За наблюдателните цели на LOFAR и за проекта LOFAR-BG разказа проф. д-р Камен Козарев, директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българската академия на науките. Той изнесе лекция на тема „Вселената на радиовълни“, която е в рамките на цикъла от публични лекции от лекторията „Светът на физиката – на живо“, съобщават от Института. Събитието се проведе на 10 юни и бе организирано от Столична библиотека, списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България, и катедра „Физика“ при МГУ „Св. Иван Рилски“.
В началото на последната за сезона публична лекция главният редактор на списанието „Светът на физиката“ проф. Сашка Александрова представи накратко проф. Козарев. Любознателната публика в залата на Американския център на Столичната библиотека бе запозната с някои основни понятия в радиоастрономията и с особености в разпространението на радиовълните. Като примери проф. Козарев посочи изследвания в електромагнитния спектър на Млечния път, на Ракообразната мъглявина и на близка галактика.
Директорът на Института по астрономия подробно разказа за наблюдателните цели на LOFAR – най-големият нискочестотен радиотелескоп в света (10 – 250 MHz), разработен от нидерландския Институт по радиоастрономия (ASTRON) за изследване на ранната и далечна Вселена, слънчевата активност и земната йоносфера.
Специален акцент в лекцията на проф. Козарев бе проектът LOFAR-BG за първия в България и в Югоизточна Европа професионален радиотелескоп, част от мрежата LOFAR. Неговото изграждане, експлоатация и поддръжка са част от Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура 2020 – 2027 г. (НПКНИ), координирана от Министерството на образованието и науката. Консорциумът, който реализира проекта, включва Института по астрономия с НАО, Техническия университет – София, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Шуменския университет. Очакванията са в рамките на 2026 година новият радиотелескоп да се превърне в 53-та станция на LOFAR.
