На 16 ноември в Кръжока по астрономия проф. Леандър Литов ще ни разкаже за тъмната материя

На 16 ноември в Кръжока по астрономия ще научим повече за тъмната материя. Лектор ще бъде проф. дфзн Леандър Литов, ръководител на колектива от СУ участващ в изследванията провеждани на Големия Адронен Колайдер, който ще ни разкаже за гравитационните й взаимодействия и ефектите върху заобикалящата я видима за нас материя. Какъв е нейният състав и дали тя участва в други взаимодействия освен гравитационното остават едни от най-интересните въпроси пред съвременната физика. Затова не пропускайте лекцията този четвъртък от 19:30 ч. във Физическия факултет и както винаги входът за Кръжока по астрономия е безплатен.

Над 80 % от материята във Вселената не излъчва и не поглъща светлина. За нейното съществуване съдим по гравитационните й взаимодействия и ефектите върху заобикалящата я видима за нас материя. Тъмната материя е играла съществена роля във формирането на звездите, галактиките и галантничите купове. Какъв е нейният състав и дали тя участва в други взаимодействия освен гравитационното остават едни от най-интересните въпроси пред съвременната физика.

В лекцията ще бъдат представени наблюденията, потвърждаващи съществуването на тъмна материя, и методите за експериментално изучаване на нейните свойства. Специално внимание ще бъде отделено на експериментите, провеждани на Големия адронен колайдер (LHC) в ЦЕРН, с цел наблюдение на тъмна материя. В лекцията се разглеждат основните параметри на лунната орбита и свързаните с тях няколко вида лунни месеци. Обясняват се механизмите и периодичността на слънчевите и лунните затъмнения.

Проф. дфзн Леандър Литов завършва Физически факултет на Софийския Университет през 1980 г., специалност Физика на ядрото и елементарните частици. Работи в продължение на 10 години в ОИЯИ в гр. Дубна. От 1990 г. преподава в СУ „Св. Кл. Охридски”, където чете лекции в областта на квантовата физика и физиката на елементарните частици. Научните му интереси са в областта на теоретична и експериментална физика на елементарните частици, разработване на детектори на йонизиращи лъчения, високопроизводителни компютърни изчисления и биофизика. Провежда изследвания на Серпуховския ускорител и от 1992 г. на ускорителния комплекс в ЦЕРН. Член е на колаборацията CMS от основаването й и е ръководител на колектива от СУ участващ в изследванията провеждани на Големия Адронен Колайдер. Автор и съавтор е на над 1200 научни публикации. Носител е на ред международни и национални награди, сред тях две награди „Питагор“ за най-добър ръководител на докторанти и за изключителни постижения в областта на природните науки. Член е на различни научни съвети и бордове, в това число е председател на борда на Институтите на RPC CMS колаборацията (2011 – 2016) и заместник председател на борда на колаборацията CMS (от 2019), член на Европейската комисия за бъдещи ускорители ECFA и на Финансовия комитет и Съвета на ЦЕРН. Председател е на Управителния Съвет на „South –East European International Institute for Sustainable Technologies – SEEIIST”. Член е на “Academia Europea“.