Миналата седмица фондация Карол Знание обяви предприемаческо обучение за млади учени и конкурс за 30 000 лв. годишна стипендия. Мениджър на проекта Създаваме предприемачи в науката ще бъде Нели Олова.
Нели Олова завършва молекулярна биология и генно инженерство в СУ „Св. Климент Охридски“ и впоследствие защитава докторантура по епигенетика в Кеймбриджкия университет. В момента е научен сътрудник в Единбургския университет. Има над 15 години опит в различни области на биомедицинските науки. Заема основно позиции в академичната сфера, включително в Нова Зеландия (University of Otago), Великобритания (The Babraham Institute) и България (Медицински Университет – София и СУ „Св. Климент Охридски“). Работила е също във фармакологичната индустрия в областта на регенеративната медицина и клетъчната терапия (в немската спин-оф компания Cytonet), където специализира в Хановер, Германия.
От началото на кариерата си Нели има досег с високотехнологичната индустрия, включително като част от научните си колаборации. По време на докторантура й се вдъхновява от възможностите за превръщане на научните открития в реални продаваеми продукти, които биха могли да променят нашия живот. Посещава всички възможни предприемачески курсове за докторанти в Cambridge Judge Business School (CJBS, бизнес школата на Кеймбриджкия университет), на които лансира и бизнес идеята си за ранна диагностика на рак посредством измерването на епигенетични маркери. Явява се на редица съзтезания за бизнес идеи и печели няколко награди, както и 3 последователни тех-трансфер гранта за разработка на концепцията си (proof of concept) на обща стойност £126 000. Това финансиране й осигурява и пост-док позиция в Кеймбридж за още 2 години, през които работи тясно с бизнес школата CJBS и с персонални бизнес ментори.
Успехите й носят и годишната награда на института Бабрахам (Knowledge Exchange and Commercialisation Award) за най-активен учен в трансфера на технологиите и предприемачеството. Избрана е за участие в акселераторската програма Accelerate Cambridge към Предприемаческия център (Entrepreneurship Centre) в CJBS с компанията си MeDNA Diagnostics. Като допълнителна награда, CJBS я изпраща на лятна практика в стартъп инкубатора Alimenta към технологичния парк PTP до Милано, Италия.
Избрана е и за представителен делегат на младите учени-предприемачи от Кеймбридж за участие в конференция в Брюксел по проекта BioINNO на CJBS, финансиран от Европейската Комисия. Посланието на Нели към делегатите от ЕК е че всички учени трябва да разбират добре процеса на трансфер и комерсиализация на технологиите, за да постигнат напредък в реализацията на своите разработки.
Поканена е за ментор на някои от предприемаческите курсове в CJBS (като Ignite, EnterpriseWISE), където подпомага разработването на бизнес идеите на други млади учени в сферата на природните науки. В допълнение към работата по своя проект и компания, взима активно участие в университетски клубове и доброволчески инициативи, които развиват предприемаческата екосистема и иновативното мислене сред младите учени в Кеймбридж. Участва в организацията на няколко стартъп състезания (като CUTEC Startup Challenge, Sustainable Futures Challenge 2015) и предприемачески конференции, като ежегодната Technology Ventures Conference, която привлича около 400 международни делегати от сферите на науката, бизнеса и иновациите.
В България участва в инициативата на Президента Плевнелиев „Младежка визия за развитие на България” със своя концепция за стъпките необходими за превръщане на България в регионален център на иноваците и високотехнологичните индустрии. Впоследствие консултира про боно плановете за лабораторния комплекс на София Тех Парк и организира дву-дневна визита в Кеймбридж, което допринася за формулиране на концепцията за държавния Фонд за Технологичен Трансфер към Фонда на Фондовете.
През последната година Нели взима заслужена почивка, за да бъде отдадена майка на прекрасна млада дама на една годинка.
– От представянето ти може да бъде извадена дефиниция за учен-предприемач! Освен мениджър на проекта Предприемачи в науката, ти ще водиш и лекция за иновационните екосистеми, моделът на Кеймбридж. Каква е дефиницията за учен-предприемач, която ти би дала?
– Под учен предприемач обикновено се има предвид учен, който има бизнес идеи или е основал или участвал в стартираща високо-технологична компания. Понякога учени с интерес към тези неща се наричат предприемчиви, като при нас заблуждава допълнително това, че думата ‚предприемчив‘ на български се използва с широко значение извън бизнес сферата. За мен, особено в български условия, всички учени, които търсят пазарна реализация на тяхната работа могат да се нарекат предприемaчи.
– На какъв етап от обучението един млад човек трябва да започне да развива предприемаческо мислене?
