Днес 85 години навършва акад. Никола Съботинов, чиито постижения намират широко приложение в световната наука и практика. Той изобретява и теоретично и експериментално изследва лазера с пари на меден бромид, открива силния ефект на водорода в лазерите с пари на халогениди на медта, има 30 патента, името му е вписано в Златната книга на българските изобретатели, заема длъжностите на заместник-председател и председател на Българската академия на науките. MediaBricks се срещна с акад. Съботинов, за да научи как се заражда интересът му към физиката, кога открива любовта си към лазерите и как постига първите си открития, както и по какъв начин като председател на БАН успява да запази Академията в сегашния ѝ вид.
„85 години не са малко години. Основната ми работа обхваща два важни периода. Първият е свързан с моята научна кариера и развитието ми като учен. Вторият период е свързан с административното ми участие в ръководството на Българската академия на науките като заместник-председател в периода от 1996 г. до 2008 г. и председател на Академията от 2008 до 2012 г. Това е дълъг период, който е свързан с историята и развитието на Българската академия на науките. Моята дейност в областта на науката започва да се корени още в началото на образованието ми“. Така започва разговорът ни с акад. Съботинов, когото ще представим в няколко статии. Днес ще ви разкажем къде преминава образованието му, кои са хората, които го запознават с физиката, и как една демонстрация на рубинов лазер се оказва ключова за развитието му.
Акад. Съботинов е роден в Бургас през 1941 г. „Възпитанието ми премина в семейство на интелектуалци и родолюбци от Бургас. Дядо ми е бил изявена политическа фигура и това е оказало сериозно влияние върху мен и моето възпитание още от детството ми. Той е бил царски офицер, участвал е в ръководството на 24-ти черноморски полк, като се е сражавал активно в Първата балканската война, в Междусъюзническата война и в Първа световна война. Има много отличия, ордени за храброст, притежавал е голям опит, знания и изключително силен патриотичен дух. Бил се е за обединена България и възпитал ме е още от рано детство да обичам страната си и да се жертвам, ако трябва, за нея“, припомня си моя събеседник.
След войните дядо му се включва като политическа фигура в Земеделския съюз. Бил е приятел и познат на Александър Стамболийски. 1921–1923 г. става кмет на Бургас, след което се занимава с търговия и запазва политическата си ориентация. „След 1944 г. обаче той се явява опозиция. Неговото основно виждане е било да се запази собствеността на земята на българските селяни и затова влиза в противоречие с управляващата партия. Това се отрази на цялото ни семейство. Затова се налагаха различни промени в живота ни“, обяснява ученият.
Започва образованието си през 1948 г. в родния си град и първо отделение завършва в Бургас. Започва и второ отделение там, но през 1949 г. семейството му трябва да напусне Бургас. „Аз трябваше да отида да уча извън града. Баща ми беше ветеринарен лекар, много трудолюбив човек, и му разрешиха, ако намери работа в някое село, да се засели там и да работи. Това и се случи“, посочва акад. Съботинов. Той продължава във второ отделение в село Русокàстро, Бургаско. Там учи и четвърто отделение, а за трето междувременно се премества в Айтос. „Започнах да сменям училищата си, сменях си приятелчетата, сменях си учителите. Това не ми пречеше. Имах много приятели и възможност да слушам как различни учители обясняват нещата по различен начин. Това се оказа интересно, особено човек да учи сред децата от село. С голямо желание селските дечица ходиха на училище. Те съчетаваха работата на село, трудеха се със семействата си и се учиха. Това ме изненадваше“, разказва той.
Като дете остава впечатлен, че хората на село тачат изключително много националните и религиозните празници. „В града това не можеше да се усети. Човек започва да свиква с обичаите на българския народ по друг начин. Гледайки ги като градско дете, всичко ми беше интересно. Аз дори по-добре познавах живота и тънкостите, отколкото селските деца, защото те ни им обръщаха внимание. За тях беше ежедневие, а за мен беше интересно, любопитно“, споделя акад. Съботинов.
След като завършва четвърто отделение, баща му се премества на работа в Нова Загора. Там събеседникът ми продължава образованието си в новозагорската прогимназия, където учи в пети и шести клас. „Имах изключително добър възрастен учител по математика – Стоян Даскалов. Той усети, че имам нюх към математика и започна да работи с мен персонално. Бях нов ученик, дошъл от друго селско училище, но видя, че математиката ми допада. Той създаде първите ми чувства на любов към математиката. Беше много важно за моето бъдеще образование. Срещах много сърдечни учители. Селските учители се оказаха с голям опит и педагогически подход към децата“, разказва ученият.
