Началото на проекта „BioMedRTC – Биомедицински научноизследователски и технологичен център“ бе дадено официално по време на откриващо събитие в Централния военен клуб. Проектът се координира от Института по молекулярна биология „Академик Румен Цанев“ при Българската академия на науките (ИМБ–БАН) с партньорството на Института по молекулярна клетъчна биология и генетика „Макс Планк“ (MPI-CBG) в Дрезден и Института Кюри (IC) в Париж.
Проектът се финансира с 30 млн. евро от програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021–2027 г., съфинансирана от Европейския съюз. Той има за цел да създаде научна среда на световно ниво за провеждане на интердисциплинарни изследвания в областта на редките заболявания и рака. Чрез интегриране на най-съвременни технологии от молекулярната и клетъчната биология с количествени подходи от физиката и математиката BioMedRTC ще изследва молекулярните механизми в основата на редките заболявания и рака, за да трансформира натрупаните знания в основа за по-добра превенция и разработване на нови, по-ефективни терапии. Центърът ще осигури необходимата среда за изследвания и иновации на независими млади изследователи и ще превърне България в глобално конкурентоспособна страна с достоен принос към европейския изследователски потенциал. Амбицията на екипа е BioMedRTC да се превърне във водещ център за биомедицински изследвания в югоизточна Европа, който насърчава научните постижения, международното сътрудничество и превръщането на фундаменталните научни открития в реални ползи за обществото.
„Днес е празник не само за Института по молекулярна биология „Академик Румен Цанев“, а и за българската наука. Центърът ще събере най-съвременните технологии в молекулярната и клетъчната биология, подходи от математиката и физиката. Неговата амбиция е значима за хората“, каза при откриването на проекта директорът на Института доц. д-р Анастас Господинов. Той подчерта важността на партньорството с Института по молекулярна клетъчна биология и генетика на Макс Планк (MPI-CBG) в Дрезден и Института Кюри (IC) в Париж. „То е в знак на доверие, но и на отговорност. То показва, че България има място в европейското научно пространство не като наблюдател, а като активен участник“, подчерта доц. Господинов.
Координатор на проекта BioMedRTC е доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев“. При представянето на инициативата той обясни, че екипът си е поставил две основни задачи. Едната е да дадат възможност на млади учени да ръководят свои собствени групи, да бъдат независими, като им осигурят необходимите средства за работа и технологии. Искат да направят т.нар. технологичен департамент. „Той ще позволява свободен достъп до най-новите технологии в молекулярната и клетъчната биология. Той ще бъде не само за учените в проекта, в Института или в БАН, а за учени в цяла България. Това е начинът, по който нашите двама партньори работят. Те работят много ефективно“, обясни доц. Стойнов.
До месец ще бъде обявена и обществена поръчка за изграждането на сградата на Центъра. До реализирането ѝ учените ще работят в лаборатории в 25 блок.
Д-р Михаил Саров, ръководител на изследователска група в Института по молекулярна клетъчна биология и генетика „Макс Планк“, представи дейността на Института и сподели, че много от успешните практиките, които прилагат, са заложени в проекта BioMedRTC. „За реализацията на тези идеи Институтът може да разчита на подкрепата на учени от нашия Институт“, посочи д-р Саров. По думите му проектът има амбициозен план да изгради критична маса от млади учени, които следващите десетилетия ще двигател в биомедицината.
На представянето на проекта присъстваха и председателят на Българската академия на науките чл.-кор. Евелина Славчева и заместник-председателят на БАН чл.-кор. проф. Евдокия Пашева, чиято професионална кариера се осъществява в Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев“. „Институтът по молекулярна биология е една от перлите на Българската академия на науките. Там работят много млади хора“, посочи председателят на БАН и отбеляза подкрепата на държавата за реализацията на проекта.
