На 37-ото издание на Европейския конкурс за млади учени (EUCYS 2026) България бе представена от Стефан Куюмджиев, Божидара Пухалева и Мелих Осман. Те спечелиха две отличия – трета награда и наградата на EDUR за проект с най-добър подход за създаване на малко или средно предприятие, съобщи ръководителят на българския отбор д-р Константи Делчев от Института по математика и информатика към Българската академия на науките. Тази година престижното състезание се проведе от 22 до 27 септември в Университета в Кил, Германия. Още преди заминаването им за Германия MediaBricks се срещна с д-р Константин Делчев и с тримата български участници, за да научи повече за проектите, с които те щяха да представят страната ни на EUCYS 2026.
Тримата младежи получиха възможността да представят страната ни на EUCYS 2026, след като разработките им бяха отличени в тазгодишното издание на Националния конкурс „Млади таланти“, организиран от Министерството на образованието и науката. Тази година Божидара завърши Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ и вече е в първи курс с пълна стипендия в Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence в Абу Даби, Обединени арабски емирства. Два пъти е била част от националния отбор по изкуствен интелект. В Германия Божидара участва с проекта „Предсказване на генни регулатори и протамини“. Стефан, който завършва средното си образование в Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“ във Велико Търново, също е първокурсник с пълна стипендия в университета в Абу Даби. Неговият проект е „Per-Axis Weight Deltas for Frequent Model Updates“. По-рано тази година Божидара и Стефан представиха България и на Regeneron International Science and Engineering Fair. Мелих Осман е дванадесетокласник в Средно училище „Васил Левски“ в Ардино. Неговата разработка е на тема „Антиоксидантна и антивирусна активност на флавоноидите от растения от рода Cuscuta“. Те разказаха повече за проекти си пред MediaBricks.
„Тази година имаме сравнително опитен отбор – двама студенти, които са с международен опит, и ученик. Като цяло проектите им са в напреднала фаза, като за разработката на Стефан може да се каже, че е в завършена фаза с много висока степен на технологична готовност. Щастлив съм, че двама от представителите ни – Божидара и Стефан, са с приключили публикации по проектите, които представиха на конкурса. ИФмаше добра обратна връзка от рецензентите“, посочва д-р Делчев. Разработката на Стефан Куюмджиев вече беше представена и на NeurIPS, водеща конференция в изкуствения интелект, а на Божидара Пухалева става основа на публикация в Animal Reproductive Science.
Отбелязва, че тъй като Мелих работи лабораторно, той тепърва ще генерира резултати, защото те се получават по-бавно спрямо работата in silico. „Мелих все още е в процес на получаване на резултати. Ние също не знаем как ще се покажат някои от тях. Надявам се да се покажат добре. Журито е достатъчно опитно и знае, че различните проекти са имали нужда от и са получили различни ресурси, те имат различни времеви ограничения върху това какво и как трябва да се случи. Това се отчита и в рамките на конкурса“, обяснява ръководителят.
В рамките на три дни – от 23 до 25 септември, събеседват с жури пред постер. По време на финалната си подготовка преди да заминат за конкурса, която се провежда в Института по математика и информатика, младите учени се фокусират върху комуникационните и презентационните аспекти. „Обсъдихме как най-ефективно българските представители да обясняват резултатите си на хора, които се интересуват от конкретно нещо, защото колкото е важно какво презентираме, също толкова важно е и пред кого. Не всеки има нужда да навлезе в подробности във всеки аспект на дадената научна работа. Обсъдихме и формата на конкурса, как се провежда представянето, каква е допълнителната програма, кои са организациите, които подкрепят конкурса, какви дейности имат участниците преди и по време на конкурса“, посочва д-р Делчев.
Стефан Куюмджиев завоюва трета награда на Европейския конкурс за млади учени. Неговата разработка си „Per-Axis Weight Deltas for Frequent Model Updates“ представя метод, който силно ускорява някои аспекти от работата с AI модели (инициализиране, памет). Тя е под научното ръководство на Радостин Чолаков, който през 2022 г. на EUCYS спечели втора награда с проекта си „The GatedТabТransformer. An Attention-Based Deep Learning Architecture For Tabular Modeling“ и в момента се обучава в Станфордския университет.
„Проектът ми е свързан с това да направи така, че големите езикови модели да се зареждат по-бързо, да използват по-малко място за съхранение и в същото време да се запази тяхната точност“, обяснява младежът.
