Максимумът на метеорния поток Персеиди – популярно астрономическо събитие през лятото, тази година ще настъпи в нощта на 12 срещу 13 август, като метеорната активност ще се засилва с наближаването на края на нощта, съобщава за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българската академия на науките и в Катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Той посочва, че тогава Луната ще бъде в новолуние и това гарантира отлични условия за наблюдение – тъмно, безлунно небе през цялата нощ. Освен метеорите Персеиди, през същата нощ ще могат да се забележат и метеори от още два по-слаби потока – Южни делта-Аквариди и Алфа-Каприкорниди, чиито максимуми бяха на 31 юли. Те също се наблюдават по-удобно към края на нощите, уточнява физикът.
Метеорният поток Персеиди е активен от около 17 юли до 24 август всяка година, когато Земята прекосява метеорни роеве, отделили се в космическото пространство от кометата 109P/Суифт-Тътъл, припомня специалистът. Това е комета с дълъг период – тя преминава през перихелия на орбитата си веднъж на 133 години. За последен път 109P премина през своя перихелий (най-близо до Слънцето) на 11 декември 1992 г.
През август има добра видимост на ярките планети, добавя Пенчо Маркишки. „Трудно достъпният Меркурий бе в т.нар. максимална западна елонгация на 2 август и затова все още се наблюдава сравнително удобно на изток в края на нощите. Намира се близо до границата, разделяща съзвездията Близнаци и Рак. Юпитер сега се губи сутрин в зората. Той е в Рак и ще започне да се наблюдава на изток сутрин около средата на месеца, отначало – трудно“, уточни той. По думите му на 15 август Венера ще бъде в т.нар. максимална източна елонгация – на 46 градуса източно от Слънцето, поради което вечерта на същата дата тя ще се наблюдава на запад най-дълго време след догарянето на залеза. Гледана през телескоп или бинокъл, дискът на ярката планета тогава ще изглежда осветен наполовина, казва Маркишки.
Припомняме, че по-рано тази година физикът споделил, че на 12 август от най-северозападните части на България ще може да се наблюдава частично слънчево затъмнение с малка фаза. То ще се наблюдава като частично от Арктика, северната част на Северна Америка – в Канада, Аляска, северните райони на Русия, по-голямата част от Европа, но без най-югоизточните ѝ райони, северната част на Атлантическия океан и Западна Африка.
Пътят на пълното затъмнение, т.е. на лунната сянка, ще започне от най-северната част на Якутия, Русия, ще продължи през Арктика, ще премине по източните брегове на Гренландия, след което ще продължи през Северния Атлантик – съвсем близо до западните брегове на Исландия, посочи той. След това лунната сянка ще пресече Испания – от северозапад на югоизток, ще достигне Балеарските острови и ще завърши пътя си в Средиземно море.
В Европа най-добри условия за наблюдение на затъмнението ще предостави неголяма област от северното крайбрежие на Испания – районът около гр. Овиедо, разказа Маркишки. Оттам явлението ще се наблюдава ниско над западния хоризонт, а продължителността на пълната фаза ще бъде 1 минута и 48 секунди.
От България затъмнението ще може да се наблюдава в северозападната част на страната. За Видин то ще започне в 20:27 ч., когато Слънцето ще бъде на височина едва 1 градус и 19 минути над западния хоризонт. Явлението ще бъде видимо за кратко – до залеза на Слънцето малко по-късно, поясни физикът.
