От днес към авторите на MediaBricks се присъединява Антон Оруш – най-големият колекционер на българска техника. Неговата първа поредица при нас се казва „История на времето“. В нея ще проследим развитието на метеорологията като наука – от първите опити на древните хора да обяснят и предсказват времето до съвременните метеорологични наблюдения и технологии. Ще видим как през вековете се променят представите за атмосферата, валежите, ветровете и другите природни явления.
Антон Оруш започва събирането на мащабна колекция от всякаква техника, произведена в България още през 2009 г. Той стартира и сайта и Sandacite.BG, в който публикува стотици статии по историята на българската техника. През 2019 и 2020 г. излизат две издания на неговата ,,Голяма книга за българската техника“, а през 2024 г. – втората му книга ,,Произведено в България“. Антон работи в Университетската библиотека ,,Св. Климент Охридски“. Оруш приема за своя задача популяризирането на българската технологична история и опазването ѝ от забрава и унищожение.
Приятно четене:
Метеорологията е научно изследване на земната атмосфера и краткосрочните атмосферни явления (т.е. времето), с фокус върху прогнозирането на времето. Метеоролозите изучават метеорологични явления, обусловени от слънчевата радиация, въртенето на Земята, океанските течения и други фактори. Те включват ежедневни явления като облаци, валежи и ветрове, както и тежки метеорологични явления като тропически циклони и силни зимни бури. Метеоролозите събират данни, използвайки инструменти като термометри, барометри и ветропоказатели (за измервания на повърхностното ниво), наред с усъвършенствани инструменти като метеорологични спътници, балони, разузнавателни самолети, шамандури и радари.
Ранните опити за предсказване на времето често са били свързани с пророчества и гадаене и понякога са се основавали на астрологични идеи. Древните религии са вярвали, че метеорологичните явления са под контрола на боговете. Способността за предсказване на дъждове и наводнения въз основа на годишни цикли очевидно е била използвана от хората поне от времето на земеделските селища, ако не и по-рано. Ранните подходи за предсказване на времето са се основавали на астрологията и са се практикували от жреци. Египтяните са имали ритуали за предизвикване на дъжд още около 3500 г. пр.н.е.
Древните индийски Упанишади съдържат споменавания за облаци и сезони. Самаведа споменава жертвоприношения, които трябва да се извършват, когато се забележат определени явления. Класическото произведение на Варахамихира „Брихатсамхита“, написано около 500 г. сл. Хр., предоставя доказателства за наблюдение на времето. Клинописните надписи върху вавилонските плочки включват асоциации между гръмотевици и дъжд.
Древните гърци са първите, които са изградили теории за времето. Много древногръцки философи натуралисти са изучавали времето. Тъй като обаче не са съществували метеорологични инструменти, изследването е било до голяма степен качествено и е могло да се прецени само чрез по-общи теоретични спекулации. Историкът Херодот твърди, че Талес е предсказал слънчевото затъмнение от 585 г. пр.н.е. Той е изучавал вавилонските таблици за равноденствие. Според Сенека той обяснява, че причината за годишните наводнения на Нил се дължи на северни ветрове, които възпрепятстват спускането му по морето.
Анаксимандър и Анаксимен са смятали, че гръмотевиците и светкавиците са причинени от въздух, който се разбива в облака, като по този начин разпалва пламъка. Анаксимен предполага, че кондензацията и разреждането на въздуха причиняват дъжд, градушка и сняг. Ранните метеорологични теории обикновено са приемали, че в атмосферата има огнено вещество. Анаксимандър определя вятъра като въздушен поток, но това не е било общоприето в продължение на векове. Теория, която обяснява лятната градушка, е предложена за първи път от Анаксагор. Той наблюдавал, че температурата на въздуха намалява с увеличаване на височината и че облаците съдържат влага. Той също така отбелязал, че топлината кара обектите да се издигат и следователно топлината в летен ден би изтласкала облаците на височина, където влагата би замръзнала. Емпедокъл теоретизирал за смяната на сезоните. Той вярвал, че огънят и водата се противопоставят взаимно в атмосферата и когато огънят вземе връх, резултатът е лято, а когато водата го направи, е зима. Демокрит също писал за разливите на Нил. Той казвал, че снегът в северните части на света се топи по време на лятното слънцестоене. Това би довело до образуване на облаци от изпарения, които биха причинили бури, когато бъдат отнесени към Нил от северни ветрове, като по този начин биха запълнили езерата и Нил. Хипократ изследвал влиянието на времето върху здравето. Според Плиний Евдокс твърдял, че лошото време следва четиригодишни периоди.
