Националната астрономическа обсерватория (НАО) „Рожен“ към Института по астрономия при Българската академия на науките официално отваря врати на 13 март 1981 г. Институтът по астрономия посреща 45-годишнината с нови телескопи и със значими научни проекти, съобщават от Института.
Обсерваторията е в централния дял на Родопите, на 1750 м надморска височина. Мястото е избрано заради отдалечеността от населени места, чистия въздух, ниското светлинно замърсяване и големия брой ясни нощи през годината.
Тя е отворена за посещения от март до октомври и годишно през нея преминават около 15 000 българи и чуждестранни граждани. Достъпна е не само с автомобил, но и по горски пътеки, обозначени на европейската карта за пешеходен туризъм като маршрут Е-8.
НАО – Рожен, запазва през десетилетията позициите от времето на своето създаване на най-големия астрономически комплекс в Югоизточна Европа. Изграждането ѝ е резултат от най-значимата и до днес еднократна инвестиция в научна инфраструктура в България.
При откриването си обсерваторията разполага с няколко основни телескопа: 2-м рефлектор, един от най-големите в Европа; 50/70-см Шмит телескоп, 60-см Ричи Кретиен телескоп. Впоследствие са доставени 30-см телескоп за посетителски цели и 30-см телескоп за наблюдения на активни образувания на Слънцето.
За първите двадесетина години от работата на обсерваторията са получени над 10 000 фотографии на обекти от Слънчевата система, звезди и звездни купове, отдалечени галактики и квазари и хиляди спектри на интересни звездни обекти.
С течение на годините в НАО – Рожен, са въведени първите цифрови CCD камери, които заменят фотографските плаки. Благодарение на сътрудничеството с институт от Обществото „Макс Планк“ с двуканален фокален редуктор се провеждат фотометрични, поляризационни и спектрални наблюдения. Изработен е нов спектрограф за 2-м телескоп и изцяло е обновена системата за управление на телескопа. През 2005 г. е построена нова кула за слънчев телескоп и е монтиран 15-см Лио-коронограф за наблюдения на слънчевата корона и протуберанси. Изграден е център за посетители с 30-см телескоп за демонстрационни наблюдения.
Най-новите придобивки на обсерваторията са 1.5-м роботизиран телескоп с оптична система Ричи-Кретиен (от юли 2023 г.) и 80-см Ричи Кретиен телескоп (от края на 2025 г., към момента в тестов период) за наблюдения на променливи звезди, квазари и малки тела от Слънчевата система.
Както mediabricks писа, до края на 2026 г. се очаква да приключи изграждането на първата в България и в Югоизточна Европа станция на уникалния паневропейски радиотелескоп LOFAR за професионални радионаблюдения на дълбокия Космос и слънчевата активност. Това е паневропейски проект, който включва 52 антенни станции в осем държави: Нидерландия, Германия, Полша, Франция, Ирландия, Латвия, Швеция и Обединеното кралство. В ход е разширяване с допълнителни станции в Италия и в България през т.г. Изследванията на Вселената с радиотелескопа LOFAR, чиято централа е базирана в Нидерландия, обхващат научни области като слънце и космическо време, изучаването на младата Вселена, образуването на галактики, физиката на пулсарите, преходните радио явления, космическите частици със свръхвисока енергия, междузвездната среда и космическите магнитни полета. Проектът LOFAR-BG е финансиран като част от Националната пътна карта за научна инфраструктура на Република България 2020-2027, координирана от Министерството на образованието и науката.
В НАО – Рожен, се извършват астрономически наблюдения на световно научно ниво: изследват се природата на квазарите (най-отдалечените наблюдаеми обекти във Вселената); структурата и звездообразуването в близки галактики; свръхнови; звездни купове в Млечния път; специфичното поведение на много класове променливи звезди; магнитни звезди; комети и астероиди; характеристиките на спокойното и активно Слънце; и много други, посочват още от Института.
Резултат от изследванията на звездното небе от български учени от НАО – Рожен, са многобройни публикации в престижни научни издания и доклади на авторитетни форуми, голяма част от които са осъществени в партньорство с водещи чужди астрономически институции.
Обсерваторията е домакин на различни научни форуми с международно участие, обучения и летни лагери за астрономи. С най-новите и модерни инструменти и в резултат на партньорства с учени от цял свят НАО – Рожен, разширява все повече обхвата на своята професионална дейност в сферата на астрономията.
Днес ви припомняме документалния филм – „Космическите очи на България“. Той е направен през 2012 г. по идея и с участие на учени от Катедра „Астрономия“ на СУ и от Института по Астрономия с НАО, БАН.
Въпреки че обсерваторията заработва по редовна програма още през есента на 1980 г., официалното ѝ откриване е насрочено за следващата година, като част от мащабните чествания на 1300-годишнината от основаването на българската държава, съобщават от Държавен архив – Смолян.
За отбелязването на годишнината, през 1981 г. е проведена грандиозна кампания, целяща да представи България като държава с древна култура и традиции. Извършено е мащабно строителство в цялата страна и откриването на поредица ключови културни и архитектурни обекти: Национален дворец на културата (НДК) в София, Мемориален комплекс „Създатели на българската държава“ в Шумен, Национална музейна експозиция „1300 години България“ в Националния исторически музей, Национална художествена галерия (НХГ), Дом-паметник на БКП на Бузлуджа, Паметник на Хан Аспарух в Добрич и други.
Официалното откриване на НАО „Рожен“ на 13 март 1981 г. е извършено от Тодор Живков – първи секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет – най-високопоставеното лице тогава. В церемонията участват министри, завеждащи отдели на ЦК на БКП, ръководители на Смолянски окръг и на БАН, първият български космонавт инж. полк. Георги Иванов, видни наши и чужди учени, проектанти и строители, хиляди граждани.