През последните месеци от Института по информационни и комуникационни технологии към БАН дават възможност на екипа да работи на суперкомпютъра Хемус. „На него можахме да изследваме нашата компресия в по-големи езикови модели и да направим повече експерименти към други видове модели с други архитектури. Това беше голяма възможност. С толкова голям ресурс можех да направя дори по няколко експерименти наведнъж, което ми позволи да развия проекта още повече. След като спечелих „Млади таланти“ показах, че проектът ми е валиден и за друг тип модели, освен езиковите“, отбелязва Стефан. Първокурсникът допълва, че проектът му е готов и всеки един може да го използва.
Божидара Пухалева получи наградата на EDUR за проект с най-добър подход за създаване на малко или средно предприятие. Наградата беше изненадваща, предвид преобладаващо теоретичният ѝ подход, но и силно признание за приложимостта на разработката в животновъдството, отбелязва д-р Делчев.
Тя работи по проекта си „Предсказване на генни регулатори и протамини“ с доц. Десислава Абаджиева от ИБИР – БАН, и д-р Константин Делчев. Интересите ѝ преди това са насочени към изкуствения интелект. Решава, че иска да разработи по-приложен проект, който да е насочен и към ИИ, и към биологията. Тогава се свързва с д-р Делчев, а той с доц. Абаджиева и двамата се съгласяват да започнат съвместна работа с Божидара.
„Проектът ми се занимава с генна регулация, т.е. разглеждаме как гените биха си повлияли чрез различни механизми. За целта използваме алгоритми за машинно обучение, така че да се опитаме да предположим какви биха били взаимовръзките между гените. Фокусираме се върху два конкретни, които са важни за мъжкия фертилитет. Целта ми е да се опитаме да улесним работата на хората в лабораториите, защото да изследваш толкова много гени е изключително трудно и скъпо. Идеята ни е да видим дали можем да намерим гени, които са статистически подкрепени, за да бъдат регулирани от други конкретни гени и да се изследват само те, а не всички останали“, обяснява Божидара.
Работата ѝ главно включва компютърни методи, с които да се опита да предскаже това. След като е избрана да представи България на Европейския конкурс, надгражда анализа, който прави. „Опитахме се да разгледаме за различен процент от клетките дали нашия метод дава стабилни резултати. Опитахме се и метрично да проверим доколко сме оптимизирали един от нашите методи спрямо времето, за което той се изпълнява“, посочва първокурсничката.
Споделя още, че в момента е ментор на ученичка от СМГ, с която разработват проект, който донякъде е свързан с биоинформатиката. Тя навярно ще участва в някой от предстоящите ученически конкурси.
По отношение на първите си седмици в университета има само добри впечатления: „Заминахме на 15 август. Първите ми впечатления са чудесни. Харесвам начина на преподаване, лекциите, професорите. В компактни класове сме и това създава възможност да си говориш с професора, да задаваш въпроси, по-интерактивно е.“
Стефан Куюмджиев също е доволен от видяното в Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence. „В деня след като пристигнахме в университета имахме тест, който подпомогна да се определи какви курсове да вземат студентите. Много съм доволен от тях. Имат и стриктна политика за премахването на преписване чрез изкуствен интелект, която одобрявам. Всяка седмица правим няколко теста, които не са толкова сложни, но проверяват дали студентът е научил това, което трябва“, разказва за впечатленията си от първия месец.
Научен ръководител на Мелих Осман е доц. д-р Деница Теофанова от Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За съжаление той остава без награда от конкурс с много силна конкуренция от ботанически проекти. С проекта „Антиоксидантна и антивирусна активност на флавоноидите от растения от род Cuscuta“ те изследват специфичен род паразитни растения, които са по-известни като кукувичи прежди или род Cuscuta. „Изследваме дали един специфичен тип химични вещества, които се намират в тях и се казват флавоноиди, има антивирусни и антиоксидантни свойства. Искахме да видим дали в бъдеще ще има как да използваме тези вещества в разработката на различни лекарства или средства срещу стареене“, обяснява Мелих.
Първоначално събират проби от растенията и определят вида, с който работят. „Тези растения са много малки и е трудно да разграничим дали работим с вид А или вид Б. Има специални молекулярни методи, които се използват за видовото определяне. После трябваше да си извличаме флавоноидите от кукувичите прежди и накрая използвахме специфични тестове, при които изследваме промяна в цвета на определени реактиви. В зависимост от промяната на цвета определяме колко антивирусни или антиоксидантни активности има един или друг екстракт“, разяснява за дейностите по проекта си ученикът от Ардино.
През последните месеци Мелих провежда по-задълбочена работа около антивирусната активност. „Трябваше да се определят концентрации, свързани със селективния индекс. Проучвахме дали самото вещество специфично таргетира един вид, дали специфично уврежда само вирусните частици или като цяло имат силно токсични ефекти. Тоест, уврежда и самите здрави клетки. В крайна сметка имахме сравнително добри резултати за селективния индекс. Това е показва, че има надежда в тази посока и има смисъл да работим с тези растения“, на мнение е младежът.
