Теодосиий Теодосиев
Наука

Гледай наука! (видео) Лекция на учителя Теодосий Теодосиев – „Методика за формиране на силов интелект“

Гледай наука! В MediaBricks.bg ви зареждаме с прекрасни научно-популярни лекции на известни български учени. Днес ви припомняме цялата лекция на учителя Теодосий Теодосиев – Тео „Методика за формиране на силов интелект“. Той е един от най-изявените и признати учители по физика в България повече от 40 години. Възпитаниците му постигат страхотни резултати благодарение на специалния му подход при обучение, чрез създаване на експериментални задачи по физика. Едни от любимите фрази на учителя Тео са „Онова, което цял живот съм се опитвал да правя е да произвеждам незаменими хора“ и „Всеки може да прави добро на останалите според неговите собствени таланти.“

Още видео лекции може да намерите тук – Гледай наука!

Лекцията „Методика за формиране на силов интелект“ е изнесена от Теодосий Теодосиев на 22 ноември 2018-а по време на редовния Кръжок по астрономия, който се провежда от Катедра Астрономия, а желаещите да присъстват на нея препълниха най-голямата зала във Физическия факултет на СУ. Текстът и видеото са разделени на 3 части една след друга.

Теодосий Теодосиев – Тео, „Методика за формиране на силов интелект“ (част 1):

Първо – живеем в много интересни времена, скоро ще бъдем милиард излишни хора. Въпросът е ние къде сме във физичните науки, които са най-необходимите.

Преди години беше дошъл един американски учен педагог, които казва, че американското училище въобще не е учило ученика на нещо. Въпросът е да го прибере от улицата, за да не хулиганства и да се намерят онези 2%, които реално ще вършат работа. Вече не са 2%, вероятно са 2 промила или още по-малко – тези, които реално ще вършат работа. Е, значи това е… наближава краят на историята. Но къде е началото на историята?

В астрономията краят е много, много далеч и началото е много, много далеч. В оста на времето ние сме някаква точица. Съвсем малка точица на тази числова ос.

Е, някъде преди около милион години е станала първата информатична революция. Как? Ами маймуната е проговорила. Така – имало е комуникация. Значи първата информационна технология е била говоренето. В началото беше словото. Вярно е – с това се е започнало. Понятийният апарат.

Има специалисти по високият процент на интелигентност на децата. И те казват така, че едно дете да има висок коефициент на интелигентност трябва – първо: до девети клас да е прочело поне 1000 книги средно по 600 страници едната, виждам тук смях в залата. За да се развие понятийният апарат на това дете, значи да не му е празен мозъкът на това дете, а да има огромно количество понятия, с които да процедира този мозък. Един празен мозък нищо не може да изобрети – трябва да има някакви думи, понятия и идеи, с които да работи този мозък, да има материал. Значи първото е натрупвания на понятия и точният смисъл на тези понятия.

Знаем докъде стига едно понятие, до къде е вярно и къде вече не може да се използва. Значи на първо място е понятийният апарат. В началото беше словото. Преди милион години хората са проговорили. Това е първата велика информатична революция.

Така следваща революция в областта на информатиката е да се научат на писменост. Знаем как в началото е имало такива знаци-символи – знак, който означава едно цяло понятие. Та най-великото изобретение в това отношение, това също е еволюция в областта на информатиката. Значи една дума да е роля от звуците, които могат да се възпроизведат. Е, финикийците са писали само съгласните, след това гърците са започнали да пишат и гласните.

Но това е история, това са наистина велики неща в човешката цивилизация. Сега ще кажете, ама защо цивилизация? Ами хората може би са взели модел от природата. Видели са, че има един такива термити, които са слаби животинки обаче са построили някакви огромни къщи и крепости и могат да се организират и да просъществуват, и да се преборят с останалата природа. И по примерът на насекомите, на пчелите, на мравките, хората започнали да организират градове. И от там тръгва цивилизацията…

Сега, ние с какво да привлечен интереса на децата към физиката? Да започнем с историята. Това е първата стъпка, която да направим, за да направим на децата да им бъде интересна физиката. Кога е започнала физиката – ами преди милион години.

Как? Ами някой установил, че зъбите са му къси, но може да си удължи зъба като си направи ей толкова голям зъб от камък… Технологиите напредват, минават една след друга революции технологични и т.н., докато се стига до Никола Тесла. Неговата мечта била да освободи хората от тежкия физически труд – XIX век и началото на XX век.

Между началото на XX век и Балканските войни моят дядо Теодосий, на който съм кръстен, има един струг, който работи с една човешка сила. Струг, който обработва метал. Обаче баба ми Анна върти един голям маховик, един голям чекрък. Вижте какво е семейство мъжът работи на струга и стругова метала, а жената до него върти чекръка, и така се обработва метала.

Е, мечтата на Никола Тесла е била като използва откритието на свети Майкъл Фарадей свети Никола Тесла изобретява асинхронния електродвигател. Така физика. С това на децата им правим интересно да видят как е започнало и какви са подбудителите на човечеството – големи светии, без които сега няма да има милиарди хора.

Учителят Теодосий Теодосиев: Цял живот се опитвам да произвеждам незаменими хора
©MediaBricks.bg

Кой е пострадал от това, че са били изобретени асинхронните двигатели? А свети Хенри Форд пък създал автомобил и всеки селянин можел да се купи трактор и всеки работник да можел да си купи кола. Ами в момента конете по света са 1000 пъти по-малко отколкото са били преди 100 години. Защо? Ами защото тежкият физически труд е отпаднал като необходимост. Има си машини за тази работа. Да, но сега се работи по изкуствен интелект. Добре, какво ни чака? Ако конете са станали 1000 пъти по-малко, значи ще трябват и 1000 пъти по-малко хора. В началото започнахме с двата промила и двата процента на американеца. Ще трябват 1000 пъти по-малко хора за умствен труд. Какво ще правим с останалите зависими хора? Свободата, Санчо, е на върха на копието – Дон Кихот го е казал.

