Проф. д-р Ивайло Търнев е носител на Голямата награда „Питагор“ за цялостен научен принос за 2026 г. Още седем учени са лауреати на наградата за наука на Министерството на образованието и науката – доц. д-р Мартин Караманлиев, проф. Славчо Томов, гл. ас. д-р Михаела Барокова, проф. Иван Русев, гл. ас. д-р Цветелина Кънева, проф. Петър Антов и проф. д-р Радостина Александрова. Отличените получиха наградите си на официалната церемония за най-високите постижения в науката.
Церемонията за най-високите постижения в науката беше открита от министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев, съобщава Пресцентърът на МОН. „Учените често остават извън светлината на прожекторите и далеч от обективите, но именно те са хората, които истински променят света“, каза министър Вълчев. Според него въпреки безспорните постижения на науката, границата с дезинформацията остава тънка, затова е изключително важно обществото да осъзнава значението на научната работа и нейния принос. „Надявам се, че с предприетите стъпки и реформи през следващите години ще успеем да върнем блясъка на българското образование, защото то е средата, в която се раждат и развиват бъдещите учени“, каза министърът.
Проф. Ивайло Търнев е изследовател на редки генетични заболявания, ръководител и преподавател в Катедрата по неврология в Медицинския университет в София и началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска“. Той участва в първото в света научно описание на петнадесет наследствени заболявания. Неговите изследвания допринасят за разкриването на генетичните причини за редки заболявания, както и за ранната им диагностика и лечение. Проф. Търнев е сред основните инициатори за създаването на модела на здравните медиатори в страната. Наградата му беше връчена от премиера Румен Радев.
Награда „Питагор“ за млад учен в областта на науките за живота и медицината спечели доц. д-р Мартин Караманлиев – хирург онколог, който работи за развитието на роботизираната хирургия и използването на новите технологии за по-голяма прецизност в операциите. Той беше отличен от министъра на здравеопазването Катя Ивкова.
В същата категория наградата за утвърден учен получи проф. Славчо Томов – директор на Научноизследователския институт към Медицинския университет – Плевен. Той също работи за осъвременяването на хирургията, а като специалист по акушерство, гинекология и онкология допринася за минимално инвазивните операции. Наградата си получи от председателя на комисията по образование и наука в Народното събрание Димитър Здравков.
Гл. ас. д-р Михаела Барокова от Нов български университет бе отличена с приз за млад учен в областта на социалните и хуманитарните науки. Изследванията ѝ са насочени към езиковото и комуникативното развитие на децата, особено на тези от аутистичния спектър, които използват малко или почти никакви думи. Отличието ѝ беше връчено от председателя на журито Желю Владимиров.
В тази област като утвърден учен беше награден проф. Иван Русев от Икономическия университет – Варна, водещ изследовател на стопанската история на България. Той проучва ролята на българските търговци и предприемачи през Възраждането и значението на търговските мрежи за модернизирането на българското общество през XVIII и XIX век. Беше отличен от заместник-министъра на образованието и науката акад. Николай Витанов.
Наградата за млад учен в областта на природните и инженерните науки спечели гл. ас. д-р Цветелина Кънева от Русенския университет „Ангел Кънчев“. Тя разработва алгоритми, които помагат за по-ефективното използване на слънчевата енергия и управлението на животновъдните стопанства. Наградата ѝ връчи председателят на БАН Евелина Славчева.
Отличието за утвърден учен в тази област грабна проф. Петър Антов от Лесотехническия университет. Неговите изследвания са насочени към превръщането на отпадъците от дървообработването в ценен ресурс за създаването на нови материали. Той получи наградата си от вицепремиера Атанас Пеканов.
Призът за комуникация на науката отиде при проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Тя помага на обществото, като представя научните открития и новостите в медицината по достъпен и разбираем начин за широката общественост. Проф. Александрова беше наградена от генералния директор на Българската национална телевизия Милена Милотинова.
Носителят на голямата награда „Питагор“ за цялостен принос в науката получава статуетка и парична награда в размер на 8000 евро. Останалите наградени получават грамота, плакет и парична награда в размер на 5000 евро. Всички номинирани получават грамота за номинация.