Цялостното изследване е в начална фаза и има как да се развие. Всички експерименти са in vitro и са направени вътре в епруветки. Екипът не може да каже дали ще работят вътре в човешкия организъм или в организма на някои животи, защото няма достатъчно данни. „Проектът има много различни аспекти, които могат да бъдат развити. Бихме могли да направим допълнителни изследвания. В момента изследваме флавоноиди като миксове от различни вещества, все още не знаем точно кои са отделните молекули, които допринасят за тази активност. Евентуално може да открием и да изолираме отделните компоненти на тези екстракти и да видим дали има един, който е по-важен, или те работят синергетично, за да достигнат тази активност“, посочва Мелих.
След завръщането си от конкурса той започва с подготовка за университет, като планира да следва „Медицина“ в България. Има намерение да разработи и втори научен проект.
Конкурсът има и неформална част. Д-р Делчев отбелязва, че някои от очакваните в програмата занимания не са провели. „Конкурсът беше значително по-труден за всички участници, включително българските, заради неловката логистика на организаторите от Университета в Кил и причудливите решения като разполагането на постерите в палатка. За сметка на това беше засвидетелстван силен интерес от редица местни организации, които представиха награди, и от министър Карин Приен, която посети церемонията по закриването“, обяснява ръководителят на отбора.
Националните организатори провеждат срещи, по време на които се обсъждат конкретни тенденции, взаимни партньорства. Д-р Константин Делчев. Той припомня, че от 2019 г., когато България бе домакин на EUCYS, страната ни осигурява една от специалните награди, която е насочена към математиката и информатиката и е посветена на името на акад. Стефан Додунеков. Тази година тя бе спечелена от Зохар Дистел от Израел. Тя ще има възможност да представи разработката си на Националния семинар по теория на кодирането или друго научно събитие, организирано от ИМИ – БАН.
„България е от сериозните двигатели на нивото на конкурса в областта на математиката и информатиката. Не трябва да забравяме, че Александра Петкова спечели първа награда с проект по физика преди 2 години. Страната ни е фактор в конкурса. Ние не просто участваме, а сме от държавите, които се стремят да повишават нивото на конкурс. Ние предоставяме възможности за това, като работим за изграждането на екосистема от ученици, които са способни да извършват сериозни научни изследвания“, подчертава д-р Делчев.
Талантите ни имат възможност да правят свои изследвания и в Академията. По линия на националната програма „Образование с наука“ Божидара успява да работи в Института по биология и имунология на размножаването „Акад. К. Братанов“ към БАН. От Института по информационни и комуникационни технологии също ги подкрепят, като Стефан получава възможност да работи на суперкомпютъра „Хемус“, за да може да доразвие своята разработка.
„Отделят се ресурси по активен начин. Надявам се това да продължава да дава резултати. Успеваемостта ни обаче не трябва да се мери по това колко първи места имаме. Както ние работим, така и развитата част от света също работи. Ние мерим успеха ни по по-стабилни показатели като общото участие, каква част от участниците се връщат наградени, как се е развила публикационната дейност на участници, какъв е интересът към различните конкурси и школи, които се провеждат“, обяснява ръководителят на отбора.
Показателно е и населеното място, от което са участниците. Мелих е първият участник от Ардино. Стефан е от Велико Търново. „Следим и това и се опитваме да обхващаме сравнително широка география. Няма как да бъдат обхванати абсолютно всички населени места, но се радваме, че нямаме концентрация на участниците само от едно, две или три училища“, посочва д-р Делчев.
За него е радостен и фактът, че се сформират летни школи в области като биологията, физиката, дори по философия, а не само тези към Ученическия институт по математика и информатика. „Това позволява да имаме повече интердисциплинарни проекти и представители на международни конкурси и школи в различни области. Имаме широк спектър от дисциплини, можем да се надяваме да разширяваме тематики и в съответните дисциплини“, казва ръководителят на българските представители и дава няколко примера. Един от проектите тази година е в сътрудничество с Биологическия факултет на Софийския университет, а друг – с Института по биология и имунология на размножаването. Проектът на Александра Петкова, с който тя спечели първата награда и на ISEF, е в областта на класическата физика. Миналата година за първи път за участие в лятна изследователска школа Research Science Institute (RSI) бе избран ученик с интерес към астрономията – Атанас Митрев. На MILSET Expo-Sciences Europe, е изпратен проект в областта на роботиката.
„Спектърът от дисциплини го има. Можем да се надяваме да разширяваме тематики и в съответните дисциплини, но това вече зависи кои са конкретните тематики, доколко са подходящи за съответните ученици, както и от човешките ресурси, с които разполагаме“, казва още д-р Делчев.