Свободата – степените на свободата. Значи, всички сме учили теория на вероятностите, поне в тази зала съм сигурен, че всички са учили теория на вероятностите. Е, някой се още малограмажни, но ще пораснат (смях). Та, едно от първите неща, които съм решавал по теория на вероятностите, беше за едни пиян на ръба на пропастта с еднаква вероятност може да направи крачка напред, крачка назад, крачка на ляво или крачка на дясно, трябва да се сметне за колко крачки средно ще падне в пропастта, при което ще се подобри природата на човечеството, т.е. ще се намалят зависимите (в случая от алкохола) и ще се увеличат независимите хора.

Така значи скоро ще имаме милиарди зависими хора. Зависими от благоволението на онези, които раздават благата на тези, за които за нищо не ни трябват, излишните хора.

Кои няма да са излишни и кои са необходимите хора?

Изводът – смъртно опасно е да си прост.

Ние правим лагер-школи, където започваме от втори клас, на базата на Минко Балкански в Оряховица, има школи, където родителите изпращат деца от втори до седми клас. След това имаме други школи, т.нар. лятно училище, където са от пети до седми клас – математика, природна математика. И след това започват физиките на лагер-школа Оряховица, или по-скоро лагер-школа Паниците. Така, тези деца се готвят да не бъдат излишни. Това са хората, които няма да бъдат излишни. Защо? Ами, светът е 7 милиарда, България 7 милиона.

Така, на нас по теория на вероятностите, същата тази теория, с която започнахме – пияният на ръба на пропастта, ни се полага, като сме 1/1000 от населението на света (7 милиона са 1/1000 от 7 милиарда) веднъж но 1000 години да имаме принос по нещо в света.

Ние имаме.

Учителят Теодосий Теодосиев: Цял живот се опитвам да произвеждам незаменими хора
©MediaBricks.bg

Значи, Иван Танев Иванов, на който съм му бил класен ръководител, кръжок ръководител, учител по физика и математика. Той е единственият българин, който е бил първи първи. Абсолютен първенеца на Международната олимпиада по физика. Така и в момента е професор, който води семинари за професори зад океана. Но в неговия университет той е единственият не китаец професор по физика.

Говорим за теория на вероятностите – китайците са най-много, вероятността тежи в тяхна полза. Какво казва същият този Иван Иванов – идва китайският студент на първата лекция той си е хванал учебника на преподавателя, научил го е наизуст от край до край, решил е всички задачи, буквално професорът няма на какво да го научи. И нашите деца трябва да се справят с конкуренция на тези. Вашите деца, някои в залата може да са бременни, трябва да правят конкуренция на китайските. И не само на китайците, но и от далечния изток.

Защо – ами светът се е омързеливил, не иска да мисли. След като хората се научиха да не вършат физически труд, няма да въртят чекръка, има си машини за тези работи, има си електроенергия, има си двигатели с вътрешно горене и всякакви видове двигатели. И хората се обездвижиха.

Дойде време за патерици на мозъка, нали така? Сегашните ученици не знаят таблицата за умножение, не искат да си прочетат 1000-та книги за разлика от китайците. В момента статистиката показва, че най-висок процент на интелигентност показват децата от Хонг Конг. Те най-много са чели, те са си прочели 1000-та книги. И знаят йероглифи и отделно други езици, отделно точните науки.

Миналата година на 8 март – тук е ден на жената, по света е Ден на физиката, трябваше да бъдем в Шанхай. Снимаха от БНТ филм, в който мой ученик, който участва на 3-4 международни олимпиади, завърши биофизика в университет в Америка, и го изпращат да работи в една фармацевтична компания в Китай. Фармацията е по-печеливша от военната индустрия. Но китайците му предлагат повече пари, отколкото във фармацевтичната компания, за да подготвя китайчета да влизат в американски университети. Това е да знаете какво значи приоритет.

Та, на 8 март отивам в тяхното училище, което е подобно на нашите тук елитни училища, нещо като нашите природо-математически гимназии, да им изнасям лекция. В процеса на лекцията имаше няколко задачи, които изискваха съставяна на диференциално уравнение и решаване на интеграл. Групата беше сборна от десетокласници (не бяха абитуриенти) – физици, химици, математици, информатици и биолози. Всичките до един съставиха диференциалното уравнение и решиха интеграла. До един. Включително биолозите. У нас казваме, че на биолозите математика не им трябва, физика не им трябва, а в Америка искат преди някой да кандидатства биология да е завършил или някакво инженерство, или физика. Толкова много техника е навлязла в медицината, че този, които не владее техниката, става сериен убиец. Истински сериен убиец, ако не владее съвременните техники. Та, в това отношение нашите деца изостават пред китайците, а ние трябва да им правим конкуренция на тези хора. Трябва да им правим конкуренция, но можем ли? Имаме ли шанс?

Ами, имаме. Хубавото е, че имаме. Ще кажете, ама как така, ние сме малък народ, който на всичкото отгоре е и в криза, мизерия е, училищата нямат кабинети, нямат уреди, учениците са се омързеливили. Лагер-школа, на която идват деца на високоинтелигентни родители, дете, което е трети за четвърти клас, от София, не може да си напише името. Непрекъснато играе на компютъра или на таблета игри като „Крадци срещу убийци“, това го може, но не може да си напише името, нито да чете. Трети срещу четвърти клас. Това прогресираща парализа на образователната система. Какъв е шансът при тази прогресираща парализа?

