Наука

30 години навърши Палеонтологичният музей в Асеновград, филиал на Националния природонаучен музей

Палеонтологичният музей в Асеновград

Тази година се навършват 30 години от създаването на Палеонтологичния музей „Димитър Ковачев” в Асеновград, който е филиал на Националния природонаучен музей – БАН. Днес научната му колекция е една от най-богатите палеонтологични колекции в света от т. нар. пикермийска хипарионова фауна на късния миоцен. А изследванията ѝ допринесоха за създаването на българска палеонтологична школа в областта на гръбначната фауна.

Палеонтологичният филиал на НПМ-БАН е създаден през февруари 1990 с тристранен договор между БАН, НПМ-БАН и община Асеновград по инициатива на проф. Николай Спасов, тогава научен сътрудник към музея. За основа е послужила уникалната училищна сбирка, събирана от ученици на гимназията в Асеновград, под ръководството на учителя по биология Димитър Ковачев, който организира с тях множество палеонтологични експедиции, подкрепени от местната община. Сбирката първоначално се съхранява в гимназията на града, а при учредяването на музея тя става част от колекциите на НПМ-БАН и е пренесена в сградата, предоставена от общината за филиал на музея. За пръв уредник на музея e назначен Димитър Ковачев и днес музеят носи неговото име, заради особените му заслуги.

Експозицията, създадена от екип на НПМ-БАН, представя хипарионовта бозайна фауна от късния миоцен на България. Завършена и открита тържествено през 1999 г. като на откриването е посветен и международен палеонтологични симпозиум. По-късно експозицията е обогатена с фосилните находки от ранния плиоцен, разкрити по време на българо-френските палеонтологични разкопки край с. Дорково в Западните Родопи, от 1985 до 1987. Днес тази експозиция не само привлича туристи от България и чужбина, но служи и за обучение на деца, ученици и студенти.

Освен експозицията, музеят съхранява и ценна научна колекция, която днес е многократно увеличена, благодарение на работата на двамата щатни консерватори на музея, които между 1990 и 2015 г. извличат и консервират в лабораторията на музея хиляди изкопаеми кости, от над 15 тона седименти, донесени от известните палеонтологични находища Калиманци и Хаджидимово.

Така научната колекция на Палеонтологичния филиал на НПМ-БАН „Димитър Ковачев” става една от най-богатите палеонтологични колекции в света от т. нар. пикермийска хипарионова фауна на късния миоцен. Това е периодът, когато природата на Балканите, със своите носорози, жирафи, маймуни, антилопи и щрауси е приличала на днешната африканска савана. Съхраняваната изкопаема фауна е с приблизителна възраст 8-7 млн. год., а колекцията съдържа към 35 000 фосилни костни останки. От тези колекции са описани няколко нови за науката изкопаеми видове и дори родове животни, бозайници и птици и са подготвени множество научни публикации, разкриващи фауната на онова време, благодарение на съвместната работа на учени от НПМ-БАН и изтъкнати чуждестранни палеонтолози. Тези изследвания допринесоха много за създаването на българска палеонтологична школа в областта на гръбначната фауна, чиито приноси са широко известни и високо ценени сред международната научна общност.

Последната публикация върху материали от колекцията на Палеонтологичния филиал на НПМ-БАН е свързана с уникален череп на махайродус, описан от френски и български учени и представлява ценен принос в изучаването на емблематичната котка. Детайлното описание е публикувано на 16 април 2020 от проф. Дени Жераадс (Denis Geraads) от Националния музей по естествена история в Париж и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН в известното палеонтологично списание Geodiversitas.

Пълна библиография на публикациите, свързани с изучаването на научната колекция на палеонтологическия филиал на НПМ-БАН в Асеновград може да видите на: https://www.nmnhs.com/palaeontological-museum-in-asenovgrad-bg.html