Фонд „Научни изследвания“ отличи най-успешните научни проекти, финансирани от Фонда и отчетени през 2025 г. На церемония в Българската академия на науките грамоти получиха 22 проекта в 11 научни области. Тя бе открита от председателя на Управителния съвет на Фонда проф. д.х.н. Юрий Кълвачев, който представи дейността му през изминалата година.
Сред присъстващите на церемонията бяха заместник-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов, председателят на Изпълнителния съвет на фонда акад. Атанас Павлов, ректори и заместник-ректори на университети, директори на институти на БАН, както и членове на Изпълнителния съвет на фонда. Водещ на събитието бе доц. Владимир Божилов, предаде БТА.
Статистиката сочи, че от всички 2806 публикации, включени в отчетите към оценените проекти, общо 1735 статии са реферирани в Scopus. „Над 20% от статиите, индексирани в Scopus, съдържат благодарности към фонда“, отбеляза проф. Кълвачев. През 2025 г. Фондът е подкрепил над 243 научни колектива с участието на над 1750 учени от България, реализацията на 46 международни форума и публикуването на 79 периодични научни издания. Като независими оценители са привлечени над 450 души от страната и чужбина.
„Особено се гордея с факта, че научно-експертните комисии са оценили и проекти на млади учени. Около 30% от наградените проекти са ръководени от млади учени в постдокторантура“, каза проф. Кълвачев. Той отбеляза, че броят на подадените проектни предложения нараства спрямо предишни години.
Управителят на ФНИ отбеляза и ръст на бюджета на Фонда за 2026 г. спрямо 2025 г. с 27%.
Приветствие към присъстващите отправи и заместник-председателят на БАН проф. Мутафов. „Българската академия на науките, особено през последните години, е много сериозен играч на полето на знанието и конкретно на науката“, каза той.
От всяка научна област са наградени по два проекта.
В областта на „Биологическите науки“ отличените проекти са „Проучване влиянието на мелатониновия дефицит върху някои механизми на стареене при експериментален модел“ на проф. д-р Яна Чекаларова от Института по невробиология – БАН, който е отчетен с 10 публикации и участието на 14 млади учени и докторанти, и „Имуногенетични фактори при имунологичния надзор на рака“ на проф. д-р Милена Иванова-Шиварова от Медицинския университет в София, отчетен с 12 публикации и участието на 6 млади учени и докторанти.
При „Математическите науки“ наградените проекти са „Изследване приложението на статистиката и машинното обучение в електрониката“ на доц. д-р Малинка Иванова от Техническия университет – София, (отчетен с 60 публикации и участието на 2 млади учени и докторанти) и „Компютърно подпомагане на решенията за диагностика на сърдечни аритмии чрез машинно обучение и дълбоки невронни мрежи“ на проф. д-р Весела Кръстева от Института по биофизика и биомедицинско инженерство – БАН, (отчетен с 27 публикации и участието на 2 млади учени и докторанти).
Проектите „Полово зависими проучвания при модели с пренатални въздействия: терапевтични ефекти“ на гл. ас. д-р Цвета Стоянова от Института по невробиология – БАН, (отчетен с 4 публикации и участието на 4 млади учени и докторанти) и „Дизайн, синтез и биологична активност на нови хибридни молекули за лечение на деменция“ на доц. д-р Стоянка Атанасова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (отчетен с 8 публикации и участието на 3 млади учени и докторанти) за награди е категория „Медицински науки“.
В категория „Науки за Земята“ първият отличен проект е „Природни и антропогенни фактори на климатични промени – анализ на глобални и локални периодични компоненти и дългосрочни прогнози“ на чл.-кор. проф. д.ф.н. Екатерина Бъчварова от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН (отчетен със 72 публикации и участието на 4 млади учени и докторанти). Грамота получава и проектът „От динозаврите до най-ранните човешки предци: фундаментални проучвания на значими моменти от историята на фауната и миналото на човека“ на проф. д-р Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН.
Проф. Спасов представи постигнатите резултати от проекта, който е изследва две теми, посветени на два отделни момента от историята и еволюцията на живота. Първата тема е свързана с търсенето на нашите най-първи предци. Изследванията на екипа доказват, че способността на хоминините за придвижване на два крака е развита преди около 7,2 млн. г. и то на територията на Балканския полуостров, което променя парадигмата за началото на човешкия род в Африка. Вторият момент от историята и еволюцията на живота е свързан с проучване на късно-мезозойската фауна на България. Получените нови данни за къснокредната динозаврова фауна у нас водят до нови палеогеографски хипотези за миграцията на различните видове динозаври. В проекта участват общо 11 изследователи, включително учени от чужбина и млади учени. Подготвени са 13 научни публикации, от тях 8 са с импакт фактор, пет са в Q1. Резултатите са представени в 10 научни форума и са популяризирани в три изложби, една книга, серия научнопопулярни статии и интервюта за медии. Организиран е и първият Палеофест у нас между 28 и 30 юни 2024 г. в Бургас.