– Сега предприемаческото мислене е друго и колкото по-рано се развие, толкова по-добре. За учените специално, критичен момент за придобиване на такъв тип настройка и умения е докторантския период. В днешно време моделът на правене на наука е много близо до предприемачеството в сравнение с миналото, когато учените са получавали достатъчно финансиране от държавата, без строги изисквания за продуктивност и реализация. Да ръководиш собствена лаборатория днес е като да имаш собствен бизнес, но вместо да търсят пазари, учените търсят проектно финансиране, вместо реализирани продажби и приходи, реализират публикувани статии. Ако не бълваш постоянно качествени статии, конкуренцията те изяжда и отпадаш. От друга страна, от спечелените проекти, учените заплащат процент на академичното заведение (за ползване на оборудване, помещения, ток, отопление, интернет и т.н., компютърно обслужване, администрация, техници, градинари, охрана, обслужващи лаборатории и много други), плащат заплати на персонала си – докторанти, пост-докторанти, лаборанти, а трябва и да им остане за реална научна работа. Необходими са добри управленски умения и умения за работа с големи бюджети. От трета страна, завършилите докторанти са много повече отколкото са местата в академичните институции, и борбата за тях е жестока. Така един млад учен трябва да умее да се ‚продаде‘ по-добре от останалите, за да оцелее в академичния свят. Това не е все още точно така в България, но нещата се движат в тази посока. Същото е като да оцелееш на пазара. В този смисъл предприемаческото мислене и стартирането на компания предоставят и един вид алтернатива да намериш реализация извън академичния път, или пък ти дават ‚преносими‘ умения, с които да се задържиш на него.
– Самата ти си участвала в състезания за бизнес идеи на млади предприемачи. Какви са хората, които се състезават?
– Хората, които се състезават се отличават с голям хъс и мотивация. Мога да кажа, че това често са най-будните студенти, най-умните и разчупени млади учени, които мислят многопосочно, виждат голямата картина и са визионери. Мен това донякъде ме учуди, още преди години, и смятам, че академичната наука днес губи много от големите умове с потенциал тъй като описаният по-горе академичен път вече не е привлекателен за амбициозните студенти. Изисква много усилия, а възвръщаемостта от постигнатото не е голяма. Със сигурност и финансовото измерение има значение, тъй като възможността да разработиш нещо революционно, а покрай това да спечелиш повече пари и да станеш по-известен, отколкото след години работа в научния институт, е привлекателна за мнозина.
– По какъв начин се развиват идеите в тези състезания? Какво се случва с победителите?
– Реализацията на идеите е различна според случая, някои успяват, повечето – не. Но в този тип предприемачество е по-важен пътят, тоест натрупаният опит, и неуспелите винаги се реализират добре впоследствие. А победителите – тях ги чака много здрава работа и нова борба да стигнат до следващата стъпка.
– Какъв тип проекти или структурирани обучения като това, в което ти самата си участвала развиват повече предприемаческото мислене?
– Ами има различни подходи и може би един формат работи по-добре за едни, друг – за други. Повечето възможности са за основатели на стартъпи, но има и такива, които целят да дадат различна перспектива на учените и да ги мотивират. Много от младите учени там са силно притеснени когато наближи приключването на докторантурата или пост-дока, и си задават въпроса накъде да поемат. Работа в индустрията за много от тях звучи страшничко, а немалко все още приемат отказа от академична кариера след приключване на докторантура или пост-док като признание за провал. Затова подобни курсове насърчават младите учени и им показват, че съществуват и други успешни пътища на реализация. Някои формати са по-теоретични, други – чисто практични. Надявам да можем да приложим за в бъдеще и някои от другите формати в България.
– Какво от курсовете и практиката на Предприемачество в Cambridge Judge Business School ще споделиш в нашето обучение Предприемачи в науката?
– Нашият курс няма аналог в Кеймбридж, ние направихме пилотен вариант, който сметнахме за най-удачен за местните условия. Тамошните курсове са интензивни, всичко събрано накуп за 2 до 5 дена, и в повечето случаи директно се работи за стартиращи бизнеси. Тоест те са може би един възможен следващ етап на сегашния ни курс тук. Когато един докторант обаче, отиде на такъв интензивен курс, много неща не са му ясни, като започнем от характерния бизнес жаргон. Затова с Предприемачи в науката ние ще се опитаме да поставим основите не само на това какво е високотехнологично предприемачество, но изобщо как се създават научни продукти, или иновации, и кога едно научно откритие излиза извън рамките на чистата наука и има стойност за бизнеса. Освен това, подобно на Кеймбриджките курсове, нашите участници ще имат възможността да работят върху своята идея или проект, и да я доразвият в течение на курса, използвайки новите си познания. В някои от уъркшопите, участниците ще имат и възможността да получат съвети от лекторите по техните разработки и идеи и така да рафинират проекта си. Ще има много презентиране на проектите и лично участие, както и самоподготовка, а финалът ще е презентиране пред жури. Всичко това го има и в Кеймбриджките курсове.