Математическа гимназия, девети клас – 2/3 от децата не мога да смятат дроби. В началото на годината не могат, в края пак не могат. Една журналистка се оплака, че тя е завършила английска гимназия, но имала съученици, които са завършили без да знаят и 1000 думи английски.

На какво се надяваме? Тука има хора астрономи. Колко е по-голям хаосът, а в момента хаосът расте невъобразимо, толкова расте и вероятността от самоорганизиращи отделни ядра. Това е анти ентропията. Тя е божественото начало на вселената, в която хаосът прави организираните хора.

В началото на цивилизацията едно от най-великите изобретения на хората, за да направят общество, това е, че са изобретили… Господ. Но какво отношение има това към науката?

Ричард Файнман, много от вас знаят кой е, преди малко коментирахме за някои негови книги, е човек нобелов лауреат, участвал в създаването на първата атомна бомба. Човекът има едни много интересни статии за религията. Казва, че голяма част от учените са атеисти, но най-големите атеисти спазват много строго божиите заповеди, защото нито една наука не може да каже, че няма Господ.

В методологията са абсолютно противоположни – в религията трябва безусловно да вярваш, без да задаваш въпроси. А в науката трябва във всичко да се съмняваш, просто не можеш да си свършиш работата, при нас това е абсолютно основно като методика.

Но сериозните учени знаят, че това е основата на нашето общество.

За идеално общество, в което всеки спазва правилата има два варианта. Или до всеки простак да се сложи по един полицай, ама полицая трябва да има здрав морал и да спазва правилата. А другият вариант е най-великото изобретение, едно от най-великите изобретения на цивилизацията, това, че има Господ, който вижда, когато другите не те виждат и някой ден ще те бие по главата и ще ходиш да се пържиш в пъкъла. Това е вътрешният полицай, или съвест. Ние дори и да сме най-големите атеисти трябва да подкрепяме онази институция, която организира хората да спазват правилата на обществото.

За това, когато аз отида в Китай или Тайван, на другия края на света, и вляза в една будистка пагода, внасям дарение според моите възможности. Това е организиращо начало, това е божественото начало на света. Хората трябва да бъда организирани и да не вършат престъпления. За това е нужна организация, която да следи, когато няма полицаи или кой да го види, той пак да спазва правилата. Тук никаква мистика няма, то си е чиста логика. Ако искаме да оцелеем, а не искаме да се самоунищожим.

Учителят Теодосий Теодосиев: Цял живот се опитвам да произвеждам незаменими хора
©MediaBricks.bg

Първобитният човек имал примитивни възможности да върши зло, т.е. да утрепе съседа си или да изяде жена си. Обаче с напредването на технологиите, възможностите нарастват и сега идва време, когато един човек може да унищожи целия свят. Примерно, тези, които носят куфарите с ядрените кодове или онзи, които програмира компютъра с изкуствения интелект. Имахме такава дискусия наскоро с учениците – дали изкуствения интелект сам по себе си е опасен. Сам той не е, но когато има човек, който го програмира, вече може да стане много опасен.

Едно дете, което идва на лагер-школа в Оряховица, учи в Първа английска, а майка му ми е била ученичка. И го питат какво научи, а той казва: Смъртно опасно е да си прост.

Но наистина е смъртно опасно и ще стана още по-опасно. И ще става още по-опасно.

Светът не само спря да се развива, а трябва да се научи и да не се самоунищожи.

Ние учим децата на физика, за да станат мислещ хора и как се побеждават китайците. Не е лесно, но може. Освен това има една друга тема, която говорим на всички физики и математики взети заедно – търсенето на нравствения абсолют. Тези мислещи хора да не програмират изкуствения интелект така че да затрие целия свят. Ще кажете – с каква мотивация?

Бил съм съдебен заседател, по комунистическо време още имаше един интересен случаи – стотици мъже заразени със сифилис без да са изневерявали на жените си. Стотици, стотици мъже заразени. След дълго разследване какво се оказва – пили в една и съща кръчма. Някаква кръчмарка някакъв мъж я заразил и тя тръгнала да си отмъщава на всички мъже. Мойсеевият закон – зъб за зъб, око за око, нали така. Но има и по-съвременни теории – един шамар, смърт. За съжаление това, което сега се разпространява като т.нар. екшън култура в целия свят е моделът, по който един шамар и смърт. Ами, ако онзи, който програмира изкуствения интелект е обиден за нещо на хората….

Има една наука, която се казва теория на катастрофите. Хората стават все повече и на една улица, ако веднъж на три дена минава по една кола, каква е вероятността да се сблъскат две коли. Твърде малка е вероятността. Ако веднъж на три години минала кола – още по-малка. Обаче ако триста коли на минута минават – катастрофата е неизбежна. Значи количественото нарастване на човечеството води до увеличаване на опасността от катастрофа.

За преимуществата и рисковете на тези патерици, които човекът получава и които непрекъснато го отменят. Първо: след милиарди излишни коне, ще има милиарди излишни хора. Както машината върши по-добре работата от коня, така баба ми Анна, която въртяла чекръка на струга, си има сега асинхронен електродвигател.

Идва време обаче, когато всичко, което е умствен труд стандартен, монотонно повтаря едно и също нещо. Чиновникът, който повтаря едни и същи действия – това и машината може да го върши. Аптекарят, който продава лекарства – едно време аптекарите са били като Баба Яга с хаванчена, които бъркат, пресоват с пресички, правят хапчета и така нататък, сега всичко е пакетирано готово и те просто са продавачи с университетско образование.

Идва време, в което лекарят пише диагнозата, вкарва я в компютъра и след това автомат продава лекарството. Само си представете какво ще стане, ако объркат лекарството – малко хора ще поумрат.

