Днес вторият български космонавт Александър Александров навършва 73 години. Той е роден на 1 декември 1951 г., а на 7 юни 1988 г. излита от Байконур и прекарва 9 дни и 20 часа в Космоса, от които 7 дни са на борда на орбитална станция „Мир“. Александров извършва над 55 успешни научни експеримента по време на полета си. Неговото изстрелване превръща България в шестата държава в света изпратила двама души в Космоса.
През 1969 г Александър Александров постъпва във ВНВУ „ Г. Бенковски“ – специалност летец-пилот. През 1974 г. получава назначение в 22-ри изтребително-бомбардировъчен полк, Безмер. Присвоява класна квалификация „ Летец-пилот ІII клас“.
Старши лейтенант Александър Александров е сред кандидатите за първи български космонавт и заедно с майор Георги Иванов преминава подготовка в Центъра за космонавти „Юрий Гагарин“ в СССР. Включен е като дубльор в първия съветско-български екипаж през 1979 г.
През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания в СССР. След завръщането си в България е заместник-директор на Централната лаборатория за космически изследвания при БАН.
След допълнително споразумение между България и СССР се подготвя изпращането на втори български космонавт. През 1987 г. майор Александров става член на екипажа на подготвящия се втори съветско-български полет.
Полетът на Александър Александров започва с космически кораб „Союз ТМ-5“ заедно с командира на полета Анатолий Соловьов и бординженерa Виктор Савиних. Той успешно се завръща на Земята със „Союз ТМ-4“ на 17 юни.
По време на полета Александров извършва 59 успешни научни експеримента. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев. По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия.
Научният експеримент „Люлин“, започнал тогава, продължава да се доразвива и днес. Дозиметър от серията „Люлин“ в момента лети на спътник около Марс.
Научната програма „Шипка“ представлява истински връх в българските космически изследвания. За първи път преди 32 години на космическата станция „Мир“ са използвани микропроцесори българско производство и микрокомпютри на Българската академия на науките.