Всички номинирани за Националните награди за наука „Питагор“ за 2026 г.:
I. НОМИНИРАНИ В КАТЕГОРИЯ УТВЪРДЕН УЧЕН В ОБЛАСТТА НА ПРИРОДНИТЕ И ИНЖЕНЕРНИТЕ НАУКИ
1. проф. д.н. Калоян Петров – Институт по инженерна химия – БАН
Могат ли микроорганизмите да заменят нефта в производството на горива и химични продукти? Върху тази възможност работи проф. Калоян Петров от Института по инженерна химия на БАН.
Неговият екип постига резултати на световно ниво в микробното производство на алтернативни горива. Разработва технологии за превръщане на отпадъчни суровини в ценни химични продукти, както и биологични препарати за растителна защита.
С пет патента и изследвания с потенциал за промишлено приложение проф. Петров допринася за развитието на биоикономиката и създаването на по-устойчиви производствени процеси.
2. проф. д-р Александър Караманов – Институт по физикохимия – БАН
Жълтите павета са един от символите на София. Но малцина знаят, че възможностите за тяхното възстановяване се изследват и в Българската академия на науките.
Сред учените, работещи в тази област, е проф. Александър Караманов от Института по физикохимия на БАН. Неговите изследвания са посветени на създаването на нови стъклени и керамични материали, включително чрез преработване на промишлени и опасни отпадъци.
Под негово ръководство е изграден и пилотен център за производство на такива материали. Проф. Караманов е автор на 84 научни публикации с над 2300 цитирания и седем патента.
3. проф. д-р инж. Петър Антов – Лесотехнически университет
Отпадъците от дървообработването могат да се превърнат в ценен ресурс за създаването на нови материали. Именно върху тази идея работи проф. Петър Антов от Лесотехническия университет. Неговите изследвания са насочени към разработването на устойчиви дървесни материали чрез използване на възобновяеми суровини и промишлени отпадъци.
Научните му разработки предлагат нови възможности за дървообработващата и мебелната промишленост, като допринасят за по-ефективното използване на ресурсите и развитието на кръговата икономика.
С над 120 научни публикации и повече от 3400 цитирания проф. Антов е сред разпознаваемите български учени в областта на устойчивите материали.
II. НОМИНИРАНИ В КАТЕГОРИЯ МЛАД УЧЕН В ОБЛАСТТА НА ПРИРОДНИТЕ И ИНЖЕНЕРНИТЕ НАУКИ
- Д-р Консолато Росмини
Гл. ас. д-р Консолато Росмини от Института по органична химия с Център по фитохимия на БАН разработва технологии за по-ефективни и устойчиви химични производства.
Сред научните му постижения са каталитични системи за получаване на водород без използване на благородни метали, както и нови материали, създадени от отпадъчни суровини като оризовите люспи.
Росмини пристига в България по европейската програма „Мария Склодовска-Кюри“ и избира да продължи научната си кариера в БАН. Там развива изследвания за превръщането на биомаса и отпадъчни продукти в ценни химични вещества.
- Гл. ас. д-р Цветелина Кънева
От прогнозите за производство на слънчева енергия до наблюдението на животни в реално време — изкуственият интелект намира все повече приложения извън компютърните лаборатории.
Гл. ас. д-р Цветелина Кънева от Русенския университет „Ангел Кънчев“ разработва алгоритми за машинно обучение, които анализират големи обеми от данни и подпомагат вземането на решения в енергетиката и земеделието.
Сред изследванията ѝ са модели за прогнозиране на производството и потреблението на електроенергия, автоматизирано наблюдение на фотоволтаични системи и разпознаване на поведението на животни чрез сензорни данни.
- Гл. ас. д-р Мария Качамакова
Европейският лалугер е малък обитател на откритите тревни пространства, чието оцеляване зависи от състоянието на неговите местообитания. Гл. ас. д-р Мария Качамакова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН изследва генетичното разнообразие, поведението и приспособяването на този вид към нови територии.
Нейната работа съчетава лабораторни анализи и наблюдения на терен, като резултатите подпомагат възстановяването на застрашени популации.
Сред изследванията ѝ е и проследяването на евразийския бобър, който постепенно се завръща в България.
