Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) отплава на своята четвърта експедиция до Антарктида. Той бе изпратен с тържествена церемония на Морската гара във Варна. Очаква се корабът да достигне до българската антарктическа база на остров Ливингстън в края на декември, каза капитанът на плавателния съд Радко Муевски.
По план „Св. св. Кирил и Методий“ трябва да акостира на аржентинското пристанище Мар дел Плата около 15 декември, предаде БТА. След това има вероятност корабът да посети и пристанището в Ушуая. Очаква се за пръв път при това плаване НИК 421 да има спирка и в Пунта Аренас в Чили.
„При настоящата XXXIV полярна експедиция и четвърто плаване с научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ ще стъпим и на Антарктическия полуостров“, каза председателят на Българския антарктически институт и ръководител на XXXIV национална антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев преди потеглянето на кораба.
Той посочи, че настоящата експедиция ще се различава от предходните три с НИК 421, тъй като акцентът ще бъде върху научните изследвания, а не толкова върху логистиката. Проф. Пимпирев отбеляза възможностите на новата лаборатория в българската база на остров Ливингстън, която ще бъде дооборудвана. „Антрактида е като друга планета, тя е Белият Марс, а лабораторията ще даде възможност за изследвания в областта на всички науки“, посочи изследователят. Той уточни, че оборудването позволява пробите, които се взимат в много специфична среда, вече да се изследват на място, а това премахва всякакъв риск те да бъдат компрометирани по някакъв начин, докато бъдат пренасяни към България.
Броят на проектите, по които ще работят българските учени, се увеличава и те вече са 26, допълни проф. Пимпирев. По думите му някои от тях са изключително мащабни и са с чуждестранно участие. Българските учени ще реализират съвместна програма с колегите си от Абу Даби. Идеята е да бъде изградена съвместно лаборатория за метеорологични и сеизмологични проучвания.
Ще бъде дадено началото и на океаноложка програма с институт в Хамбург, Германия. По думите на проф. Пимпирев германските партньори са осигурили модерна апаратура, която е монтирана на НИК 421. Тя е за изследване на движението на теченията между островите, както и на пролива Бренсфийлд, който разделя Южните Шетландски острови от континента. „Те ще дадат възможност да бъде проучено колко се повишава морското ниво и скоростта на разтапяне на ледниците“, обясни още проф. Пимпирев. Ръководителят на XXXIV национална антарктическа експедиция коментира и проект, който ще бъде реализиран с учени от САЩ и Португалия, и е насочен към биоразнообразието в Южния океан. Целта на учените е да установят как да съхранят различните видове, тъй като животинският свят е много чувствителен на климатичните промени.
Сред задачите на полярниците при тази експедиция ще бъдат и геологичните проучвания, които трябва да установят дали в района има наличие на редкоземни елементи и минерали.
Проф. Пимпирев подчерта партньорството на българските полярници с Военноморските сили. По думите му без флота учените не биха се сдобили с модерна научноизследователска база на Антарктида. „Нашите военни моряци вече са равни на нации, които са откривали нови континенти, докато сме били поданици на Османската империя. Сега сме равни с тях и трябва да се гордеем”, посочи той.
При изпращането на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ заместник-командирът на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински представи проект за изготвяне на първата българска навигационна карта на залива Емона край остров Ливингстън, по който Военноморските сили работят. Картата е в мащаб 1:10 000. Планшетът е готов на 90 процента и ще бъде довършен, след като учените съберат цялата необходима информация. Това ще бъде първата българска морска международна навигационна карта на района на остров Ливингстън, която да бъде призната от Международната хидрографска организация. На екипажа на кораба и учените флотилен адмирал Мусински пожела успешна мисия и сполука във всички задачи, които ще изпълняват в трудни условия. „Не забравяйте, че развявате българския военноморски флаг, че представлявате България“, подчерта още зам.-командирът на военния флот.
Началникът на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна флотилен адмирал проф. Калин Калинов коментира, че това, което е било една мечта и пионерска инициатива, днес вече е рутинна традиция. По думите му всичко е постигнато благодарение на интегритета на институциите в България – правителството, министерствата на образованието и на отбраната, Военноморските и Военновъздушните сили, президентството, научните институти и университетите. „Резултатите от този интегритет са налице — имаме кораб и екипаж, познал трудностите, но за който предизвикателствата са просто елемент от ежедневието“, посочи още флотилен адмирал проф. Калин Калинов. Той допълни, че тази година задачите на кораба ще нараснат значително и ще са в интерес на науката.
Флотилен адмирал проф. Калин Калинов съобщи, че Висшето военноморско училище планира да организира конференция, посветена на актуалните въпроси за изследвания на Антарктида и климатичните изменения, която да се проведе на територията на Ледения континент. Тя ще бъде по повод 145-годишнината от основаването на Морско училище. „Тя е още в зародиш, ако успеем да я реализираме – ще я представим“, посочи Началникът на Висшето военноморско училище. Според него научният форум трябва да се проведе на територията, където се извършват изследванията.
В XXXIV полярна експедиция ще се включат и повече от 10 учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ каза ректорът на висшето училище проф. Георги Вълчев. Той посочи, че новото плаване показва доброто партньорство между висшето училище и Морската академия във Варна. „Експедициите са доказателство, че когато вървим стратегически, обединявайки човешките ресурси и потенциал, се получават добри резултати“, каза проф. Вълчев. Според него изследователската програма тази година е много богата и това ще допринесе българската наука да стане много по-видима и още по-привлекателна в международен план.
Първата група от XXXIV българска антарктическа експедиция вече замина към остров Ливингстън. По план екипажът трябва да се завърне у дома в средата на април 2026 г.