Но ако искаме да оцелеем, децата ни да оцелеят, трябва да ги вкараме в групата на тези, които са незаменими.

Онова, което цял живот съм се опитвал да правя, е да произвеждам незаменими хора.

Незаменими хора.

Как става тази работа?

Започва се от най-ранното детство. Аз може би съм бил 4-5 годишен, когато баща ми ме научи как се решава уравнение. Летяла една патка, срещнала сто патки, казала здравейте 100 патки, те казали не сме сто, колко сме… още толкова, половината, на половината, на половината и ти една и ставаме сто. (смях).

И ме научи как се намира неизвестното Х и се оказа, че били 36 патки. Но това трябва да стане в ранното детство.

 

Теодосий Теодосиев – Тео, „Методика за формиране на силов интелект“ (част 2):

Детето до 9 клас трябва да е прочело поне 1000 книги с по толкова страници, за да има добър понятиен апарат. Защо 1000 книги – в примера с онази жена, която знае 6 езика, а не може да си напише името на гръцки, или пък молба, за да постъпи на работа, знае само да псува на 6 езика, което е ясно какво означава. Владимир Дал в средата на 19 век е написал „Тълковен речник на живия великоруски език“, който е включвал 250 000 думи – сега вероятно са половин милион, а може би и повече. А съвременния английски? 600 000 думи! Това е имперски език, които има много заемки от народите, които е владял. Кой знае 600 000 думи? Няма такъв.

Ами интернет? Някой не може да си реши задачата, защото това го нямало в интернет! Отивам в едно училище, където учителката подготвила за децата задачки, тъй като те били много добри по информационни технологии. За това задачата е такава, че те трябва да намерят отговора в интернет – а това не е решение на задача, а преписване. Ако утре им се наложи да работят нещо, което може да се открие в интернет, значи това е заменим човек. Ако искаме да станем незаменими, трябва да се научим да решаваме задачи, които ги няма в интернет. Да търсим това, което го няма в интернет.

Давам контролна – и ми нарисували схема така, както я има в Гугъл, а не както съм я направил аз. Но какво означава това? Че някой бърника в интернет и си търси оттам готовите отговори и смята това, че може да открие нещо в интернет за голямо постижение. Там, където има репродуциране на нещо, което друг го е направил, този човек ще отпадне. Нещо повече – наближава момента, в който филолозите ще останат само най-най-добрите, които познават всеки оттенък на тези 600 000 думи и различните им значения. Ще стане така че милиони филолози ще останат без работа, въпреки че сега полагат тежък труд – имат много да наизустяват.

Кое не можаха да решат китайците? Примерно: дава им се една измита чаша, която да сложат да съхне. Веднъж я слагат обърната нагоре, а после обърната надолу – коя ще изсъхне по-бързо? Не могли да отговорят. Няма много математика – трябва да се мисли.

Същата задача може да се постави и по друг начин – с един библейски стих: Пара, издигаща се от земята и дух Божий се носи над водата. Задачата е да се изтълкува от физична гледна точка. За това трябва да се знаят законите на Менделеев, трябва да се сметне колко е плътността на тези неща, които ги има вътре, да се знае, че моларната маса на въздуха е 29, а на водата е 18. При едно и също налягане и температура водната пара има по-малка плътност от сухия въздух. И за това се вдига нагоре и това е в основата на целия живот на Земята – нямаше да има живот, ако го нямаше това. Без физичния факт, че водните пари имат по-малка плътност от въздуха при едни и същи условия, нямаше да има кръговрат на водата в природата и изобщо нямаше да има живот. А това първия стих в книга Битие на Библията, който да се изтълкува от физична гледна точка – ето така се прави физиката интересна.

Според японците вече е станало ужасно трудно да си на гребена на вълната, конкуренцията е голяма. Трудно е, нещата, които са силов интелект – решаването на трудни задачи, които изискват да си напънеш мозъка, са трудни, но са полезни за младия организъм. Ето японците най-много си тормозят мозъка и живеят най-дълго. Това е статистиката на целия свят.

Братята биолози правят експерименти с плъхове, единият от които трябва да премине през лабиринти. Сменят лабиринта всеки път и плъхът трябва да извърши някакво последователно действие, за да си стигне до храната. Другият го затварят в клетка 10 см широка, 20 см дълга –  от едната страна му пускат храна, от другата той пуска аканце. След година правят аутопсия на двата плъха и установяват, че първият, който е трябвало да си размърда мозъка, за да си намери храната, има повече синапси връзки между мозъчните клетки, отколкото на другия, който получавал на готово храната си. Това прилича на човечеството – този, които не иска да си размърда мозъка и да си прочете 1000-та книги, превръща мозъка си в лой. Този, които взима отговорите на готово от интернет – мозъкът на лой. И разказвам това в клас и се надига един 12-класник, който казва, че вторият плъх бил по-щастлив – това бил щастливия плъх, защото получава храна и пуска акенце (смях).

И веднага идва моят отговор за тези дванадесетокласници – след 2 седмици имате матура по литература, а според американските изисквания трябва се знаят 80 000 думи на книжовния език в страната, за да се завърши. Една от не 80 000, а от 50 000 думи от българския език, които трябва да се знаят, е карцер. Оказа се, че от една цяла паралелка от ученици никой не знае какво е думата карцер – 12 клас, математическа гимназия. И обясних, че тази дума я има в речника от 50 000 думи в българския език, не е някаква чуждица, може да има чужд корен, но вече е станала българска дума. Карцер – това е затвор в затвора, когато един затворник се провини го затварят в една килия, която е метър широка, 2 м дълга –  от едната страна му пускат храна, от другата има тоалетна чиния. Е, щастлив ли е той в карцера? Голямото щастие в карцера! За много млади хора идеалът им това –  да получаваш храна на готово без да си напънеш мозъка. Е, няма да стане. Въпрос на оцеляване – смъртно опасно е да си прост.

