След броени дни на български излиза най-новата книга на големия проф. Ричард Докинс: „Наука в душата” (ИК „Сиела”) с подзаглавие „Избрани съчинения на пламенния рационалист Ричард Докинс”. Изданието съдържа 42 знакови текста на един от най-известните учени в света в момента, а ние ви предлагаме откъс от един от текстовете – „Джарвис и родословното дърво”.
Преводът от английски език на „Наука в душата” е на Деян Кючуков, а дизайнът на корицата – на Фиделия Косева.
– Джарвис, строй се пред мен.
– Сър?
– Яви се по служба – така беше изразът, нали?
– Военна фраза, сър. Офицерите я използват, за да изискат при¬съствието на своите подчинени.
– Именно, Джарвис. Както е казал поетът, чада на Рим, изслушайте ме.
– Отново уместно, сър. Марк Антоний…
– Зарежи сега Марк Антоний. Въпросът е сериозен.
– Много добре, сър.
– Знаеш, Джарвис, че щом опре до областите нагоре от якичката, Б. Уфтър не се нарежда сред първенците по успех. Но все пак и аз имам своя малък школски триумф. Обзалагам се, че не знаеш кой е?
– Често сте го споменавали, сър. Спечелили сте награда на онази викторина по вероучение в училище.
– Да, именно това направих, за зле прикрита изненада на преподобния Обри Ъпкок, ръководител и архидосадник на тази безподобна дупка. И оттогава, макар да не съм любител на утринните и вечерни молитви, често мисля за Светото писание, както го наричаме ние, специалистите. И тук стигаме до същината на проблема. Или сърцевината?
– Еднакво подходящо, сър. Или пък „горещата точка“, както е модерно да се казва напоследък.
– Работата е там, Джарвис, че като познавач аз изпитвам особено влечение към книгата Битие. Бог е създал света за шест дни, нали така?
– Ами…
– Започнал е със светлината, а после продължил с пълна пара да произвежда растения и разни неща, дето пълзят, люспестите водни твари, пернатите приятели, чуруликащи в дървесата, пухкавите животинки из храсталаците, докато накрая не направил и хората като нас с теб. А после, на седмия ден, избърсал потно чело и се е отдал на заслужена почивка. Прав ли съм?
– Да, сър, представихте, ако мога така да се изразя, колоритно резюме на един от популярните митове за сътворението.
– Но слушай какво става по-нататък, Джарвис. На коледното парти в клуб „Утайките“ един приятел ми подшушна твърде занимателна историйка. Явно се е появил тип на име Дарвин, който твърди, че библейското сътворение е пълна глупост. Че ролята на Господ е силно преувеличена. Че той не е свършил абсолютно нищо. Че имало нещо, наречено евалюация…
– Еволюция, сър. Теорията, застъпена от Чарлз Дарвин в неговата велика книга от 1859 г., озаглавена „Произход на видовете“.
– А, същата! Та относно еволюцията. Представяш ли си, този смешник Дарвин иска от мен да повярвам, че прапрадядо ми е бил някакъв космат бананояд, който се люлеел от клоните на дърветата и се чешел с пръстите на краката си. Отговори ми на следното, Джарвис. Ако ние сме произлезли от шимпанзетата, как така самите шимпанзета още присъстват в нашите редици? Едва миналия месец видях едно в зоологическата градина. Защо всички не са се превърнали в членове на клуб „Утайките“ (или на „Атинеум“, според вкуса си)? Е, какво ще измъдри умната ти глава?
– Ако позволите да отбележа, сър, струва ми се, че сте жертва на недоразумение. Господин Дарвин никога не е твърдял, че сме произлезли от шимпанзета, а че шимпанзетата и ние произхождаме от общ прародител. Оттам те са се развили до съвременни човекоподобни маймуни, а ние – до хора.
– Хм, схващам накъде биеш. Точно както противният ми братовчед Томас и аз произхождаме от един и същи дядо. Но сме се развили дотам, че нито един от нас не прилича на дъртия козел. Нито пък има неговите бакенбарди.
– Именно, сър.
