Преди 23 години, на 1 февруари 2003 г., совалката „Колумбия” започва своето прибиране към Земята и се разпада при навлизането в атмосферата, отнемайки живота на седем астронавти и ускорявайки „пенсионирането” на американските космически совалки, припомня Франс прес, цитирана от БТА.
На източното крайбрежие на САЩ е 08:59 часа. Американската космическа совалка „Колумбия” се приближава към Земята със скорост над 21 000 километра в час. Няколко минути по-късно тя се разпада в оранжево сияние, видимо на 61 километра под него.
Дъжд от нажежен метал се изсипва върху части от Тексас и Луизиана.
Видеокасета, намерена по-късно сред отломките, увековечава безгрижните астронавти, „залепени” за илюминаторите около 10 минути преди катастрофата.
„Ярко оранжево, жълто около носа” на совалката, коментира един от тях. След това „Колумбия” навлиза в атмосферата, обграждайки се с кълбо от плазма с много висока температура.
Изображенията се замъгляват и след това стават черни четири минути преди Контролният център на мисията в Хюстън, Тексас, да съобщи за първите проблеми с апаратурата на „Колумбия”.
Според окончателния доклад на НАСА астронавтите са имали време да разберат за наличието на проблем, тъй като пилотът се е опитал да си възвърне контрола, „преди екипажът да загуби съзнание” в резултат на разхерметизирането на кабината.
На борда има седем души – шестима американци и един израелец, петима мъже и две жени. И до днес те остават последните жертви на космоса, седемнадесет години след експлозията на американската совалка „Чалънджър” през 1986 г.
„Колумбия” – първият американски пилотиран кораб за многократно използване от типа космическа совалка, излита в средата на януари от Кейп Канаверал за научна мисия в орбита. Това е нейният 28-и полет.
81,7 секунди след излитането парче изолация с размерите на куфар се откъсва от централния резервоар и се удря в ръба на лявото крило, напуквайки топлинния щит.
Техниците многократно изискват визуална проверка на совалката преди завръщането ѝ на Земята. Без резултат.
Шестнадесет дни по-късно пукнатината пропуска горещи газове (над 1000 градуса Целзий), генерирани от триенето на совалката с горните слоеве на атмосферата. Алуминиевата конструкция на лявото крило започва да се топи и се чупи.
„Убедени сме, че практиките на управление на програмата за космическа совалка („Колумбия”) са също толкова причина за инцидента, колкото и изолацията, която удари лявото крило”, пишат седем месеца по-късно 13-имата следователи от Комисията по разследване.
Докладът им от 250 страници изтъква по-специално „организационни причини”, „вкоренени в историята и културата” на агенцията. Авторите посочват „ограничените ресурси, променливите приоритети, натиска за изстрелване…” и обвиняват НАСА, че не е спазила процедурите за безопасност и “лежи” на минали успехи.
Те също така смятат, че е можело да бъде направен опит за спасяването на екипажа.
Американските совалки представляват специфична космическа транспортна система. В космоса ще бъдат изпратени пет – „Колумбия”, „Чалънджър”, „Дискавъри”, „Атлантис” и „Индевър”.
След инцидента от 2003 г. администрацията на Буш решава да сложи край на програмата: трите совалки, които все още са в експлоатация, ще бъдат „пенсионирани” през 2011 г., след като бъде завършена Международната космическа станция (МКС).
До 2020 г., с възобновяването на полетите с частната компания „Спейс Екс”, САЩ зависят от Русия за транспортирането на астронавти до МКС.