– Структурирахме обучението специално за млади учени и ще поканим за лектори хора от науката и бизнеса. Кои са основните елементи в нашия модел, които ти би откроила като уникални и с особена добавена стойност за участниците?
– Уникалното е, че форматът е нетипичен, поне не и за курсовете, които аз познавам. Подобни формати за млади учени обикновено се правят като се разработва предварително избран проект, върху който участниците се упражняват. При нас участниците ще имат възможността да работят и усъвършенстват собствения си проект или идея, в течение на курса, и това е може би най-ценното. Уникално и особено ценно също е и привлекателната стипендия, която имат шанса да спечелят. Подобни курсове за млади учени никога не предлагат финансиране, това е по-скоро типично за стартъп форматите. Тоест ние сме направили един нов модел, като смятам сме взели най-доброто от другите модели.
– Когато комуникирахме идеята за проекта при обявяването на фондация Карол Знание, а и в разговорите след това, получаваме еднозначно положителни отзиви. Може би защото всички се обединяват около виждането, че след завършване на докторантурата се получава една „дупка“. Кариерна, научна. Така ли е и по света?
– И да, и не. Но по много различни причини от тукашните. Всичко е много индивидуално, а и до късмет. Приключването на докторантурата в чужбина винаги е преломна точка и нещата не следват автоматичен ход след това. В някои случаи докторантът продължава с пост-докторантски пост, който е естествено продължение на интересите му по време на докторантурата. Понякога при същия ръководител, на същото място, понякога на друго място. В немалко други случаи, обаче, а те като че ли се и увеличават, не е лесно да се намери такава позиция, и новозавършилият доктор е принуден да смени темата и да започне нещо ново, или изобщо да напусне академичната кариера. Така че „какво правим след докторантурата?“ е въпрос, който тегне над всички докторанти по света, даже бих казала, че в България нещата са по-добре в това отношение. Завършилите тук често имат почти гарантирани постоянни позиции в академичното заведение, където са защитили, или могат да намерят постоянни позиции другаде, така че у нас нещата са по-предвидими като кариера. Навън договорите са за 2 до 5 години и после пак лутане. Проблемът тук обаче е финансов, и това кара младите учени да напускат академичната кариера и да търсят друго препитание, а не липсата на места за млади учени, както е в чужбина. Повечето от моите колеги в България сами напуснаха науката именно по тези причини, дори и най-убедените от тях. Ниското заплащане задушава и обезкървява науката в България.
– Може ли да се говори за комерсиализация на науката като тенденция?
– Не в смисълът, който влагаме в България в думата „комерсиализация“. Има една тенденция по целия свят за повече иновации и високотехнологични бизнеси, говори се за икономика на високите технологии. Това са и насоките на Европейския съюз, то се подхваща от политиците на местно ниво, и като резултат има един вид натиск върху институтите и университетите да реализират повече патенти, лицензи, колаборации с индустрията, експертни консултации и естествено спин-оф компании. Говори се за импакт на науката върху обществото, който се измерва в изброените постижения. И това не се отнася за чисто приложните области на науката, а днес това се очаква и от фундаменталната наука. Този род дейности не са типични за традиционните учени, те се налагат на ниво държавни политики, и като цяло не се посрещат с възторг от научната общност. От друга страна, според мен това отваря нови възможности, и учените трябва да гледат по-позитивно на подобни нови очаквания. Поначало мисля, че българските учени са по-предприемчиви и по-склонни към бизнес инициативи или работа с индустрията, може би заради финансовия аспект, който се свързва с такъв род дейност. Но пък държавата тук изостава и на хартия и по конференции се говори много за иновации, но на практика малко се прави за стимулиране на учените и за развитие на науката. Очаква се бизнесът да финансира науката все повече, но за да прояви интерес бизнесът към науката, тя трябва да е на едно високо ниво, което да е осигурено от сериозно държавно финансиране. Ние много изостанахме в това отношение с годините, но като че ли липсва разбиране на политическо ниво за тези процеси и каруцата се слага преди коня.
Как един млад учен може да извърви пътя от своята докторантура до създаване на научен продукт, който би могъл да бъде предложен на бизнеса? Да премине през дупката и да продължи в желана от него посока, а не в зависимост от обстоятелства, късмет или случайност.
