Олимпиецът по химия Петър Христов: Първият златен медал ме изненада, а вторият показа, че не е бил случаен
©MediaBricks.bg
Олимпийци

Олимпиецът по химия Петър Христов: Първият златен медал ме изненада, а вторият показа, че не е бил случаен

Днес в поредицата на MediaBricks.bg „Интервю с олимпиец“ ни гостува най-усмихнатият състезател по химия. Това е Петър Христов, който печели две поредни години златен медал от най-силното състезание по химия в света – Международната олимпиада.

Той е възпитаник на СМГ и от есента продължава обучението си в Станфорд. Химията го връхлита в 10 клас, когато открива таланта си, докато се готви за Националната олимпиада. От тогава досега Петър Христов е спечелил общо 6 международни медала за България. За радост на всички химичните си експерименти ги прави само по време на подготовка и кръжоци, но не и вкъщи. Разказва ни как по време на Международните олимпиади учениците събрани от над 70 държави си говорят за всичко освен за химия. И защо първият златен медал му е по-сладък, но след втория е ясно, че успехът му не е случаен. Благодарен е на учителките си Ани Божикова и Румяна Караджова. И е сигурен, че никога няма да влезе в стереотипа, който хората си представят за намръщен учен в бяла престилка.

– Как премина за теб последната олимпиада по химия?

Международната олимпиада принципно е структурирана на два етапа. Първо е експерименталната част от 5 часа, където не се изисква толкова креативност от нас, колкото да работим бързо и точно. Втората част е теоретичната, където вече за ограничено време трябва да решим много неща и общо взето се бърза повече. Според мен тази година и теорията, и практиката бяха по-сложни. Не знам дали това е било усещането и на останалите състезатели, но аз останах с такова впечатление.

– Кога разбираш, че си се справил?

След даден състезателен кръг човек никога няма реална представа как се е справил. Или се подценява, или точно обратното – смята, че е направил много. За това избягвам да си давам оценка преди да излезе официалната информация по време на награждаването. Преди да ми кажат името, когато съобщават медалите, аз не знам нищо за това как съм се справил и какво е класирането на състезателите. Това е един доста напрегнат момент, който съм срещал само при химиците – както на международната олимпиада, така и на националния кръг. Ходил съм и на математически състезания, където резултатът става ясен ден преди награждаването и не е толкова стресиращо до последния момент. От друга страна обаче е доста приятно по този начин да те държат в напрежение.

– Кой златен медал ти е по-сладък? Първият, защото е първи или вторият, с който доказваш, че си един от най-добрите по химия в света?

На първия като че ли повече се радвах, защото ми дойде много неочаквано. България от 2004 г. не беше имала златен медал и не вярвах, че мога да постигна нещо такова. Няма как човек да се подготви предварително като реши определени задачи от олимпиади, примерно. Няма и как дори ориентировъчно да знае какъв медал ще вземе, за това беше доста изненадващо. Беше ми доста приятно, определено! Докато при втория имаше малко напрежение дали ще си защитя титлата, което беше и естествено. Определено поставих високи очаквания за следващите години. Второто злато все пак показа, че първото не е било толкова случайно.

Олимпиецът по химия Петър Христов: Първият златен медал ме изненада, а вторият показа, че не е бил случаен– По време на олимпиадите се събират ученици от над 70 държави, които ги обединява химията. Сигурно е приятно да общуваш с хора, които се интересуват от същото като теб?

Това за международната компания, която се събира на олимпиадата е много интересна тема, защото съм забелязал, че не се дискутира химия на подобни места. Въпреки че сме най-добрите химици в света за своята възраст, химията е някак тема табу. Не се говори масово за това – има такива, но са по-скоро изключение. Хората от различни държави по-скоро обменят опит за езици, култура, традиции – получава се един културен обмен. Най-често всъщност се дискутират езици. Незнайно защо така се получава на олимпиада по химия, но е факт.

– Съставът на българският отбор от Международната олимпиада беше същият и на Менделеевската по-рано тази година. Сработихте ли се като отбор?

В химията няма отборни задачи, но пък по-голямата част от времето си с отбора си, така че добрите отношения със сигурност помагат.

