Космосът и търсенето на отговорите на въпросите как ще се придвижваме в него, как се изгражда устойчива екосистема на Луната, какви съвременни ракетни системи разработва Европа, как се изгражда кариера в космическия сектор привлякоха малки и големи на есенното издание на научния форум Ratio. Той се проведе на 7 ноември в „София Тех Парк“, като посетителите имаха възможност да чуят четири любопитни лекции и дискусионния панел „Новата космическа ера“.
Форумът се реализира в рамките на инициативата Bulgaria Awareness Raising and Education Study, осъществявана по програма на Европейската космическа агенция и финансирана от ЕКА. По време на събитието организаторите обявиха и кога предстои следващото издание. Ratio Forum Spring ще се проведе на 29 май 2027. Най-нетърпеливите вече могат да си закупят и билет.
Сибил-Анна дьо Курсон, която е системен инженер в Европейската космическа агенция (ESA), обърна внимание на това как можем да изградим необходимата инфраструктура на Луната по отговорен начин преди тя да стане прекалено натоварена от човешка дейност. Експертът представи четири причини, поради които трябва да се интересуваме от устойчивостта на Луната. Първата е свързана със защитата на науката и съхраняването на средата и условията на нея, които са от важно значение за бъдещите научни открития. Запазването на достъпа до лунната среда за бъдещите поколения както на повърхността, така и в орбитата около Луната е втората причина. „Не искаме да създадем среда, в която вече няма да можем да работим“, отбеляза Сибил-Анна дьо Курсон. Затова е важно да предотвратим натрупването на космически отломки и отпадъци. Третата причина е защитата на човешкия живот. Важно е да опазим здравето и да гарантираме безопасността на астронавтите и да гарантираме успеха на мисиите по време на дейностите по изследване на Луната. Последната тема е свързана със съхраняването на историческото и културното наследство. „Луната има голямо значение в много култури, а миналите космически мисии вече са оставили исторически следи. Трябва да опазим историческите обекти на Луната“, отбеляза експертът.
Темата на експерта по космическа икономика, иновации и стратегическо развитие Вероника Ла Реджина бе „Европа в Космоса: нови ракети, интелигентни сателити и следващата технологична революция“. Тя обърна внимание на автономията, която по думите ѝ не трябва да бъде разглеждана като изолация. „За мен автономията означава, че имам свободата да решавам с кого да сътруднича и ако нещо с даден партньор не върви добре, мога да избера друг партньор“, посочи Вероника Ла Реджина. Тя се фокусира и върху пазарното търсене на космически ресурси и технологии. Според нея, за да се създаде търсене, трябва да се идентифицира голям траен проблем, който няма да изчезне след известно време. И някой страда от него, той ще бъде готов да плати, за да се освободи от него. По думите ѝ в Европа все още съществува нагласата, че ако имаме нужда от нещо, търсим публични средства.
Техническият директор (CTO) на EnduroSat д-р Виктор Данчев сподели за своето пътуване в космическия сектор и как като физик и човек, преминал през стажантската програма на EnduroSat Space Challenges, днес заема поста. Пред участниците във форума той сподели какво според него е важно, ако някой иска да развива се не само в космическия сектор, а и като цяло във високотехнологичния. Първо, тези хора трябва спрат да мислят, че има начин човек да заучи професията си. „Технологиите се сменят толкова бързо, че няма човек, на когото образованието да му гарантира нещо. То е начална точка и трябва да те научи как да мислиш, как да търсиш“, посочи д-р Данчев. Той обърна внимание, че Космосът не е толкова по-труден и не е нужно да учиш 20 години, за да си добър космически инженер. Посочи, че 80-90% от тях са преди всичко добри инженери. Техническият директор на EnduroSat отбеляза още, че е важно човек да мисли и все повече се обезценява това да можеш да отговаряш на заучени ситуации. Той сподели и как прави изпити за новите си колеги.
За финал на форума космическият инженер и експерт по космическо задвижване Крис Уелч разказа за няколко технологии, които можем да използваме за придвижване в Космоса. Сред тях са химическото задвижване, електрическото задвижване и ядрено-термичното задвижване, както и задвижването със слънчеви платна. Основното послание на Уелч бе, че няма „най-добра“ система за задвижване. Има различни системи, от които трябва да се избере подходящата.
Между лекциите се проведе и дискусионният панел „Новата космическа ера“, в рамките на който Петко Динев, Сабрина Алам и Флави Ромеч обсъдиха космическият сектор как се променя под влиянието на държавната конкуренция, частните компании и новите технологии.
Гостите на форума имаха възможност да разгледат и изложбата „9 погледа към неизвестното“, която представя девет мисии на Европейската космическа агенция (ESA) чрез впечатляващи изображения, любопитни факти и истории за научни открития.
