Сутринта към остров Ливингстън (Антарктида) замина първата група от XXXIV българска антарктическа експедиция. Маршрутът на полярниците включва полети до Пунта Аренас и Магелановия пролив в Южна Америка, откъдето ще се качат на борда на чилийския военен кораб „Ахилес“. След пресичане на пролива Дрейк и достигане до Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ ги очаква задачата по раззимяване на постройките след астралната зима и подготовката за започване на работата по предстоящите научни и логистични проекти, съобщават от Българския антарктически институт.
В първата група са включени: биологът доц. д-р Симона Георгиева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) – БАН и д-р Борислава Маргаритова от Биологическия факултет на Софийския университет, които ще изпълняват проекти от Националната програма за полярни изследвания, финансирана от Министерството на образованието и науката (МОН), както и екипът от логистици. Това са: командирът на базата Камен Недков, д-р Цветан Василев, механиците Владимир Гигов и инж. Любен Любенов, електроинженерът Красимир Кръстев, лодководачът Елка Василева, логистиците Анастас Абаджиев и Александър Найденов и готвачът Самуил Челебиев.
В Пунта Аренас към групата българи ще се присъединят още четирима учени биолози – проф. Жозе Хавиер и д-р Жосе Секо от Университета в Коимбра, Португалия, ас. Емили Спероу от Университета Бейлор и Ариел Лийхи, докторант от Университета на Род Айлънд, САЩ.
Българският научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ (НИК 421) ще се отправи в поредната си експедиция към Антарктика на 7 ноември (петък). Тържественото изпращане ще започне в 12:00 часа на Морска гара – Варна.
Тази година основната задача на екипажа ще бъде доставката на нова сглобяема лаборатория за българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Лабораторията ще има сеизмичен и метеорологичен профил и ще бъде изградена в партньорство с Обединените арабски емирства.
Маршрутът на кораба, който ще плава до южните ширини около 45 дни, включва Картахена (Испания), Мар дел Плата (Аржентина) и Пунта Аренас (Чили), преди достигането на Антарктика в края на декември. Най-голямото предизвикателство пред екипажа отново ще бъде проливът Дрейк – едно от най-бурните места на планетата.
Няколко дни по-рано държавният глава Румен Радев връчи българското знаме на председателя на Българския антарктически институт и ръководител на XXXIV национална антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев на церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2. В президентската институция присъстваха участници в експедицията, които тази година ще се отправят към Ледения континент, посланици на държави, с които България си сътрудничи на Антарктида, както и представители на институции и на академичната общност, съобщават от Пресцентъра на Президентството.
„Изследователите на Антарктида, сред които са и българските учени там, изграждат модел на успешното бъдеще на планетата – не на войни и взаимно унищожение, а на разбирателство, приятелство, солидарност и взаимопомощ“, заяви Румен Радев.
Президентът пожела на участниците в XXXIV антарктическа експедиция здраве, сили, упоритост и успех. „Пожелавам ви да развеете с гордост нашето знаме над нашата полярна станция „Св. Климент Охридски“, добави държавният глава. Той подчерта, че най-важното е полярниците да се завърнат в България здрави и с нови знания. „Благодарение на далновидността и усилията на българските учени и изследователи, България се нареди сред първите полярни нации“, посочи още Румен Радев, като припомни утвърдените позиции на страната ни като регионален център за полярни изследвания.
В българската експедиция за втора година ще участват морски биолози от Гърция и Черна гора и геоморфолог от Румъния. Голям проект по морска биология ще се реализира заедно с учени от Португалия и САЩ.
Държавният глава открои и нарасналите технически възможности на страната ни на българската база на остров Ливингстън. Благодарение на тях страната ни има възможност да оказва логистична подкрепа и на учени от други държави, включително и чрез българския изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, който ще плава към Ледения континент за четвърта поредна година. Президентът се обърна с думи на признателност към посланиците на държавите, които през годините са помагали на българските полярници, както и към ръководителя на експедицията проф. Пимпирев и неговия екип за тяхното гостоприемство към всички партньорски изследователски екипи от други държави.
През настоящата експедиция ще се реализират общо 25 научни проекта, от които 15 са на екипи от България. Българските проекти са в направление на микробиологичните изследвания, морска биология, медицина, социология, космически изследвания, океанология. Мащабен проект е изследването на физико-химията на морската вода и теченията между островите на Южношетландския архипелаг. Този проект ще се осъществи с подкрепата и участието на учени от Германия. Продължава участието на учени от Обединените арабски емирства, като през предстоящата експедиция се планира да се построи малка съвместна научна лаборатория за изследване на климатичните промени. Във втората част на експедицията ще работят и учени от Еквадор и Колумбия.
„Държим много на президентството“, посочи проф. Христо Пимпирев в словото си, като добави, че е горд, че за 33 път е в Гербовата зала на церемония по връчване на националния флаг и това носи късмет на всяка експедиция. Проф. Пимпирев изтъкна, че получава българското знаме за 9 път от президента Румен Радев и изрази надежда, че държавният глава лично ще види националния флаг, като посети българската полярна станция. Ръководителят на експедицията отбеляза необходимостта от поставянето на нов герб на базата ни на о. Ливингстън. „Тя ще бъде и за следващия век. Там ще работят нашите деца, децата на нашите деца в един по-мирен, по-щастлив свят“, посочи още проф. Христо Пимпирев.
Очаква се експедицията да се завърне в България към средата на април 2026 г.
