Археологът акад. Васил Николов е носител на Голямата награда за наука на Българската академия на науките за 2026 г., която тази година бе присъдена в областта на „Обществени и хуманитарни науки“. Тя му бе връчена от председателя на Академията чл.-кор. Евелина Славчева по време на Тържественото събрание по случай 157-ата годишнина на БАН. Наградата е авторска статуетка, придружена от грамота и парична премия.
„За мен е чест, че моите научни приноси и работа в полето на археологията бяха така високо оценени. Целият ми професионален път премина в Националния археологически институт с музей при БАН и се гордея, че съм допринесъл за доброто име на тези национални научни институции. За мен е чест, че получавам наградата в деня на празника на БАН – 157-годишнината от създаването ѝ. Получавам Голямата награда на Академията с благодарност и с вълнение, но и с ясното съзнание, че големите открития в историята, в археологията, не са дело само на един човек, а са екипно дело. Това е основата за добрите научни открития в древността“, заяви акад. Васил Николов. Той благодари за подкрепата на колегите, които са го номинирали за наградата, и на членовете на комисията, които са му я присъдили.
Носителят на Голямата награда посочи, че през последните близо 40 години работи и с екип от по-млади учени, на които е благодарен за въпросите, задълбочените дискусии и съвместната работа. „Радвам се, че повече от тях се утвърдиха и се утвърждават като много добри специалисти в полето на праисторическата наука. Вярвам, че работата на учения не е само в това да натрупва задълбочени знания. Те трябва да бъдат предавани на следващото поколение учени“, посочи той.
Акад. Николов обясни, че българските земи са в центъра на зона, в която е възникнала и се е развила първата европейска цивилизация. „Отговорност е проучването на останките от тази цивилизация, отговорност е тяхната интерпретация и представяне пред научната общност и пред обществото, но не само пред българското. През годините съм се стремил да правя това. Приемам Голямата награда за наука на БАН не само като признание за това, което съм успял да постигна, а и като признание за българската праисторическа наука“, заяви още отличеният.
Носителят на наградата бе обявен от акад. Иван Гранитски, който посочи, че акад. Васил Николов е избран със значителна предна пред останалите номинирани. Акад. Николов е проф. д-р на историческите науки и учен с международна известност в областта на късната праистория на Балканите. Повече от четири десетилетия е археолог-праисторик. Професионалният му път преминава през Националния археологически институт с музей на БАН, на който акад. Николов е бил и директор. Бил е и заместник-председател на БАН. Акад. Николов има богат теренен археологически опит, който му позволява да развие методиката на проучване на праисторическите селища и селищни могили. Носителят на Голямата награда за наука за 2026 г. разпознава и изследва нов тип праисторически обекти на Балканите – неолитните и халколитните светилища. Открива и проучва с екипа си най-ранния в Европа праисторически солодобивен градски център – Провадия-Солницата, както и свързаните с богатството му най-ранни каменни крепости на нашия континент.
Научните интереси на акад. Васил Николов обхващат късната праистория в българските земи, Анатолия и Югоизточна Европа. Той е автор на над 20 колективни монографии и самостоятелни изследвания, няколкостотин статии и студии в български и чужди научни издания. Научните му приноси са в различни аспекти на изследването на късната праистория – произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитната керамика, праисторическата архитектура, специализираните производства, включително и солодобиване, комплексното общество, религиозно-митологичната система на древните земеделци и други. Акад. Николов утвърждава и в международната научна общност, и у нас тезата, че първата европейска цивилизация се заражда и развива на Балканите, включително по българските земи. Той е бил гл. редактор на няколко научни списания на БАН. Част от научните му приноси са свързани с преподавателска дейност. Акад. Васил Николов е носител на редица ордени и медали.
Тази година фокусът на Тържественото събрание бе поставен върху прерастването на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките през 1911 г. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева отбеляза, че актът на наименуване на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките е важен етап в развитието на една от най-старите институции в България. „Той е резултат от дълъг процес, започнал още преди Освобождението, който бележи утвърждаването на българската наука като национална институция“, посочи тя.
По думите ѝ повече от век след преобразуването си Българската академия на науките продължава да отстоява високите стандарти на научно качество, обективност и академична почтеност. „Историята на БАН е историята на българската наука. Тя е свързана с развитието на математиката и физиката, химията и биологията, медицината и инженерните науки, науките за земята, астрономията, както и с езикознанието, литературата, историята, археологията, философията и икономиката. Това многообразие е една от големите сили на Академията. БАН е мястото, където различните научни дисциплини се срещат, взаимодействат и създават ново знание“, каза още чл.-кор. Славчева.
Тя подчерта, че зад институцията стоят преди всичко хората. „Поколения български учени, които със своите знания, талант и отдаденост са изграждали научния авторитет на България и продължават да допринасят за развитието на световната наука. За нас, учените от БАН, Академията е била и продължава да бъде не просто място за работа, а научна общност. Сградите могат да се променят, лабораториите да се модернизира, технологиите да се развиват, но най-ценният капитал на Академията остават знанието, научната култура и хората, които ги създават и развиват“, каза председателят.
Академично слово по повод 115-годишнината от появата на БАН изнесе акад. Георги Марков. То е озаглавено „Преобразуването на Българското книжовно дружество в БАН през 1911 г.“