Специалистите по висока интелигентност са казали, че освен детето да има богат понятиен апарат – да владее много думи, трябва да се занимава с точни науки в ранна възраст. Значи още като е малко задачи от типа летели две патки, срещнали друга патка и т.н. Аз имам един такъв пример с наш възпитаник, чиито родители са учители по литература, детето от малко си е прочело 1000-та книги. Неговият брат беше участник в лагер-школите по физика и малкият идва с батко си – 4-5 клас вече идва с големите, седи и гледа какво правят. Започва от рано с точни науки. Ефекта – това момче стана първенец на няколко международни олимпиади, отиде в Америка, завърши Харвард, по време на следването си стана млад учен на САЩ, занимава се с компютърна архитектура, т.е. прави нови свръх интегрални схеми. Понеже учил физика успя да направи интегрална схема, която по-добре се проветрява, много по-малко електроенергия консумира и със завършването му отишъл във фирмата Гугъл и им спестява стотици милиони долари за ток за тяхната централа, поддържаща сървърите им. И този човек още със завършването му го назначават на висока позиция в Гугъл, самият той казва, че го е срам да каже в България колко взима – било повече от президента  и премиера взети заедно. Това част не от онези 2%, а от тези два промила, които реално вършат работа. При него нещата са се случили точно по формулата – много четене, т.е. понятиен апарат и способност да се правят далечни асоциации, и много занимание с точни науки.

Така че вие ще имате деца, а и за вас самите – ако сте изтървали 1000 книги до 9 клас, защото високият процент на интелигентност се развива цял живот. Това и друг път съм го казвал – има документирани случаи на деца, отгледани от животни като Тарзан и Маугли. Има реално документирани 5-6 такива случаи. Доказано, че ако такова дете се върне при хората след 5-6 годишна възраст, то не може да проговори, а само ръмжи като животно. Малкото дете може да възприеме невъобразимо много информация и невъобразими логически връзки може да направи. Мозъкът му е невероятно жив. С напредването на възрастта порталите за възприемане на информацията започват да се затварят. Обаче ако човек работи дълго време интелектуална работа, той може по-дълго да ги държи отворени. А може и цял живот –  това са свръхгениите. Знаете за Моцарт, който е бил дете-чудо и цял живот си е запазил това свойство. Ако искаме децата ни да са гении като Моцарт, не трябва да позволяваме да им се затворят порталите. Примерно, в Германия се смята за много ниска култура на родителите, ако в детската стая има телевизор. Една моя ученичка, която гледа деца в Германия, казва, че там родителите позволяват на детето да гледа телевизия по 15 минути на ден. Останалото води до оглупяване. Е, пълното оглупяване идва в пубертета –  тъжно, но факт. (смях)

Американците имат поговорка, че за да постигне нещо голямо в живота си, човек трябва да отдели 20 000 часа на него. Не 20 часа, а 20 000 часа, за да направи нещо сериозно в живота си. Но пък Радой Ралин беше писал, че няма вече лунни нощи, няма вече страсти, сексът стана като здрасти. Е, не е съвсем така, има си вълнения и страсти. Един руски писател-фантаст беше писал разказ за един млад учен изобретател, който създал съвършен робот. И роботът разсъждавал така: не може този да ме е създал, не може това да е интелигентно същество, като 70 на сто от мозъка му е зает от някоя йеручка. Прекрасно е, много е хубаво, любовната драма е велико нещо и деца трябва да се раждат. Все пак България е първа по намаляване на населението. Повечето обаче ще са първи в списъка за излишни хора – въпросът е да са по-малко, по качествени. Не само да се роди детето, а после да твърди, че знае 6 езика, а само да може да псува на 6 езика. Да знае един език, ама 600 000 думи.

Развитието на детето без физика и математика не става. Започва се с патките, след това дробите – от малко детето трябва да знае да смята дроби. Моя племенница, която завърши СМГ, след това някаква икономика в УНСС и отиде в Америка, работи в голяма финансова компания. В момента, когато колегите й трябва да сметнат проценти и дроби, всички гледат тъжно към нея (смях). Това е масовото образование на американския финансист – ако искате да блеснете пред американците, достатъчно е да знаете дроби.

Има един американец от британски произход – Робърт Бейкън, който в началото на демокрацията идва в Нов български университет по някакъв проект, и отива останал възмутен и потресен, че нашето министерство на образованието иска да изкопира американската образователна система. Казал: Вие идиоти ли сте, вашите деца поне знаят да четат и да пишат, и да смятат. Е, вече не знаят…

Имах един ученик, който в 10 клас непрекъснато носи в училище една книга „Как да станем милионер без образование“. (смях). Като малък беше отличник, но като прочете тази книга реши да не слуша какво говорим в час и напусна училище, а родителите му интелигентни лекари. Минаха няколко месеца и една колежка, която живее в един блок с него, се прибира от работа и вижда блока им заграден от полиция – познайте кого търсят. Милионерът без образование! (смях) Той си имал собствен бизнес човека!

Значи родителите трябва да хванат детето като малко и да го научат да чете, не по една страница на ден, а по 200-300 страници на ден. Това е интелигентно дете. След това да го изпратят при нас на лагер-школи – тука е Никола Каравасилев. И да учи, учи, учи. Ако не може първи път, втори път, трети път.  Имах една ученичка от Бургас, която с гипс на крака идваше на школа в Казанлък, за да учи математика за трепи път, защото първите два не я научила.

