Наука Олимпийци

Д-р Росита Кокотанекова – астрономът, обикалящ света в преследване на комети

Д-р Росита Кокотанекова - астрономът, обикалящ света в преследване на комети

Тази седмица българският астроном д-р Росита Кокотанекова получи научно признание за работата си, като на нейно име бе кръстен 6-километров астероид. Днес в MediaBricks.bg ви представяме едно откровено интервю с д-р Кокотанекова, която описва себе си като човек, който обикаля света, за да преследва комети и в момента е research fellow в ESO (Европейската южна обсерватория) в Гархинг, Мюнхен.

Тя ни разказва за примера, който е получила от родителите си, за да избере науката за свое призвание; за международните олимпиади по астрономия; за успехите и за разочарованията, които са я мотивирали да учи и работи точно това, за което е мечтала. Ще разберете, че тя е поглеждала към нощното небе освен от Хасково, така и от Германия, Чили, Испания, Швейцария, САЩ, Австрия, Италия, Сърбия, Уругвай, Литва и Великобритания. За това как кризата през 2008 година може да доведе до стаж в Швейцария, последван от друг в Harvard Smithsonian Center for Astrophysics, магистратурата в програма ASTROMUNDUS и докторантурата в института „Макс Планк“, Германия и Open University, Англия. И ще научите за разработения от нея метод, с който можем да разкрием повече за еволюцията на кометните ядра…

Д-р Кокотанекова, тази седмица стана ясно, че Вие сте един от учените, получили признание от конференцията Asteroids, Comets, Meteors, и вече има астероид, кръстен на ваше име. Нека сега първо да започнем от Хасково и от къде идва страстта ви към астрономията?

– Дори не мога да си спомня кога се е зародил интересът ми към астрономията. И двамата ми родители – Йоанна и Димитър Кокотанекови, са астрономи, посветили професионалния си живот на преподаване в школи и на популяризиране на тази наука в Астрономическата Обсерватория към МЦ Хасково и в НАОП „Дж. Бруно“ Димитровград. При всяка възможност те водеха мен и брат ми Георги заедно с другите им ученици на най-разнообразни астрономически наблюдения и експедиции. Така още съвсем рано имах уникалната възможност да наблюдавам най-впечатляващи небесни явления като пълни слънчеви и лунни затъмнения, комети, метеорни потоци и други. След това започнах да ходя на кръжок по астрономия в Обсерваторията в Хасково, където постепенно придобих по-конкретна представа за физическите принципи, които са отговорни за образуването на красивите небесни явления. С годините започнах да се подготвям за олимпиадата по астрономия и за различни други конкурси по астрономия. Навлизайки все по-надълбоко в тази област, осъзнах, че искам да продължа да уча именно астрономия и в университета.

Д-р Росита Кокотанекова - астрономът, обикалящ света в преследване на комети
Д-р Кокотанекова със съпруга й Франк, с родителите й Йоанна и Димитър и научния ръководител на докторската й дисертация Педро Ласерда пред обсерваторията в Рожен. ©личен архив, д-р Кокотанекова

Била сте състезател в националния отбор по астрономия. Кои бяха вашите ръководители и с какво ви помогна участието на международните олимпиади?

– За първи път се явих на олимпиадата по астрономия в 7. клас. Още с първото участие успях да се класирам в разширения състав на националния отбор. По време на подборния кръг на олимпиадата за първи път имах възможността да получа знания от астрономи, различни от родителите ми. В занятията ни подготвяха Ева Божурова и Алексей Стоев, а в свободното време продължавах да решавам задачи с другите състезатели и най-вече с Христо Ставрев и Игнат Калинов, които изключително много ми помогнаха да се подготвя достатъчно и да намеря място в националния отбор.

Така през 2004 и 2005 г. участвах на международната олимпиада по астрономия в Крим, Украйна и Пекин, Китай. На тези олимпиади за първи път се запознах с ученици от най-различни страни и разбрах колко ми е приятно да прекарвам време в международна среда и да опознавам различни хора и култури. Това пробуди любопитството ми да уча и работя извън България.

