на музея, както и на каталога към изложбата „Звездното небе: митология и наука“. Ще бъде открита и изложба „Детството, отразено в печатните медии на XX в.“ През октомври ще се проведат кураторски беседи и кампанията „Първите 120“, в рамките на която ще има подаръци за първите 120 посетители. Посетителите ще могат да разгледат и изложбата „Общество, спорт и интеграция – предизвикателства и перспективи“. През ноември в Националния етнографски музей гостува изложбата „Хармония на красотата. Непреходната прелест на азербайджанските килими“. Тогава ще бъде представен каталог, посветен на художниците на музея, ще се проведе и международна конференция от серията „Дебати в музеологията“. Програмата по случай 120-годишнината през декември включва вечерна беседа „Нощ в музея“ и специално юбилейно издание на „Коледа в Двореца“. В последния месец от година изложбата „Готови ли сте за… разкази по… Коледа“ ще гостува в Историческия музей в Димитровград.
Всички събития ще бъдат обединени в социалните мрежи на музея (Фейсбук, Инстаграм и ТикТок) под хаштага #120НЕМ. Екипът на Националния етнографски музей си запазва правото да прави промени в програмата, съобразени с организационни и творчески обстоятелства.
MediaBricks припомня, че през 1906 г. музеят се отделя като самостоятелен под названието Народен етнографски музей (НЕМ). Негов първи директор е Димитър Маринов. Заслугата за обособяването на етнографски музей е на тогавашния министър на образованието проф. Иван Шишманов. В продължение на 48 години високоерудирани специалисти градят Народния етнографски музей по образец на западноевропейските музеи. И само за 20 години те успяват да съберат огромна веществена колекция, сочена за една от най-богатите и разнообразни колекции на Балканите. В музея работят такива изявени изследователи и общественици като Димитър Маринов, Антон Попстоилов, Евдокия Петева-Филова, Стефан Костов, Кръстю Миятев, Христо Вакарелски, Любомир Милетич и др. Музейният живот привлича и други известни представители на българската интелигенция, сред които писатели и поети като Иван Вазов, Дора Габе и Елин Пелин, композитора Добри Христов, художника Иван Мърквичка, изкуствоведа Асен Василиев.