За да се научи не трябва само да се изсипят едни формули, а да се покаже къде са необходими, защо са измислени тези формули – приложенията им веднага на момента. Решавали сме повече от 100 задачи на ден, учениците се хвалят с това на родителите си, но и обясняваме приложението им. Приложна математика. Така –  след това всяка седмица има олимпиада. Понякога правим така че от 70-80 човека на кръжока остават 30-40 на олимпиада. От година на година остават все по-малко хора, които остават за олимпиадата. Всеки иска да препише теорията, да си препише формулите и някъде в интернет да намери отговора на задачите. Но успехът на нашата школа е в това, че имаме абсолютни първенци в олимпиадите по астрономия, физика, математика, информатика. Това все от малка България. Бях смятал преди, че по физика специално България има толкова медали, колкото Франция и Великобритания взети заедно. Значи имаме ли шанс? Имаме. Остава да не допуснем децата ни да станат излишни хора.

Как се започва? Първо математика – ако трябва два, три, пет пъти. Колкото трябва, за да се научи. Силата на нашата школа е олимпиадата всяка седмица. Има много школи, които просто нахвърлят решения на задачи от международни състезания, но е тежък труд всеки път да даваш нова олимпиада. Много тежък труд – освен стандартните неща да се измислят и такива, които още никъде не са давани, да сме крачка напред. Освен да научим децата на нещо, се стремим да направим от тях и отговорни хора. Иначе нашият труд ще бъде сатанински труд, нашите усилия се умножават по -1, от благодетели на човечеството може да станем унищожители на човечеството.

Освен математика, и физика – приложения. Всяка седмица поставени в бойни условия. Никой не може да стане културист, докато гледа някой друг как си надува мускулите , нали? Един мой ученик в далечното минало, беше първенец по физика, сега работи за американското правителство, негово дете знае движенията, но не иска да плува. Отиват и го хвърлят в най-дълбокото, разни баби се развикват, че е насилие над дете, но то веднага започнало да плува. Та, всяка седмица аз правя „насилие“ над деца – хвърлям ги в дълбокото. И трябва да свикнат да издържат на шока да се срещнат с на пръв поглед нерешими задачи. Трябва да се снемат страховете на децата, но това става като ги хвърлиш в дълбокото – един път, два пъти, пет пъти, като имунизация.

Някои родители казват, че децата само трябва да се забавляват, само удоволствия да имат. Преди години ме бяха поканили в един клуб, в който са само хора, който са били бизнесмени на годината. Хората искаха да правят образователна реформа, като имат сериозни връзки във всички етажи на властта. Прочели от някъде, че е добре детето да стои вкъщи пред компютъра да учи от него и от време на време да се явява на изпити. Познайте колко деца така ще си останат в първи клас? Тези, които по цял ден ще си играят на таблета, ако няма до него учител да го командва. Както при китайците, където училището е с електрическа ограда и учат от 7 сутринта до 7 вечерта, когато започват да пишат домашни, остават до 10 часа вечерта, за да пишат домашни. Ние не налагаме такова насилие, при нас става доброволно.

 

Теодосий Теодосиев – Тео, „Методика за формиране на силов интелект“ (част 3):

При нас на лагер-школите има едно свещено удоволствие от по-високо естество – като идва гост от другия края на света, който е постигнал нещо, който е станал първи по нещо. Когато го видят децата си казват, че щом той е бил като тях и те могат да станат като него. Имаме едни фирмени фланелки на Школата по физика, на които пише: „И ние бяхме като вас, и вие ще станете като нас“. Преди много години министър Сергей Игнатов отива там, за да награди Александър Маркелов, който пък му дава от тези фланелки. Започва бурен дебат с министър какво означавал този надпис, той бил като за гробища.(смях). А това просто е приемствеността – това сриване на страховете на децата. Щом той е успял, значи и ти можеш да успееш.

Това е свързано с една от теориите на Фройд – теория на грешките, в която твърди, че когато на човек му е приятно, няма как да сбърка, а ако му е неприятно все ще намери къде да сбърка. Така че трябва да даваме кураж на децата и да видят, че дяволът не е толкова черен, колкото го показват и те могат да се преборят с него. И като станат по-големи, и с по-големи проблеми ще могат да се преборят. За това ги поставям в бойни условия всяка седмица – всяка седмица като на олимпиада. И наистина големи специалисти става от тези, които не са пропуснали нито една олимпиада. Тези, които имат куража и смелостта да останат и стоят до последно – става 8 часа вечерта и не мога да им издърпам листовете! Упорити да работят!

Имаше един Митко, който като малък от 38 души на олимпиада беше на 35-о място, но упорит, не се отказва. Ефекта? Този човек стигна до медал от международна олимпиада по физика, отиде в Германия, ожени се за германка, не можеш да познаеш, че е чужденец. Сега работи в свръхсекретно производство по американски патент – там няма нито един компютър, свързан с интернет, толкова е секретно. Това е доказателство за това, което питат китайците – кое по-важно да си умен или да си работлив. Наистина е по-важно да си работлив. Е, разбира се има и някои природни дадености,  които са необходими, но на децата също така трябва да се обясни, че хората се раждат различни. Един се родил хубав, друг по-грозен, един – умен, друг – по-глупавичък. Един се родил с най-дългото бедро (Стефка Костадинова) и може да скочи над 2 метра, а друг – не може да си прескочи чехлите. И това съвсем не е лошо.

Учителят Теодосий Теодосиев: Цял живот се опитвам да произвеждам незаменими хора
©MediaBricks.bg

Ако можеше да се направи общество само от професори, тогава кой ще прави банички? Един добър майстор на банички заслужава по-голямо уважение от един некадърен професор. Човек, който е способен да направи съвършената баничка, трябва да бъде уважаван и ние с удоволствие да му даваме парите си, да му сваляме шапка – и професора и той ще му сваля шапка, защото прави най-хубавите банички. Всеки може да прави добро на останалите според неговите собствени таланти. Това снема напрежението между децата – между тях се създава една доброжелателна конкуренция. Те стават една световна мрежа – утре ще се срещнат на другия край на света, където най-малко са очаквали, че ще се видят. Те стават необходимите хора.