III. НОМИНИРАНИ В КАТЕГОРИЯ УТВЪРДЕН УЧЕН В ОБЛАСТТА НА НАУКИТЕ ЗА ЖИВОТА И МЕДИЦИНАТА
- доц. д-р Велизар Шиваров
Понякога зад едно рядко заболяване стои генетична промяна, чието откриване може да бъде решаващо за поставянето на точна диагноза. Именно на пресечната точка между генетиката, имунологията и медицината работи доц. Велизар Шиваров от Медицинския университет – Плевен, който ръководи и Отделението по клинична хематология в МБАЛ „Св. София“.
Той изследва злокачествените заболявания на кръвта, ролята на имунната система и разработва методи за откриване на специфични генетични мутации.
С негово участие за първи път в България са диагностицирани и лекувани пациенти с две редки наследствени заболявания.
- проф. д-р Станислава Иванова
Една хранителна добавка може да съдържа десетки вещества. Някои имат полезни свойства, а други крият рискове, включително от непредумишлено нарушение на антидопинговите правила.
Проф. Станислава Иванова от Медицинския университет – Пловдив изследва химичния състав и биологичната активност на растителни екстракти и етерични масла. Тя създава научно направление по фитотерапия и участва в разработването на нови технологии за целево доставяне на лекарствени вещества.
Особено място в работата ѝ заема превенцията на непредумишления допинг. По нейна инициатива бъдещите фармацевти получават специализирано обучение за рисковете от употребата на лекарства и хранителни добавки в спорта.
- чл.-кор. проф. Славчо Томов
Съвременната хирургия все повече разчита на технологии, които позволяват по-прецизно и щадящо лечение. За развитието на тези подходи в България работи чл.-кор. проф. Славчо Томов – директор на Научноизследователския институт към Медицинския университет – Плевен.
Като специалист по акушерство, гинекология и онкология той допринася за развитието на роботизираната и минимално инвазивната хирургия.
По негова инициатива в Плевен е създадена първата в страната интраоперативна лаборатория за откриване на метастази в лимфните възли при гинекологични онкологични заболявания.
Проф. Томов има водеща роля и в изграждането на Центъра за компетентност „Леонардо да Винчи“, обединяващ геномна медицина, триизмерно биопринтиране и виртуална реалност.
IV. НОМИНИРАНИ В КАТЕГОРИЯ МЛАД УЧЕН В ОБЛАСТТА НА НАУКИТЕ ЗА ЖИВОТА И МЕДИЦИНАТА
- Доц. д-р Мартин Караманлиев,
Роботизирана хирургия, операции с дистанционно наставничество и технологии, които помагат на лекарите да работят с изключителна прецизност. Това са направленията, в които се развива научната и клиничната дейност на доц. Мартин Караманлиев от Медицинския университет – Плевен.
Като хирург онколог той участва в екипи, осъществили първата роботизирана мастектомия в България и международно телементорство при роботизирана операция на пациент с рак на правото черво.
Изследванията му включват използването на флуоресцентни технологии по време на операции и приложението на изкуствения интелект в диагностиката за по-прецизно и щадящо лечение на пациентите.
- Д-р Катерина Сакалийска
Вирусът на хепатит Е може да се разпространява между животни и хора. Неговото изследване е в основата на научната работа на д-р Катерина Сакалийска от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, която съчетава молекулярната биология, вирусологията и растителните биотехнологии.
Тя разработва диагностичен тест с антиген, произведен в растения, който показва 97,8% съответствие с използван търговски диагностичен метод.
Д-р Сакалийска участва и в проучвания, които за първи път установяват серологични доказателства за хепатит Е при диви свине в България. Нейните изследвания допринасят за по-доброто разбиране на разпространението на вируса и възможностите за неговото откриване.
- Гл. ас. д-р Николет Павлова
Бактериите непрекъснато се променят, а някои от тях развиват устойчивост към антибиотиците. Гл. ас. д-р Николет Павлова от Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ търси нови подходи за преодоляването на този проблем.
Нейните изследвания са насочени към откриването на уязвими места в бактериалните клетки и разработването на молекули, които могат да блокират действието на определени бактериални гени.
Тя създава и свободно достъпни биоинформатични инструменти, подпомагащи научните изследвания. През 2025 г. получава отличие на международна конференция, посветена на антибиотиците. Работата ѝ допринася за търсенето на ново поколение антибактериални средства.