След това събрах още незабравими преживявания и безценни приятелства по време на националните и подборните кръгове на олимпиадата. Но за мое огромно разочарование не успях да се класирам пак за международната олимпиада. Въпреки това интересът ми към астрономията продължаваше да расте, което беше много ясен знак, че не състезанието и победата, а познанията по астрономия са най-значими за мен. В 9. и 10. клас, когато загубите и разочарованията на олимпиадата бяха най-силни, получих и най-важните съвети от баща ми Димитър. Той ме увери, че постоянството е по-важно от медалите. А Ева Божурова ме накара да вярвам в себе си, карайки ме да й обещая, че някой ден ще ѝ пратя снимка с автограф на мое наблюдение от един от най-големите телескопи в света. Все още не съм пратила снимката на Ева, защото все се надявам да спечеля време за наблюдение на още по-голям и по-голям телескоп. Но със сигурност и аз, и Ева знаем, че тя се оказа права, аз нямаше как да не стана астроном.

Олимпиадите по астрономия и лингвистика, както и стипендиантската програма на АФБ са ми донесли едни от най-веселите и положителни спомени от гимназията. Там се запознах с едни от най-интересните хора в България от нашето поколение. С много от тях все още сме приятели и активно поддържаме връзка.

Сама ли заминахте да учите в Германия и това ли беше мечтата ви за университет, където да продължите образованието си?

– В последните класове от гимназията започнах да се подготвям за изпитите SAT и TOEFL, необходими за прием в САЩ и Англия, тъй като английски беше първият ми чужд език. До някаква степен следвах примера на много други приятели, които заминаха да учат в САЩ и на брат ми, който също кандидатства там. Подготовката в школата на Лидия Стайкова в Хасково ми помогна да развия много други умения, необходими за прием в чужбина. През 2009 г. покрай финансовата криза обаче, приемът на международни студенти на пълна стипендия в САЩ беше занижен и аз не получих покана от мечтаните си университети там. Тогава изборът да продължа образованието си остана между Великобритания, университета „Якобс“ в Бремен и Софийския Университет. У мен се появи страх да замина съвсем сама и да се разделя с всички близки и приятели, затова избрах университета в Бремен, където вече беше запознал да учи брат ми. Програмата на специалността „Земни и космически науки“ там беше много практически насочена и можеше да ми позволи да изучавам освен астрофизика и геология, която винаги ми е била интересна.

Много е трудно за млад човек да е сигурен дали изборът, който взема, е най-подходящият за него. Такива решения винаги имат плюсове и минуси. За себе си, обаче, в ретроспекция мога да кажа, че това е възможно най-доброто стечение на обстоятелствата и в личен, и в професионален план. Университетът „Якобс“ ме срещна с много всеотдайни преподаватели и ми даде опит, в последствие стаж в Швейцария, последван от друг в Harvard Smithsonian Center for Astrophysics. Отвори ми врати към магистратурата в програма ASTROMUNDUS и докторантурата в института „Макс Планк“, Германия и Open University, Англия.

Д-р Росита Кокотанекова - астрономът, обикалящ света в преследване на комети
Д-р Кокотанекова с научните й ръководители непосредствено след защитата на докторската дисертация в Open University, Англия през август 2018. ©личен архив, д-р Кокотанекова

Като интересна случка в тази връзка мога да спомена, че през лятото, когато бях на стаж в Кеймбридж, Масачузетс, имах възможността да посетя кампуса на университета „Уилямс“, където най-силно мечтаех да ме приемат след гимназията. По време на това посещение осъзнах, че там, толкова далеч от България и от Европа, може би щях да се чувствам в пъти по-зле отколкото в Германия. Това беше важен урок за мен, че това което човек иска най-силно, не винаги е най-доброто за него.

Кои са най-трудните дисциплини за един астроном по време на следването?

– Като най-трудна дисциплина бих определила космологията. Това е дял от астрофизиката, който изследва произхода на Вселената, развивайки и тествайки комплексни физически модели. Там се събират най-сложните физични теории, най-абстрактната математика и едни от най-предизвикателните наблюдения.

Вие се описвате като „човек, който обикаля света, за да преследва комети“ – колко държави сте посетила, за да гледате към нощното небе?

