Физическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ предлага разнообразни магистърски програми в областта на физиката, инженерните науки, както и за подготовката на бъдещи учители по физика и астрономия. Кандидатмагистърската кампания за академичната 2026/2027 г. вече започна, като документите се подават в електронната система за прием на Физическия факултет. За обучение в държавна поръчка срокът е до 16 септември, а за платено – до 25 септември. Повече подробности за кампанията и на какво трябва да обърнат внимание кандидатите споделя пред MediaBricks доц. д-р Станимир Колев, зам.-декан на Физическия факултет и ръководител на магистърската програма по „Аерокосмическо инженерство и комуникации“.
Физическият факултет предлага магистърски програми в три направления – „Физически науки“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Педагогика на обучението по…“. За част от тях обучението може да бъде и на английски език. По думите на заместник-декана всяка от предлаганите специалности има своята ниша в индустрията. Дава пример с „Медицинска физика“, която подготвя медицински физици. „Те се реализира в различните болници и има остра нужда от подобни специалисти“, посочва доц. Колев. Магистърската програма „Аерокосмическо инженерство и комуникации“ е в партньорство с фирма Endurosat, като за академичната 2026/2027 г. компанията ще заплати административна такса за обработване на документи на кандидатите. Програмата се предлага от Физическия факултет от 2013 г. „През последните години поради развитието на космическата индустрия, включително и на Endurosat като един от най-големите работодатели от сектора, интересът към програмата нарасна“, отбеляза ръководителят на програмата.
Всички магистърски програми в направление „Физически науки“ в държавна поръчка са освободени от заплащане на такси, отбелязва доц. Колев. Приетите в специалност „Методология на обучението по физика и астрономия“ също не заплащат за обучението си. Годишната такса на новоприетите магистри и в трите специалности в направление „Комуникационна и компютърна техника“ е 410 евро.
Освен това, всички програми, които Физическият факултет предлага, попадат в списъка със специалности, приетите в които могат да се обучават за второ висше от същата степен в държавна поръчка. „Хората, които са завършили магистърска програма в държавна поръчка, могат да кандидатстват отново за обучение в държавна поръчка във всички програми в трите направления, които предлагаме“, посочва зам.-деканът.
„Кандидат-магистрите трябва да са наясно какво искат да учат и къде искат да го прилагат. Важно е да прегледат обстойно документацията на програмата, която са избрали – дали това, което тя предлага, е това, което те искат. Понякога те имат едни очаквания, а програмата предлага друго. Ако са избрали дадена програма, нека да се свържат със съответния ръководител на програма и да попитат конкретно за нея, ако не са намерили необходимата за тях информация“, посочва доц. Колев.
Кандидат-магистрите, които са завършили в чужбина и искат да продължат обучението си в България, трябва да обърнат внимание на няколко особености. Дипломите им трябва да бъдат признати от България. Съответно те трябва да преминат през допълнителна процедура през Софийския университет. „Този процес отнема поне месец или два. Затова е важно тези, които искат да кандидатстват в България с чуждестранна диплома, веднага да подадат документи за признаване на дипломата. Процедурата трябва да бъде завършена, за да могат да бъдат класирани“, разяснява зам.-деканът.
Кандидатите от чужбина, които обаче са завършили тригодишни бакалавърски програми, трябва да обърнат внимание на още една особеност. „Те не могат да се запишат директно в магистърска програма, която не им осигурява поне 4 семестъра, т.е. поне 2 години обучение. По закон обучението за бакалавър и за магистър общо трябва да бъде поне 5 години. Ако кандидатите имат тригодишен бакалавър, биха могли да запишат само програмите, които са двугодишни или повече“, обяснява доц. Колев. Той допълва, че тригодишната бакалавърска програма, която кандидатите от чужбина са завършили, трябва да бъде и в същото направление, в което е магистърската програма, която са избрали. За да се провери дали направлението е достатъчно близко, или не, се извършва друга процедура и експерт от университета прави необходимата оценка.
„По особените случаи е важно да започнат максимално бързо различните процедури и да се запознаят подробно дали могат да кандидатстват в съответната програма и дали времето за признаване на дипломата ще им бъде достатъчно“, съветва зам.-деканът.
Кандидати, които не са завършили Физическия факултет, също могат да кандидатстват. Завършилите инженерни бакалавърски програми в техническите университети, математика или информатика в Софийския университет успяват да се реализират в много от предлаганите магистърски програми. Препоръката на доц. Колев обаче е преди да кандидатстват за тях, да се свържат с ръководителя на съответната програма и да се консултират с него дали ще имат затруднения. „Нека да му изпратят академична справка, т.е. имената на дисциплините, които те са преминали по време на бакалавърската програма, за да прецени съответният ръководител доколко подходяща е програмата за кандидата. Въпросът не е дали ще го приемем, или не. Въпросът е дали може да се справи и да завърши успешно съответната магистърска програма“, подчертава зам.-деканът.
Кандидатстващите за местата, субсидирани от държавата, полагат конкурсни изпити по конспект, които ще се проведат през септември. Конкретните дати предстои да бъдат обявени. „Има разлики в конспектите, затова кандидатите трябва да се запознаят с конспекта за различните програми на сайта на Физическия факултет и да се подготвят за съответния изпит, за да го преминат успешно. Изпитът не е лесен“, подчертава доц. Колев.
Освен основния изпит по Физика, с отделни конспекти са магистърските програми по „Оптометрия“ (за 2 и за 6 семестъра), програмата „Астрономия и популяризация на астрономията“ също има отделен изпит, тъй като е насочена към неспециалисти, както и за инженерните програми, „Безжични мрежи и устройства“ и „Комуникации и физична електроника“ и „Аерокосмическо инженерство и комуникации“. За последната се провежда и интервю с всички кандидати.
Писмените работи се проверяват и оценяват анонимно от двама проверители. Резултатите от изпитите се обявяват чрез електронизираната система в личните профили на кандидатите. Резултатите от изпитите са окончателни и важат за класирането само в годината на кандидатстване.
Състезателният бал за прием в обучение в държавна поръчка се образува като сума от оценката от конкурсния изпит и средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование (среден успех от семестриалните изпити и среден успех от държавните изпити). В случаите на кандидати за обучение срещу заплащане, балът се образува като сума от средния успех от семестриалните изпити и средния успех от държавните изпити от дипломата за висше образование.
Класирането се извършва поетапно по низходящ ред на състезателния бал и по реда на посочените специалности, магистърски програми, основание (държавна субсидия и/или обучение срещу заплащане) и форми на обучение и в съответствие с утвърдените места за прием на студенти. За магистърските програми „Аерокосмическо инженерство“, „Безжични мрежи и устройства“ и „Комуникации и физична електроника“ класирането за места по държавна субсидия се извършва за трите програми заедно.
В първия етап на класирането в срок до 30 септември ректорът издава заповед за записване. Записването на класираните кандидати се извършва на 1, 2 и 5 октомври. В първия етап на класирането участват кандидати за места, субсидирани от държавата.
Вторият етап на класиране е окончателен. В срок до 8 октомври факултетите представят в отдел „Образователни дейности“ предложение за класиране на кандидати за освободени от първия етап места, субсидирани от държавата, и за кандидатите за обучение срещу заплащане. В срок до 15 октомври ректорът издава заповед за записването на кандидатите от втория етап на класирането. Приетите от втория етап на класирането се записват в магистърската програма на 16, 19 и 20 октомври.
