Антон Оруш е най-големият колекционер на българска техника. Неговата първа поредица при нас се казва „История на времето“. В нея ще проследим развитието на метеорологията като наука – от първите опити на древните хора да обяснят и предсказват времето до съвременните метеорологични наблюдения и технологии. Ще видим как през вековете се променят представите за атмосферата, валежите, ветровете и другите природни явления.
Антон Оруш започва събирането на мащабна колекция от всякаква техника, произведена в България още през 2009 г. Той стартира и сайта Sandacite BG, в който публикува стотици статии по историята на българската техника. През 2019 и 2020 г. излизат две издания на неговата „Голяма книга за българската техника“, а през 2024 г. – втората му книга „Произведено в България“. Антон работи в Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“. Оруш приема за своя задача популяризирането на българската технологична история и опазването ѝ от забрава и унищожение.
Приятно четене:
Аристотел и метеорологията
В предишната статия („История на времето“ от Антон Оруш – част 1: Метеорологията в древността преди Аристотел) от поредицата се запознахме с възгледите за климата на доаристотелианските философи. Тези ранни наблюдения по-късно ще формират основата на трактата „Метеорология“ на Аристотел, написан около 350 г. пр. н. е. Аристотел се смята за основател на метеорологията. Едно от най-впечатляващите постижения, описани в „Метеорология“, е описанието на това, което днес познаваме като хидрологичен цикъл – това е непрекъснатото движение на водата на, над и под земната повърхност. Трудът на Аристотел ще остане авторитет в областта на метеорологията в продължение на близо 2000 години.
Текстът „Метеорология“ разглежда всички разсъждения на Аристотел за въздуха и водата, както и видовете и частите на Земята и въздействията на нейните части. Включва ранни сведения за изпарението на водата, земетресенията и други метеорологични явления.
„Метеорология“ на Аристотел е най-старият подробен трактат по метеорология. Той се състои от четири книги; три от тях се отнасят до метеорологията, а една – до химията. Въпреки древния си произход, „Метеорология“ е основата за всички съвременни метеорологични текстове в Западната цивилизация до 17-и век.
Основни понятия на Аристотеловата метеорология:
- четирите елемента: Аристотел основава работата си върху понятията земя, вода, въздух и огън, вярвайки, че всички земни промени настъпват чрез тяхното взаимодействие;
- две изпарения: философът заявява, че времето произлиза от две пари, издигнати от Слънцето – горещо, сухо изпарение (наподобяващо огън) и топло, влажно изпарение (наподобяващо вода/пара).
Текстът обхваща много повече от ежедневната метеорология – в него се говори за комети, Млечния път, земетресения, наводнения и водния цикъл.
Ето и възгледите на Аристотел за някои метеорологични явления:
Водна пара
Част от парата, която се образува през деня, не се издига високо, защото съотношението между огъня, който я издига, и водата, която се издига, е малко (347a13–15).
Както росата, така и сланата се срещат, когато небето е ясно и няма вятър. Защото парата не би могла да се издигне, освен ако небето не е ясно, а ако духа вятър, тя не би могла да кондензира (347a26–28).
Време
Вихрушката възниква от неспособността на зараждащ се ураган да се измъкне от облака си. Тя се дължи на съпротивлението, което генерира вихрушката, и се състои в спиралата, която се спуска към земята и дърпа със себе си облака, от който не може да се отърси. Тя движи нещата чрез вятъра си в посоката, в която духа, по права линия, и се върти чрез кръговото си движение и насилствено грабва всичко, което срещне (371a9–15).
Аристотел описва свойствата на торнадото и мълниите.
А друг Аристотелов трактат – „За космоса“ (съставен преди 250 г. пр. н. е. или между 350 и 200 г. пр. н. е.), отбелязва: ,,Ако светкавица се запали и се втурне яростно към земята, това се нарича гръмотевица; ако е само наполовина огън, но също така яростно и масивно, това се нарича метеор; ако е напълно без огън, се нарича димяща мълния. Всички те се наричат „спускащи се мълнии“, защото се спускат надолу към земята. Светкавицата понякога е димяща и тогава се нарича „тлееща мълния“; понякога се стрелка бързо и тогава се казва, че е „ярка“; друг път се движи по криви линии и се нарича „раздвоена мълния“; когато се спусне върху някакъв обект, се нарича „спускаща се мълния“.
След Аристотел напредъкът в метеорологията е спрял за дълго време. Теофраст съставя книга за прогнозиране на времето, наречена „Книга на знаците“, както и „За ветровете“. Той дава стотици знаци за метеорологични явления за период до една година. Неговата система се основава на разделяне на годината по залез и изгрев на Плеядата, разделяне на половини на слънцестоения и равноденствия и непрекъснатост на времето за тези периоди. Той също така разделя месеците на новолуние, четвърти ден, осми ден и пълнолуние, според вероятността от промяна във времето. Денят е разделен на изгрев, среда на сутринта, обяд, среда на следобеда и залез, със съответните деления на нощта, като промяната е вероятна в едно от тези деления. Прилагайки деленията и принципа на баланс в годишното време, Теофраст измисля прогнози като тази, че ако вали много дъжд през зимата, пролетта обикновено е суха. В неговите трудове присъстват и правила, основани на действията на животните, като например, че ако куче се търкаля по земята, това е знак за буря. Падащите звезди и Луната също са били считани за важни. Той обаче не е направил опит да обясни тези явления, позовавайки се само на Аристотеловия метод. Трудовете на Теофраст остават доминиращо влияние в прогнозирането на времето в продължение на близо 2000 години.
Добави коментар