– С тези думи можех да опиша живота си най-точно преди пандемията на КОВИД-19. До сега съм учила и работила в институти и обсерватории в осем държави (България, Германия, Швейцария, САЩ, Австрия, Италия, Сърбия и Великобритания). От началото на докторантурата си започнах многократно да посещавам обсерваториите Ла Сия и Паранал в Чили, както и Калар Алто и Ла Палма в Испания. А за да представям резултатите си и да се срещам с колеги през годините, съм била на най-разнообразни места като САЩ, Уругвай, Литва и т.н. През 2019 г., когато написах това за себе си имах над 40 полета, включително и четири двуседмични наблюдателни смени в Обсерваторията Паранал в Чили.

Д-р Росита Кокотанекова - астрономът, обикалящ света в преследване на комети
Телескопите VLT на Европейската Южна обсерватория (ESO), с които най-често работи. Те са с диаметър 8 м и се намират в обсерваторията Паранал в Чили. ©личен архив, д-р Кокотанекова

Сега къде ви намираме? Над какво точно работите в момента?

– В момента съм research fellow (постдокторант – изследовател) в ESO (Европейската южна обсерватория) в Гархинг, близо до Мюнхен. През три четвърти от работното си време работя по изследването на еволюцията на кометните ядра в слънчевата система, а през останалото време – по проекти на обсерваторията.

ESO е европейска организация, която строи и управлява телескопи в Чили. Като част от задълженията ми преди пандемията пътувах до Чили, за да извършвам наблюдения за други изследователи на един от 8-метровите телескопи VLT в обсерваторията Паранал. Тъй като сега пътуванията от Европа към обсерваториите ни в Чили са преустановени, работя по няколко проекта, свързани с подготовката за бъдещия най-голям телескоп на планетата – 40-метровия ELT, който в момента се строи в Чили.

Признанието от конференцията Asteroids, Comets, Meteors, което получихте, какъв период от работа ви обхваща и какви по-интересни резултати може да представите на нашите читатели? С други думи, какво е разстоянието от Хасково до (42772) Kokotanekova освен в километри – в усилия и работа?

– По време на празничната вечеря на тази конференция обикновено се обявяват имената на учените, чиито имена са дадени на астероиди. Този списък е събран от малка комисия от изявени и опитни учени, работещи по комети и астероиди. След селекцията им, списъкът преминава и през одобрението на Международния астрономически съюз. Тъй като конференцията беше отложена за 2023 заради пандемията, организаторите са решили да обявят одобрените имена още сега.

Нямам официална информация кой е предложил моето име и с каква точно обосновка. Предполагам, че признанието идва заради работата по време на докторантурата ми в Института „Макс Планк“ и Отворения университет в Англия. Тя беше посветена на физическите характеристики на кометните ядра и в нея се представя анализ на много нови, както и на всички публикувани до тогава свойства на кратко периодичните комети. Най-важното откритие, което направих с тези данни, е това, че фотометрични наблюдения, достъпни от Земята, могат да се използват за определянето на нивото на ерозия на повърхността на кометните ядра. Това е много обещаващо, защото детайли за повърхността на кометите до тогава можеха да бъдат разкрити само от космически сонди, изпратени до кометите. С метода, който аз разработих, можем да разкрием историята на изменение, а с това и стъпките в еволюцията на кометните ядра.

Д-р Росита Кокотанекова - астрономът, обикалящ света в преследване на комети
Д-р Кокотанекова и кометата NEOWISE – 20 юли 2020. ©личен архив, д-р Кокотанекова

Със сегашната си позиция в ESO имам уникалния шанс да работя по изследването на научните въпроси, които са ми най-любопитни. Но ежедневието ми като млад учен е изпълнено и с редица предизвикателства. До тук съм имала много дълги, безсънни наблюдателни нощи, както и много дни, в които въпреки усилията резултатите не идват. Всичко това е съчетано с много колебания дали несигурните временни договори, които младите учени на запад получават, са правилния избор. Не на последно място въпреки, че ситуацията в световен план се подобрява, ниският брой на жените в астрономията също е предизвикателство, което те кара да се замислиш за перспективите в тази сфера. Кариерата на изследовател в науката е много удовлетворяваща и вдъхновяваща, но тя изисква всеотдайност и последователност. Както с всяка друга кариера и научната работа има добри и лоши страни.

В днешно време (особено след 2020 година) астрономията може да се практикува от всяко кътче на планетата, дори в условията на офис вкъщи, хората могат да обработват данни. Какво ви е мнението за гражданската наука и смятате ли, че се увеличават ентусиастите, които искат да помогнат макар и с аматьорски знания?

