94.7% от българските ученици вече използват изкуствен интелект за учебни цели, а близо половината (47.6%) работят с него всеки ден или няколко пъти седмично. Образователната система търси най-подходящия начин да интегрира изкуствения интелект безопасно, отговорно и ефективно. Това показват резултатите от първото национално изследване на организационната, технологичната и педагогическата готовност за интеграция на изкуствен интелект в българските училища, проведено от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) съвместно с Министерството на образованието и науката, съобщават от БАСКОМ.
Проучването обхваща над 10 000 ученици, 1 767 учители и 210 училищни лидери (директори и заместник-директори) от 25 административни области в страната и предоставя най-пълната до момента картина за навлизането на изкуствения интелект в българското училищно образование.
Резултатите от изследването бяха представени от министъра на образованието и науката проф. д-р Георги Вълчев, от Александър Ангелов (Управителен съвет на БАСКОМ), Доброслав Димитров (Консултативен съвет на БАСКОМ) и д-р Лъчезар Африканов (Нов български университет), главен изследовател на проекта. В дискусията се включиха училищни директори, учители, университетски преподаватели, представители на бизнеса и експерти от образователната и технологичната екосистема.
„Учителите ще имат водеща роля при въвеждането на изкуствен интелект (ИИ) в учебния процес. Задачата на образователната система е да създаде ясни правила и необходимата подкрепа, така че новите технологии да се използват отговорно и в полза на учениците“, каза министър Вълчев при представянето на изследването, съобщава Пресцентърът на МОН. По думите му темата за модернизацията на българското образование минава през използването на съвременните технологии. Той посочи, че внедряването на изкуствения интелект в образователната система е необходимо да се осъществи с широк обществен консенсус. „Както и в миналото, когато се появи нова технология, се отключват и страховете на хората. Когато една система е изпълнена със страх, тя е тревожна и резултатите не са добри. Затова трябва да намерим верния път с помощта на изследвания като днешното и на дискусиите, които ще проведем“, каза министърът.
Един от най-значимите изводи е, че използването на изкуствен интелект сред учениците вече е масово и нормализирано. 56% от анкетираните споделят, че са се научили да използват изкуствен интелект напълно самостоятелно, което поставя училището пред предизвикателството да задава рамката, в която учениците изграждат отговорни и устойчиви навици за работа с новите технологии.
Според изследването учителите вече имат сериозна базова грамотност по отношение на изкуствения интелект. Сред педагозите най-висока готовност към момента има при използването на изкуствения интелект в административните дейности, където ползите са най-бързо измерими. Остава предизвикателството изкуственият интелект да бъде по-активно използван в учебния процес. Това очертава посоката за следващата голяма стъпка в практическата квалификация и методическата подкрепа за българските учители.
Най-често технологията се прилага при подготовката на уроци и създаването на учебни материали, докато теми като оценяване, дизайн на задачи и проследяване на личния принос на учениците тепърва изискват нови подходи и методическа подкрепа. В основата на този процес не стои самата технология, а изграждането на нов тип грамотност – умения за критично мислене, отговорно използване и разбиране на изкуствения интелект.
Етичните измерения на ИИ вече се разпознават в училищната среда, като темата надхвърля риска от преписване и включва дезинформация, deepfake съдържание, онлайн тормоз, защита на данните и влияние върху ученическото усилие.
Данните насочват вниманието към по-ясни писмени правила, процедури за реакция и разбираема комуникация към учениците и родителите, така че етичните очаквания да бъдат видими, последователни и приложими.
Д-р Александър Ангелов от УС на БАСКОМ очерта три направления, в които държавата и МОН могат да си партнират ефективно. „Има няколко десетки училища, които са подали заявки за паралелки, профили или други направления, свързани с разработването и изучаването на изкуствен интелект. Те са разположени в различни части на страната и имат различна готовност, но ако те съумеят бързо и без допълнителни ресурси да реализират това, ще имаме национална мрежа от 20-50 организации, които ще се превърнат в ролеви модел и посланици на добри практики“, посочи той. Второто им предложение е да се работи по създаването на учебни програми. „Те трябва да бъдат изградени от концепцията към инструментите, понеже инструментите се променят много бързо и няма нито време, нито смисъл да се усвояват“, обясни д-р Ангелов. Третото предложение е първо изкуственият интелект да навлезе хоризонтално в административните процеси – при ръководителите и мениджърите на образователната система. „Когато те придобият увереност и доверие в тези технологии, използването им естествено ще се разшири към административната работа на учителите и поетапно към целия образователен процес”, разясни той.
Според Доброслав Димитров само държавата може да разгърне в мащаб цялостна стратегия за разумното ползване на изкуствен интелект. А само бизнесът може да даде най-актуалната информация за това какво се случва на терена на изкуствения интелект, тъй като технологията се променя в рамките на месеци, а понякога и на седмици. „Дори на технологичните хора им е трудно да следят всички промени, скоростта се ускорява и не трябва да подценяваме колко голяма е тази промяна. Това ще преобърне всяко работно място, което не е свързано с физически труд. В ИТ индустрията това вече се случи“, посочи Димитров. По думите му вече не става дума за умения по изкуствен интелект, а изкуственият интелект да стане базова грамотност. „Без тази грамотност човек няма да има място в социалния, икономическия и професионалния живот”, предупреди Доброслав Димитров.
Изследването очертава конкретни насоки за системна подкрепа: изграждане на ясна национална рамка за използване на изкуствен интелект в образованието; осигуряване на безопасен и управляем достъп до технологии; въвеждане на училищни политики и процедури; практическа методическа подкрепа за учителите и целенасочена квалификация.
„Това изследване не показва просто, че изкуственият интелект вече присъства в българското училище. То показва, че системата навлиза в нов етап, в който спонтанната употреба трябва да бъде превърната в осъзната педагогическа практика. Големият въпрос вече не е дали ученици и учители ще използват изкуствен интелект, а как училището ще създаде ясни правила, смислени учебни задачи и среда, в която технологиите подкрепят ученето, без да изместват човешката връзка, критическото мислене и отговорността”, сподели д-р Лъчезар Африканов.