– Последните 3 винаги са фактор, колкото и да не ни се иска, навсякъде. Необходимо е да има финансиране на научни проекти с потенциално приложение. Когато няма такова финансиране, един научен резултат ще си остане само това, в най-добрия случай публикуван в статия и представен на научна конференция, но няма да може да извърви пътя до продукт или прототип, който би бил от интерес за бизнеса. Говорим за фундаменталната наука. Тука инициативността на младия учен е от значение, но той е зависим от обстоятелствата около него, тъй като за създаването на прототип е нужно финансиране. Това е разликата с ИТ сферата например, където някой ентусиаст може да създаде супер продукт на компютъра си в свободното си време. Както е бил създаден и Facebook, например. В науката, за да се стигне до груб прототип, са необходими солидни средства, и тези средства не са обект на научните проекти, нито са в диапазона на фондовете за рискови инвестиции, които искат да видят нещо по-завършено. Така се създава една своеобразна пропаст, която би могла да бъде преодоляна чрез конкретни държавни политики и инструменти, а именно да се осигури проектно финансиране за изследвания с бизнес потенциал в много ранна фаза. Такова може да бъде осигурено и от фондации, какъвто е случаят с настоящата стипендия на Карол Знание. Този модел с дарителско финансиране чрез фондации е силно застъпен във Великобритания, тъй като тези средства нямат възвръщаемост, за разлика от финансирането на стартъпи.
В България това изпълнимо ли е?
– На този етап такъв инструмент не съществува. Би могло да се търси финансиране от Европейски проекти, но те са изключително конкурентни, а и тромави и трудни за администриране. Необходима е гъвкава система, в която подаваш няколко страници концепция и знаеш резултата до седмици или най-много няколко месеца. Иначе, докато чакаш, може друг да патентова подобно откритие и край. Когато става въпрос за ключови иновации, часовникът започва да тика доста бързо и при добрите идеи конкуренцията е голяма, много екипи по света работят над подобни концепции и трябва да патентоваш първи. Тромавата администрация спъва много. В института в Кеймбридж подавах 4 страници концептуален проект и знаех резултата до максимум месец. Това беше държавно финансиране осигурено за научни разработки с потенциален пазар. В България, за момента, спасението е в международни колаборации и, надявам се занапред, в частни фондации като Карол Знание. Наскоро се създаде и държавен Фонд за Технологичен Трансфер, който звучи подходящо, но като че ли и там става въпрос за по-напреднал етап и за компании. Надявам се в някакъв момент да информират научната общност за възможностите от този фонд.
Може ли пост док в нашите университети и институти да бъде един подходящ модел?
– Аз не мисля, че пост-дока е решение, тъй като, както обясних, в чужбина този модел вече създава доста проблеми, заради необходимостта от периодично преместване на всеки 2 до 5 години, което прави живота на младия учен труден и понякога е невъзможно да се поддържа здравословен личен живот. Все по-често се публикуват мнения и лични примери от учени, които напускат науката, заради този модел на временни договори и местене в различни градове или държави. Така се получава, че от една страна е трудно да създадеш кохерентна кариера като надграждаш умения и доразвиваш собствени разработки и идеи, ами често се налага да сменяш темата просто за да не седиш без работа, а от друга е предизвикателство за личния живот. Учените станаха като военните, не знаеш след 5 години в коя държава ще си. Това прави живота много труден и е хубаво, че у нас не е така. Много български учени обаче, от години се принудиха да се реализират в чужбина, просто защото не намират реализация в страната ни.
– Разкажи ни за твоята работа и клетъчното програмиране. Как в тази сфера може да се случи трансфера на технология?
– Това е класическа фундаментална наука за това как многобройните клетки от тялото стават различни в различните тъкани – те изглеждат различно и правят различни неща, а имат едни и същи гени. Това е защото те придобиват различни програми, които контролират гените по различен начин. Това се случва още когато ембрионът е много малък. Когато програмите се нарушат, клетката излиза извън контрол и се получават различни болести като например рака. Аз изследвах години наред маркерите върху нашето ДНК, които задават различните програми. Работих основно с ембрионални стволови клетки и с оплодената яйцеклетка (зигота), а впоследствие приложих някои от техниките и познанията от тази област за ранна диагностика на рака. Този тип изследвания имат също така приложение в регенеративната медицина, репродуктивната медицина, диагностиката и терапията на различни болести. В последно време се занимавам с онези ДНК маркери, които са свързани със стареенето. При тях също има възможност за комерсиализация.
Коя е най-голямата цел, която си поставяш с Предприемачи в науката?
– Ще съм щастлива ако открием учени, чиито проекти имат голям потенциал, и ако успеем да помогнем да доразвият идеите си в нещо значимо.
Текстът и интервюто са взети от сайта на фондация Карол Знание.
