Министерството на иновациите и растежа (МИР) ще инвестира близо 115 млн. евро през 2026 г. в национална инфраструктура за сигурни сателитни комуникации и в съвместни проекти между бизнеса и научните среди. Средствата ще бъдат разпределени в осем нови процедури по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ), съобщават от МИР.
Мерките са предвидени в индикативната годишна работна програма, която беше одобрена от Комитета за наблюдение на Програмата.
През 2026 г. ще бъде доразвит националният модел за технологичен трансфер. Процесът по изграждането му ще започне в края на 2025 г. с отпускането на средства за създаване на основен хъб за комерсиализиране на научни резултати в София Тех Парк. През 2026 г. ще бъдат създадени и регионални офиси, които да подпомагат местните компании за достъп до научни капацитети и иновационни услуги в цялата страна.
По Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ е предвидено и финансиране с малки грантове за микро-, малките и средни предприятия. Те ще могат да получават иновативни услуги, налични като списък в Платформата за сътрудничество между висшите училища, изследователските организации и бизнеса. Системата може да се използва свободно и за намиране на подходящите специалисти, съоръжения за провеждане на високотехнологични научни изследвания, необходими за реализиране на иновационни проекти, или за получаване на специализирана услуга. Мярката ще е продължение на инвестициите през тази година, от които се възползваха над 100 компании в страната.
От следващата година ще започне модернизация на изследователската среда в академичните институции по подхода на интегрирани териториални инвестиции (ИТИ).
Ще стартира и изграждането на национален комуникационен център за сигурни сателитни комуникации и наблюдение на Земята. С него ще се осигури участието на България в програмата GOVSATCOM на ЕС, публичната регулирана услуга (PRS) на „Галилео“ и предстоящата инициатива за защитена свързаност IRIS2. Това ще спомогне за по-доброто управление на кризи, защита на критична инфраструктура (енергийна, транспортна, комуникационна), ускорен и защитен обмен на данни между национални и европейски институции, надеждна синхронизация на телекомуникационни и финансови системи и др.
