Как Черноморският регион с център Варна може да се превърне във важна част от европейската AI икономика, а не само в потребител на технологии? Как Европа може да използва своите географски, индустриални и научни предимства, за да укрепи конкурентоспособността и сигурността си? Тези въпроси бяха във фокуса на първото издание на Черноморския технологичен форум, който събра във Варна от 5 до 7 октомври над 400 представители на европейски институции, правителства, дипломатическия корпус, бизнеса, науката и технологичния сектор.
Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ (ARC Fund) беше сред главните организатори на форума заедно с ИКТ Клъстер – Варна, Община Варна, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и българската фабрика за изкуствен интелект BRAIN++, под патронажа на президента на България Илияна Йотова, съобщават от ARC Fund.
От AI надпреварата към собствен европейски капацитет
В откриващата дискусия председателят на ИКТ Клъстер – Варна, Емил Цанков и министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев поставиха въпроса за ролята на Европа и Черноморския регион в глобалната надпревара за изкуствен интелект. Министърът обяви нов национален модел за трансфер на технологии, който ще бъде консултиран от международни авторитети в края на януари 2027 г., в рамките на планирания юбилеен Национален иновационен форум и отбеляза, че България е бъде дом на „BRAIN++“ – една от шестте нови фабрики за изкуствен интелект на Европейския съюз с инвестиция от 90 милиона евро. Той постави и обществените поръчки в центъра на иновационната политика, като подчерта, че ако е прозрачно и конкурентно, публичното търсене е най-големият пазар и най-добрата иновационна програма за технологични компании в страната.
Участниците подчертаха, че географското положение на региона може да бъде превърнато в конкурентно предимство чрез инвестиции, международна свързаност и целенасочени усилия за развитие на иновационен капацитет. Една от по-малко очакваните линии на форума беше оптимистична и дойде от различни представители на частния сектор: Европейският съюз е добро място за правене на бизнес – с предвидима регулация, голям единен пазар и наличен талант, който чрез AI може да реализира нови икономически възможности при условие че остане свързан посредством сигурни вериги на доставки с технологичните лидери, като Съединените щати, Япония и Южна Корея. Очертани бяха три пазара на растеж за Варна и Черноморския регион: изкуственият интелект, отбранителните технологии и зелените енергийни иновации. Светослава Георгиева, председател на Управителния съвет на Фонда на Европейския съвет за иновации постави фокус върху интегрирането на Варна с глобални технологични и индустриални играчи с помощта на достъпа до европейски фондове и пазари.
Технологиите и сигурността като общ европейски приоритет
Геостратегическата роля на Черно море беше във фокуса и на дискусиите с дипломатически представители на Франция, Белгия и Нидерландия. Руската агресия срещу Украйна и ударите срещу търговски и цивилни кораби в Черно море превърнаха кибер и морската сигурност в предварително условие за всяка инвестиция в региона, който ЕС вече разглежда като неразделна част от европейската иновационна икономика. Посланикът на Белгия Пол Ламберт определи Черноморския регион като ключова връзка между ЕС, Кавказ и Централна Азия и подчерта необходимостта от инвестиции в отбраната, морската навигация и защитата на критичната инфраструктура. Посланикът на Франция Мари Дюмулен обърна внимание на взаимната зависимост на европейските икономики и значението на устойчивите пристанищни инфраструктури, а заместник-ръководителят на дипломатическата мисия на Нидерландия Робин Пийтърс подчерта, че укрепването на морската сигурност в Черно море е обща европейска отговорност.
От технологията към реалната стойност
Вторият ден на Черноморския технологичен форум беше посветен на специален българо-нидерландски обмен, реализиран с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България. Дискусиите се фокусираха върху киберсигурността, защитата на критичната инфраструктура и изграждането на устойчиви технологични екосистеми. Участниците поставиха акцент върху доверието, ясните канали за докладване на инциденти и необходимостта от защита на инфраструктурата, мрежите, данните и AI системите. Един от основните изводи на форума беше, че предизвикателството пред Европа е как да превръща технологиите в работещи решения, продукти и услуги.
Трите дни на форума очертаха обща посока и поставиха първи непосредствен срок за конкретни следващи стъпки. В края на януари 2027 г. България ще бъде домакин на глобалната кохорта на програмата на Масачузетския технологичен институт за развитие на регионални иновационни екосистеми (MIT REAP). В същите дни ще се проведе и Националният иновационен форум 2027, който ще отбележи 20 години от членството на България в Европейския съюз и на който ще бъде представен годишният доклад „Иновации.бг“ на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“. А най-краткото обобщение и признание за нуждата от форума дойде от министъра за туризма Илин Димитров: пожеланието форума да има поне още петдесет издания.
Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ е посветена на изграждането на общество, основано на знанието, като насърчава международното и междурегионалното сътрудничество, популяризира иновативни решения и подпомага трансфера на технологии и ноу-хау. Фондацията работи за повишаване на конкурентоспособността и икономическия растеж в Югоизточна Европа чрез свързване на бизнеса, науката и обществото.