Отличните проекти в областта на „Обществените науки“ са „Дигитализация на учебния процес във висшето училище – идентификация и модел на управление“ на проф. Цветана Стоянова от УНСС (отчетен с 13 публикации и участието на един млад учен) и „Изкуственият интелект в икономическата перспектива“ на гл. ас. д-р Александрина Александрова от Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, (отчетен с 13 публикации и участието на 7 млади учени и докторанти).
При „Селскостопанските науки“ призьори са проектите „Експериментални проучвания, моделиране и оптимални технологии за биодеградация на селскостопански отпадъци с производство на водород и метан“ на гл. ас. д-р Елена Чорукова от Института по микробиология „Стефан Ангелов“ (отчетен с 13 публикации и участието на двама млади учени и докторанти) и „Характеризиране на генетичното и метаболитното разнообразие в естествени популации от жълт кантарион (Hypericum perforatum) в България и създаване на базова (core) колекция генетични ресурси от растения, размножаващи се полово и чрез апомиксис“ на гл. ас. д-р Мила Русанова от Агробиоинститута към Селскостопанска академия (отчетен с една публикация и участието на двама млади учени и докторанти).
При „Техническите науки“ отличията са за проектите „Теоретично и експериментално изследване на модели и алгоритми за формиране и контрол на специфични релефни текстури по различни видове функционални повърхнини“ на проф. д-р Стоян Славов от Техническия университет – Варна, (отчетен с 11 публикации и участието на 4 млади учени и докторанти) и „Създаване на нов тип самосмазващи се метални композитни антифрикционни материали с подобрени механични и трибологични свойства“ на доц. д-р Михаил Колев от Института по металознание, съоръжения и технологии „Акад. А. Балевски“ с Център по хидро- и аеродинамика – БАН, (отчетен с 12 публикации и участието на 3 млади учени и докторанти).
Проектите „Пренастройваеми оптични елементи на базата на холографски, компютърно генерирани и хирални структури“ на проф. д-р Лиан Неделчев от Института по оптически материали и технологии – БАН, ( отчетен с 16 публикации и участието на 3 млади учени и докторанти) и „Спектроскопски анализ на пигменти, използвани за украса на керамика от неолита и халколита чрез лазерно индуцирана плазмена спектроскопия (LIBS) и инфрачервена спектроскопия с преобразувание на Фурие (FTIR)“ на гл. ас. д-р Вани Танкова от Института по физика на твърдото тяло – БАН, (отчетен с 3 публикации и участието на 4 млади учени и докторанти) са наградени в категория „Физически науки“.
Грамоти в област „Химически науки“ получиха проектите „Изследване на нови хибридни модифицирани калциево-фосфатни системи с повишена биоминерализационна активност“ на проф. д-р Елена Василева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (отчетен с 8 публикации и участието на 3 млади учени и докторанти) и „In silico изследване на антибактериалното действие на Ga-базирани комплекси с приложение срещу ESKAPE микроорганизми“ на гл. ас. д-р Николета Кирчева от Института по оптически материали и технологии „Акад. Й. Малиновски“ към БАН (отчетен с 2 публикации и участието на двама млади учени и докторанти).
Проектите с приз в областта на „Хуманитарни науки“ са „Прозодични аспекти на българския език в съпоставителен план с други езици с лексикално акцентуване“ на проф. д-р Мирена Пацева-Момова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (отчетен с 57 публикации и участието на 4 млади учени и докторанти) и „Словното богатство на Учителното евангелие на Константин Преславски: старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски речници индекси“ на проф. д-р Лора Тасева от Института за балканистика с Център по тракология – БАН, (отчетен с 44 публикации и участието на двама млади учени и докторанти).
Има и два отличени проекта в област „Двустранно сътрудничество“. Това са „Разработване на наноструктурирани повърхности за специфично детектиране на протеини и клетки“ на проф. Мирослав Карабалиев от Тракийския университет – Стара Загора, който е реализиран с Китай и е отчетен с 6 публикации и участието на двама млади учени и докторанти, и „Алгебрични, комбинаторни и геометрични задачи в теория на кодирането“ на чл.-кор. проф. д.м.н. Петър Бойваленков от Института по математика и информатика, БАН, реализиран с Русия и е отчетен с 14 публикации и участието на 7 млади учени и докторанти.