– Това е точно така. Достъпът до по-големи любителски телескопи може да допринесе за събирането на ценни данни. Затова и всяка космическа мисия има програма за работа с любители астрономи, които да допринесат със своите наблюдения. От друга страна, с развитието на многобройните нови телескопи по света, астрономията по-малко страда от липса на данни и повече от липса на ресурси за обработването им. Обсерватории вече публикуват наблюденията си и всеки, който има интерес и технически умения, може да ги обработи и анализира. Нараства и ролята на алгоритмите за машинно самообучение, които са все по-необходими за обработването на тези големи бази данни. Според мен, всеки, който има познания и силен интерес в тази област, може да направи много сериозен принос към изследователската дейност.

Кои хора най-силно са ви вдъхновили и са ви изградили като учен, който „преследва комети“?

– Списъкът с хора, на които дължа постиженията си досега, е изключително дълъг. Чувствам се страхотна късметлийка, че съм имала възможност да израсна по такъв необичаен начин като дете в семейство на астрономи. Родителите и брат ми са ми предали не само любовта към небето, но и редица качества, които да ме накарат да вярвам в мечтите и способностите си. В ученическите години имах късмета и да получа много знания и съвети от редица страхотни учители в Хасково, както и от участията ми в олимпиади. След това силно влияние оказаха научните ми ръководители Елке Рьодигер в Германия и Ралф Крафт в Америка, с които първо се докоснах до професионалната изследователска дейност. Мога обаче да кажа, че тези, които най-силно са ме оформили като кометен наблюдател, са тримата ми научни ръководители от докторантурата – Колин Снодграс, Педро Ласерда и Саймън Грийн. Всеки от тях ми показа своя различен поглед върху научните проблеми в тази област, както своя подход за успешното им преследване.

Искате ли нещо да кажете на учениците, които гледат към нощното небе и търсят своето късче вдъхновение, което да ги накара да изберат астрономията за свой професионален път?

– Бих посъветвала всички тях да подхранват любопитството си и да намерят среда, в която да научат повече за Космоса. В България това е възможно на много места. Като първа стъпка нека посетят някои от многобройните планетариуми в страната, които вече са оборудвани и с модерни дигитални прожектори. Посещение в НАО Рожен, където могат да се докоснат до най-голямата обсерватория на Балканския полуостров, също би оставило трайно впечатление у тях. В България има много популяризатори на астрономията, които поднасят интересни новини от тази област на достъпен език. Един страхотен пример за това са лекциите и подкастът на Ratio.bg.

В много от планетариумите, а и в астрономическите обсерватории, както и в школите по астрономия могат да посещават кръжоци, където да научат повече за наблюдателната астрономия и да правят свои наблюдения и астрофотографии. Ако имат интерес към олимпиадата по астрономия, могат също да се присъединят към тези кръжоци и школи, за да се подготвят.

Д-р Росита Кокотанекова - астрономът, обикалящ света в преследване на комети
С телескопите VLT в действие ©личен архив, д-р Кокотанекова

Във Вашата област кое е най-великото научно откритие на човечеството досега?

– За мен едно от най-значимите открития е наличието на вода и други ценни ресурси в астероидите. В околоземното пространство има много астероиди, които се очаква да бъдат използвани като „мини“ за тези суровини. Това ще даде на човечеството достъп до ценни метали, които са на изчерпване на Земята, както и възможност за производство на водородно гориво, което да улесни космическите полети в бъдеще.

Какво научно откритие искате да се случи или коя хипотеза да се докаже в рамките на Вашия живот?

– Бих искала в рамките на моя живот човечеството да разбере повече за произхода на живота на Земята и колко щастливи случайности в Слънчевата система са довели до това ние да съществуваме. Въпреки, че от над 25 години учените изучват планети около други звезди, нито една от всички познати над 4000 екзопланети не е подходяща за живот. Предполага се, че специфичната архитектура на Слънчевата система, позволяваща на планета от земен тип да събере и съхрани вода на повърхността си, е довела до появата на живот тук. Тъй като аз в момента изучавам как малките тела (комети и астероиди) са допринесли за това, ми е най-любопитно да разбера конкретните стъпки, довели до обогатяването на Земята с вода и органични елементи.