А света въобще не е толкова голям, колкото изглежда. Преди години отивам на гости на наш златен медалист в Талахаси, Флорида. Отиваме в един институт, който е Световен център по магнетизъм – най-големия в света с огромни магнити колкото тази зала. Влизаме през някакъв заден вход, и изведнъж виждаме едно хубаво усмихнато момче, което ме поздравява по име. Оказва се, че съм му водил лагер-школа в Благоевград. А той бил шеф на института! На другия край на света! За това казвам, че има шанс. И това е вашият шанс!

Това е един психологически момент – да се каже на хората, че те могат и те наистина могат. Някой казват, че е плацебо ефект.

По въпроса за плацебото – преди години по време на войните, когато моят баща бил малко момче неговата баба била болна и го помолила да й донесе светена вода от манастира с една дамаджана. Ама на детето му се играело, излязло навън с другите деца. Наляло вода от чешмата и си казало, че ще види какво ще стане като бабата пие от „светената“ вода. А тя като отпила като скочила и се разпяла, рекла си – всичко е минало, не е болна вече.

Това е внушението, че можеш! Повечето хора ги мързи – това е седмият смъртен грях! Те са умствено мързеливи но и физически, тъй като св. Никола Тесла, св- Майкъл Фарадей са ги освободили от физическия труд. А сега са на път и от умствения труд да ги освободят, така че мозъкът ни да стане на лой като на ония плъх. Хората ги мързи да мислят, за това трябва да  ги накараме да им се услади мисленето като им стане интересно. Като има малко шоу и да им стане занимателно. Второто нещо е да има и спортна страст – като към резултатите, които всяка седмица излизат на лагер-школите.

Има един професор по физика, който години не бях срещал. Виждаме се и той ми припомни нещо, което бях забравил – на същата тази лагер-школа в Благоевград, на която съм подготвил онзи, които ви разказах, че е в Америка, сме правили олимпиада и аз съм изкарвал резултатите и съм залепил на дъската една оранжева лепенка и съм казал „плюйте сега“. И на него много му се искало да плюе. Спортната страст, състезанието – това също е част от удоволствието. Но това е добронамерената конкуренция, в която не се сърдиш на другите, а на себе си когато нещо си сбъркал. Сега съм направил така, че раздавам шоколади – който има над 50% получава „Милка“, над 80% – голяма „Милка“, а който набере 100% получава голям „Тоблерон“. Тази година сме направили 8 олимпиади, като има едно момченце Александър, който вече 6 „Тоблерона“ е изял. Това момче още от 7-и клас по време на школите на Оряховица, където правим повече експерименти, той там си направи сам електронен стетоскоп. Експериментатор-виртуоз, който има една камара награди по математика! Освен това през почивките малкия си решава интрегралчета за развлечение и си извежда закони, докато големите играят карти. Досега той е изял повече тоблерони от най-успешната състезателка по физика на неговите години, което е обнадеждаващо, освен ако той не тръгне по две жени едновременно.

Пред много години, когато бях още млад и зелен, отиваме на учителска конференция в Благоевград, на която казвам, че занимавам ученици 7-8 клас с производни интеграли. Наскачаха всички учители, изкараха ме злодей, идиот, как може такова нещо – ще побъркаш децата. И ехидно питат какви са резултатите – аз млад, ама малко нахален казах, че ще видят скоро. Само след една година вече имахме златен медал на международна олимпиада, когато се смяташе, че българин не може да спечели такъв. Та човек трябва да е малко маниак, за да направи нещо невъзможно.

Няма малки и големи народи. Няма богоизбрани народи, има избрани личности. Вратата е широко отворена всеки може да стане богоизбран. Ако избере да работи за каузата на твореца. Ако стане творец. Другото е ентропията – ако стане разрушител, ще е сатана-избран. То е съвсем елементарно – всеки има свободен избор.

Учителят Теодосий Теодосиев: Цял живот се опитвам да произвеждам незаменими хора
©MediaBricks.bg

Първото, което ви казах е ролята на родителите –  детето трябва да е желано. Второто нещо е от малко много да чете книжки. Третото е да се занимава с техника, освен ученето, и да ходи на нашите лагер-школи, разбира се (смее се). Има два сайта, на които се обявяват тези лагер-школи – на фондация „Минко Балкански“ и на фондация „Тео“. Ако има възможност да пътува през седмицата, да ходи на олимпиадите, ако не – сам да се труди вкъщи с шахматически часовник. И да не се опитва да търси отговорите по интернет. Губи се ефекта от състезанието и изненадата, така се правят заменими хора, а моята идея е да правя незаменими хора.

Трябват социално силни хора, като от това не се умира. Японците са тези, които най-много се трудят умствено и живеят най-дълго. От това не се умира, по-дълго се живее.

Следващият етап – най-трудният, това е експериментът. За това много се радвам за това момченце Александър, за което вече ви разказах. Добрите експериментатори и в Америка са кът. Но защо е най-трудното експеримента? Една теоретична олимпиада може 1000 човека да я правят едновременно. Обаче експерименталната задача е свързана с много по-сложни неща. Това не е лабораторно упражнение, в което човек се учи да работи с техника и получава една експериментална култура –  с кой уред как се работи, навици за работа с апаратура и т.н. При експерименталната задача се дава един материал с който да се открие нещо, което за науката е неизвестно, да открие нещо ново.

