Наука

Български учени с нови данни за динозаврите открити у нас в статия за научно списание по палеонтология Cretaceous Research

Български учени с нови данни за динозаврите открити у нас в статия за научно списание по палеонтология Cretaceous Research

Български учени и световно признат палеонтолог са автори на статия, приета за печат в специализираното научно списание за палеонтология и геология Cretaceous Research. В нея са представени нови данни за скелетната зрялост на един от българските динозаври с патешка човка, открит в пещерата Лабиринта. Водещ автор на изследването е докторантът и асистент в Националния природонаучен музей при БАН Владимир Николов, а съавтори са доц. Дочо Дочев (Софийски университет) и проф. Стивън Брусати (Университет на Единбург). Представените в статията научни резултати обогатяват знанията ни за българската гръбначна фауна от края на мезозоя и имат отношение към въпросите на еволюцията и палеобиогеографията на хадрозавроидите (т. нар. “динозаври с патешки човки”) в рамките на къснокредния Европейски архипелаг.

https://doi.org/10.1016/j.cretres.2023.105819

История на фосилите от Лабиринта

През 1985 г. палеонтологична експедиция до пещерата Лабиринта (района на гр. Червен бряг) изважда на бял свят близо 60 кости и костни фрагменти от влечуги. Скалите съдържащи вкаменелостите са датирани на около 66 млн. г., тоест времето точно преди астероидния удар, довел до изчезването на нептичите динозаври. Дълго време се смята, че костите принадлежат на гигантско морско влечуго – мозазавър. През 2010 г. палеонтолозите Паскал Годфроа и Неда Мочурова-Декова, която по това време е куратор на палеонтологичната колекция в НПМ-БАН, описват в научната литература част от фосилните находки и показват, че те принадлежат на хадрозавроид. Още тогава тези автори обръщат внимание на малките размери на костите – според тях те са на животно с дължина около 3,5 метра, – но отбелязват, че без данни от изследване на костните тъкани не могат да определят дали костите принадлежат на млад динозавър или на възрастен с дребни размери, какъвто е примера с румънския хадрозавроид-джудже Telmatosaurus (дължина около 4,5 метра). За сравнение дължината на възрастните индивиди при повечето видове хадрозавроиди е от 6 до 10 метра.

Хипотези и резултати от анализите

Николов и неговите колеги изследват особеностите на фосилизираните костни тъкани на големия и малкия пищял (тибията и фибулата), както и на няколко други костни фрагмента на хадрозавроида от пещерата Лабиринта, като целта им е да определят степента на скелетна зрялост на животното. Получените от тях в процеса на палеохистологичен анализ резултати показват, че костите са нараствали активно към момента на смъртта на динозавъра. Подобен активен растеж е типичен за младите динозаври. Освен това учените не успяват да установят в костните тъкани на нито един от изследваните фосили присъствието на т.нар. “линии на задържан растеж”, които подобно на дървесните пръстени имат годишен характер и маркират временно прекратяване на нарастването на дадената кост. Липсата на линии на задържан растеж предполага, че фосилите от Лабиринта са или на много млад (ювенилен) индивид на около 1–2 години, или на подрастващо, полово незряло (млад субадулт) животно. С оглед на тези резултати може да се допусне, че възрастните индивиди от хадрозавроидния таксон, чиито останки са открити в Лабиринта, имат дължина поне около 6 метра. Подобни размери са типични за хадрозавроидите обитавали Северна Америка, Азия, както и големите земни маси в югозападната част на Европейския архипелаг като Иберо-Армориканския остров, чиито територии днес са част от Испания и Франция.

Има много примери за съвременни и фосилни едри растителноядни животни, които веднъж попаднали на остров, с течение на времето еволюират до по-малки размери. Присъствието на хадрозавроид със средни до големи размери на тялото на островните суши, които днес са част от територията на България, е до голяма степен изненадващо. По същото време (преди 70–66 млн. г.) съседният остров Хацег (днешна западна Румъния) е бил дом на дребният хадрозавроид телматозавър. Защо българският му роднина не е еволюирал до същите дребни размери в отговор на ограничените природни ресурси, които предлагат островите? Едно правдоподобно обяснение е, че динозавърът от Лабиринта е представител на популация динозаври с патешки човки, които са мигрирали през региона, вероятно по време на по-ниско морско ниво и относително наскоро (в геоложки смисъл) са били изолирани на местните острови.

Заключение

Въпреки, че понастоящем данните са все още силно ограничени поради оскъдния фосилен материал и палеонтолозите разчитат на нови находки, за да прецизират своите заключения, изглежда че територията на България е служила като мост за разселването и миграцията на гръбначна фауна между западна Европа и околните континенти още от времето на къснокредната епоха.

Nikolov, V., D. Dochev, S. Brusatte. 2024. The ontogenetic status of a small hadrosauroid dinosaur from the uppermost Cretaceous of Bulgaria, and implications for the paleobiogeography and assembly of European island faunas. Cretaceous Research, 105819. (Q1; Impact Factor: 2.1)

Статията е принос към проект “От динозаврите до най-ранните човешки предци: фундаментални проучвания на значими моменти от историята на фауната и миналото на човека”, финансиран от Фонд научни изследвания, Министерство на образованието и науката (договор № КП-06-Н44/16). Палеохистологичните изследвания на Владимир Николов са допълнително подкрепени от фондация Карол Знание. Работата на Стивън Брусати по Европейските къснокредни островни фауни е частично финансирана от научноизследователски грант по програмата на Европейския съюз Хоризонт 2020 (No. 756226, StG 2017, PalM).