Когато е в седми клас, баща му са премества в село близо до Нова Загора, Коньово. Там започва да учи и завършва В училището в Коньово акад. Съботинов завършва седми клас. „Те са много щастливи от това и до ден днешен си спомнят, че в тяхното училище е учил председател на Българската академия на науките. Преди няколко години решиха да сложат плоча, на която пише „Училището сбъдва мечти. Тук през учебната 1954/1955 г. завършва основно образование академик Никола Съботинов, председател на БАН 2008–2012 г. “. Аз се възпротивих, но те казаха, че са говорили с Министерството на образованието и науката и с отдела за образование към Сливен, че е желателно да бъде поставена такава плоча, за да знаят децата, че и в селското училище могат да се образоват и да станат големи учени. И аз приех. Във връзка с това организирахме голямо тържество, на което заведох моята съпруга и дъщеря ми. Направих дарения на училището – компютър, техника за презентации и книги“, споделя ученият.
В 8. клас учи в училището в Айтос, където живеят известно време дядо му и баба му. Там създава нови приятелства, среща нови учители. Гимназиалното си образование, което тогава е в 9., 10. и 11. клас, завършва изцяло в гимназията „Св. св. Кирил и Методий“. „Там имах щастието да ми преподава учителя по физика Иван Минев. Той видя, че се интересувам задълбочено от физиката. Помогна ми да организирам мисленето си така, че да свържа математиката с обяснението на физическите закони. Аз успях да се справя в неговите строги изисквания и обикнах физиката. Това постави началото на моето желание да продължава образованието си по физика“, припомня си акад. Съботинов.
След това влиза в казармата в Нова Загора, където като редовен войник изкарва две години. „Там имах щастието да се срещна с един от старите войници, който също беше ориентиран към образование в областта на физиката. Той се подготвяше за приемни изпити по физика в университета. С него говорихме дълго време по проблеми и развитие на тази научна област. Това още повече засили желанието ми да следвам физика. След като се уволних от казармата, кандидатствах и постъпих като студент във Физическия факултет на Софийския университет в специалност „Радиофизика и електроника““, разказва акад. Съботинов.
Там се среща със своя стар приятел от казармата – Христо Пушкаров, който е физик теоретик и все още поддържа връзки с него: „В един от разговорите той ми каза „Кольо, има нова област във физиката, която се заражда – квантова електроника“. Аз не знаех нищо за нея, все още нямаше и такава специалност за изучаване в университета. Той му подари една книга за молекулярни квантови генератори. Отначало нищо не разбирах, но ми беше интересно. Тя беше първата книга, която държах в ръцете си, и се отнасяше за тази нова област на науката. Квантовата електроника се базира на ефекта на стимулирано излъчване на електромагнитно лъчение, открит от световноизвестният учен физик Айнщайн през 1917 г. В същото време се появи съобщение в световната литература, вестниците пишеха, че през 1960 г. в Съединените щати е пуснат в действие първият лазерен източник в света – квантов генератор, който излъчва в оптическия диапазон на спектъра. Това беше голямо събитие, тъй като учените в света виждаха, че това откритие води след себе си много различни приложения в различни области на живота.“
През 1964 г. се съобщава, че в България също е пуснат в действие първият лазерен източник – повторение на американския резултат, т.е. получена е генерация на рубинов лазер и България. Това бе дело на експериментатора физик старши научни сътрудник Васил Стефанов от Института по електроника към Българската академия на науките. Веднага Софийският университет организира студенти от направлението „Радиофизика и електроника“ да посетят Института по електроника на БАН, за да видят какво представлява лазерът. „Васил Стефанов ни прие. Той ни демонстрира импулсно действие на рубинов лазер. Гледах с интерес как лазерът излъчва ярки тъмночервени светлинни импулси. За мен това беше вълнуващо и интересно. Исках да знам как работи това устройство, как се получава тази светлина. Благодарихме му. Не минаха и няколко дни, аз мислех как да постъпя и много бих искал това да бъде моята бъдеща работа в областта на физиката“, споделя акад. Съботинов как решава това да бъде неговото поле на развитие. Първата му среща с лазера е като „любов от пръв поглед“ за него.
По онова време той вече е в четвърти курс и бърза да завърши физическото си образование, като целта му тогава е била да си поеме хляба в ръцете и да отиде по разпределение в Нефтозавода в Бургас. „Независимо от това, реших да отида при Васил Стефанов в Института по електроника и да му споделя, че това, което видях при него, много ме заинтересува и като физик бих желал да работя в тази област. Срещнах се с него и му казах, че бях в групата със студенти, които го посетиха, и го помолих да ме приеме, ако може да стана кръжочник в неговата лаборатория и да му помагам с всичко, което е по силите ми, само и само да науча нещо повече за лазерите. Той ме гледа, гледа и каза: „Момче, ти имаш тежки изпити да взимаш. Отдай се на тях“. Казах му, че съм си направил сметката и мога да отделя 2 дни през седмицата, ако ме приеме. Определихме кои дни и така през 1964 г. станах кръжочник в лабораторията по квантова електроника в Института по електроника на Българската академия на науките. Така влязох за първи път в Академията. Това беше първото ми запознаване с академичен научен институт“, разказва ученият.