Златните ни ученици по химия се прибраха в България от Международната олимпиада
©MediaBricks.bg

– Тази година олимпиадата беше в Чехия и Словакия (по повод на това, че първата е била в Чехословакия). Уморихте ли се от път, или беше интересно да видите две места едновременно?

Олимпиадата беше интересно организирана между две държави. Организаторите се бяха постарали преходът да е максимално улеснен, но го имаше и момента, в който два пъти трябва да си стягаш багажа. Но пък успяхме да видим две държави и си заслужаваше. Още повече че двете държави са доста близки, но въпреки това ни предложиха различни неща като усещане. Най-малкото, че втората я видяхме по-скоро като туристи, защото състезанието вече беше минало, а в първата имахме доста добра материална база за провеждане на олимпиадата. Беше доста добре измислено от организаторите, не мисля, че някой друг би могъл да се справи по-добре.

– Броил ли си колко медала имаш досега?

6 от международни олимпиади и 3 от национални – това по химия. С нея се занимавам от 10 клас, затова имам 3 от национални състезания. И съответно от 11 клас участвам на Международната олимпиада, на Менделеевската олимпиада и една трета, която е сравнително нова – Международна олимпиада на мегаполисите. Тя е съвсем нова още, като комбинира химия, физика, математика и информатика. Провежда се от две години в Москва, като аз участвах и на първото и на второто й издание.

Петър Христов (12 клас, СМГ) - сребърен медал;
© MediaBricks.bg

– Каза, че от 10 клас си започнал да се състезаваш с химия. Как откри, че тя е това, с което искаш да се занимаваш?

Аз от 5 клас съм в СМГ, а след 7-и просто си продължих там. Интересът към химията може би се зароди някъде в 10 клас след Националната олимпиада, където взех сребърен медал. Всъщност от момента, в който започнах да се готвя за олимпиадата, ми стана много интересно. Видях, че имам някакъв талант за наука и продължих да се насочвам в тази област. Преди това не ми беше хрумвало, че мога да се занимавам с това извън ученическия материал.

– Има ли учител, на когото искаш да благодариш за любовта си към химията?

Трябва да благодаря на учителката ми от СМГ – Ани Божикова. Всъщност има и друг фактор – майка ми е химичка, но тя по никакъв начин не ме е натискала към тази област, нито пък е искала да се занимавам допълнително. Учителката ми изигра най-голяма роля за това да се ориентирам към химията. Но бих искал да добавя и учителката ми по математика – Румяна Караджова. Математиката е много важна за всяка форма на наука, тя е основата.

Златните ни ученици по химия се прибраха в България от Международната олимпиада
©MediaBricks.bg
Олимпиецът по химия Петър Христов: Първият златен медал ме изненада, а вторият показа, че не е бил случаен
©MediaBricks.bg

– Правил ли си експерименти вкъщи?

Не съм се занимавал с химични експерименти вкъщи. Никога не съм опожарявал апартамента (смее се). Има достатъчно подготовки и кръжоци, които са поддържали интереса ми към химия между 10 и 12 клас. А и предпочитам като съм у нас да не мисля чак толкова за химия.

– Колко време си имал истинска ваканция по време на гимназията?

Не мога да кажа, че през цялото време съм учил по химия, което може би е най-очаквания отговор. Има нещо такова като „състезателен сезон“, който е от февруари до юли, когато е солидната подготовка. През оставалото време не е като да съм обръщал много време. Даже в опредени периоди въобще не съм. В никакъв случай не нощувам пред учебника по химия – дори и да се е случвало, това е било в някой много напечен момент преди олимпиада. Всеки има нужда от почивка все пак.

– Какво следва за теб в науката и с химия ли искаш да се занимаваш за напред?

Моето обучение продължава обаче извън България – в средата на септември заминавам да уча в Станфорд. След 10 клас, когато открих химията, рязко ми се промениха интересите какво да следвам като бакалавър.

– Излизаш от стереотипа, че учените са намръщени чичковци в бели престилки, какъвто си го представят хората. Ти изглеждаш доволен от науката.

Може би хората смятат, че науката сложна и това да те кара да си намръщен (смее се). Дали съм доволен от науката, или от друго не знам, но определено не ми допада този стереотип и не смятам да се вписвам някога в него.

Златните ни ученици по химия се прибраха в България от Международната олимпиада
©MediaBricks.bg