Преди много години мен са ме учили как се пише оценка на учащ се – за 3 той трябва да знае цялата теория. След това ти се дават задачи за 4, 5 и т.н. За 4 трябва да можеш да решаваш задача по заместване във формула, да не сбъркаш нито едно място и накрая на получиш верен отговор. Но имах един преподавател по инженерна физика, който казваше, че пише само 6 или 2. Защо? Ако един инженер-техник реши правилно задачата и получи верен числен отговор, машината ще работи. Ако сбърка на последния ред, машината няма да работи, т.е. двойка. За 5 ни обясняваха преди, че ученикът не трябва да има задача от учебника, която да не може да реши. За шестица трябва да решава задача от непозната теория, т.е. сам да си изведе формулата. Това е творчество, за което се пише шестица. Изводът – всички учители в България са за затвора. Аз също. Защото кой пише оценките по този начин?

Иван Танев Иванов, който е бил първи първи на олимпиада и после завърши в Ленинград преди изпит учил конспекта, за да не пропусне някоя формула. После на изпита сам си извеждал формулите. Руснаците учат с месеци, потят се, а нашият Иванчо, който в момента е професор, който учи професори, учил само конспекта. Сега на този малкия Александър Проданов развлечението му по цял ден е да си извежда формули без да гледа учебниците. За сведение родителите му нямат университетско образование. Това са здрави семейства, в които цари здрав трудов морал. Научили са си детето да се труди.

Има някои хора, които твърдят, че в България са останали само глупавите, умните са си заминали. Ние тука сме глупаци, че сме останали. Няма такова нещо. Господ раздава талантите с генератор на случайни числа. Има една поговорка: От поп – кюп, от кюп – поп. Кюпът е гърне, в което се слагат разни неща, нещо просто. Обаче попът е нещо интелигентно – знае неща, езици, чел е. Т.е. от нещо просто може да излезе нещо умно и обратното. Всички знаем, че Айнщайн има син, който е умрял в лудница. Който се труди, вероятно ще успее, който не се труди и най-интелигентния да е, няма да успее. От поп – кюп. Вратите за богоизбраните са широко отворени. А всеки от нас може да стане богоизбран.

Та, за експеримента – за него трябва да има експериментална култура, така че да не изгърми уреда! Този Иван Танев Иванов ми е много скъп, но най-много уреди той ми е унищожил. Той е най-некадърният експериментатор, който съм имал за цялата история – една експериментална установка, на която съм го сложил, вече никой не може да работи на нея, тя е унищожена. За мен още е мистика защо на международната олимпиада, на която стана първи, го обявиха за най-добрия експериментатор на олимпиадата! Но беше направил 100 експериментални опита, т.е. 100 пъти той е сядал и по 4-5 часа се е трудил над нещо, правил е по метода на пробите и грешките. Идва при мене – черната ми кутия не работи, 1000 пъти съм казвал, че не трябва да се прави късо съединение на източника. Режа му 5 точки и вече помни, че не трябва да прави късо съединение на източника. Методът на пробите и грешките – трябва да му стоиш на главата и пак ще намери какво да изгърми. Преди години правим експериментална олимпиада във Варна, инспектор излиза от залата и го питаме как е, а той: „мирише на изгоряло“ (смях).

Учителят Теодосий Теодосиев: Цял живот се опитвам да произвеждам незаменими хора
©MediaBricks.bg

Никола сега ще води ученици на олимпиада по експеримент. Преди години на първите такива руският ръководител Станислав Козел обясняваше защо са направили състезание само за експерименти – за съжаление има хора, които стигат до международни състезания, но никога не са пипали амперметър. А това става дума за Русия! Един руски академик беше направил едно изказване, че сме стигнали до време, когато ни трябват само молив, хартия и глава. Където има някаква техника никакви ни няма. Но това не носи пари. Ако една държава иска пари, трябва не само наука, а и техника.

За това сега руснаците са взели вярната линия – първо са взели мерки срещу преписването. Там се преписвало дори и на олимпиадата, затова сега има заглушители на интернета – влизаш в залата и веднага интернетът ти умира. Ако сложиш бръмбар в ухото, можеш да оглушееш. Драконовски мерки срещу преписвачите. При нас все още не са взети такива мерки, което е смъртно опасно за всички ни. В България можеш да завършиш медицина по този начин.

Експериментът е скъпо и трудно мероприятие, което се прави с всеки по отделно, не може 1000 човека едновременно. Много по-трудно е, много по-трудоемко и това е най-сложната част от подготовката. За съжаление много станаха теоретиците, много хора искат да правят нещата само виртуално. Стана много модерно. Примерно – открит урок по химия, учителката много горда, че учениците гледат как се променят цветовете на екрана на компютъра, но това дете никога няма да знае как мирише този химикал. Никакъв химик няма да е той. Има места, на които компютърът е незаменим. Донесоха ми преди време една симулация на движение на електрическа частица, която създава електрическо магнитно поле и какви магнитни силови линии пуска тази частица. Това е нещо, което няма как по друг начин да се направи освен с компютърна анимация. Това е незаменимо, но да рисуваш на екрана на компютъра как се прехвърля химикал от една епруветка на друг, то е просто пошло. Това е перверзия на тема компютри. Да не говорим колко по-скъп е компютъра от тези химикали.

Нашата работа каква е – в тази настанала ентропия, в този хаос, да сме тези самоорганизиращи се клетки, които дават новото начало. Новата Вселена. Когато вселената умре и всичко се изравни, толкова повече се увеличава вероятността за нови ядра на нехомогенност. Там, където расте опасността, расте и спасението. А ние сме това спасение.

(бел. ред. – Текстът е публикуван със съкращения.)

 

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!