V. НОМИНИРАНИ В КАТЕГОРИЯ УТВЪРДЕН УЧЕН В ОБЛАСТТА НА СОЦИАЛНИТЕ И ХУМАНИТАРНИТЕ НАУКИ
- доц. Ангел Джамбов
Градската среда оказва влияние не само върху физическото здраве, но и върху психичното благополучие и поведението на хората. Именно тези взаимовръзки изследва доц. Ангел Джамбов от Медицинския университет – Пловдив.
Неговата научна дейност обединява медицината, психологията и социалните науки, като разглежда въздействието на замърсяването, шума и зелените пространства върху качеството на живот.
Доц. Джамбов допринася за развитието на екологичната психология и епидемиологията на околната среда в България. Той създава и научната група „Околна среда и здраве“, която изследва взаимодействието между човека и заобикалящата го среда.
- чл.-кор. проф. Иван Русев
Историята на Българското възраждане не се пише само от революционери и просветители. В нея важно място имат и българските търговци и предприемачи, които свързват страната ни с европейската икономика.
Тяхната роля изследва чл.-кор. проф. Иван Русев от Икономическия университет – Варна. Неговите научни трудове разкриват значението на търговските мрежи и предприемачеството за модернизацията на българското общество през XVIII и XIX век.
Проф. Русев е сред водещите изследователи на стопанската история в България. По негова инициатива е създаден Центърът за стопанско-исторически изследвания, който обединява учени от България и чужбина.
- проф. Андрей Захариев
Научните изследвания на проф. Андрей Захариев не остават само на страниците на икономическите издания. Част от тях намират приложение в работата на българските общини.
Професор в Университета по застраховане и финанси, той разработва методи за управление на публичните средства, планиране на общинските бюджети и финансиране на инвестиции.
Сред постиженията му е софтуерен модел за многогодишно финансово планиране, внедрен в българската практика.
Изследванията му обхващат и управлението на държавния дълг, инвестициите в човешки капитал и машинното обучение във финансовите прогнози.
Автор е на стотици научни публикации и научен ръководител на 18 успешно защитили докторанти.
VI. НОМИНИРАНИ В КАТЕГОРИЯ МЛАД УЧЕН В ОБЛАСТТА НА СОЦИАЛНИТЕ И ХУМАНИТАРНИТЕ НАУКИ
- Гл. ас. д-р Велина Христова
Защо хората невинаги вземат решенията, които са най-добри за тях самите или за обществото? И как могат да бъдат насърчени да променят поведението си?
Отговорите търси гл. ас. д-р Велина Христова от Института за изследване на населението и човека при БАН чрез експериментални изследвания в областта на психологията и поведенческите науки.
Тя разработва подходи за насърчаване на доброволното спазване на данъчните задължения, устойчивото потребление и опазването на околната среда.
Изследва и как пациентите преживяват заболяванията, вземат решения за лечението си и общуват с лекарите. Работата ѝ подпомага разработването на по-ефективни обществени и здравни политики.
- Гл. ас. д-р Михаела Барокова
Как можем да оценим езиковите способности на дете, което използва малко или почти никакви думи? Отговор на този въпрос търси гл. ас. д-р Михаела Барокова от Нов български университет.
След като защитава докторска степен в Бостънския университет, тя продължава изследванията си върху езиковото и комуникативното развитие, особено при деца от аутистичния спектър.
Участва в разработването и адаптирането на инструменти за оценка на комуникацията и в международни проучвания на ранното детско развитие.
Особено внимание отделя на българските деца, чието езиково развитие остава слабо представено в международната научна литература.
VII. НОМИНИРАНИ ЗА НАГРАДА „ПИТАГОР“ В КАТЕГОРИЯ ЗА КОМУНИКАЦИЯ НА НАУКАТА
- Станислава Йорданова
Над 2000 учители, обучени да превръщат часовете по природни науки в пространство за експерименти, открития и самостоятелно мислене.
Зад тази дейност стои Станислава Йорданова — учител по химия и физика и докторант в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Тя разработва STEM образователни модели, чрез които учениците изследват реални проблеми, свързани с природата, здравето и околната среда.
Автор е на три STEM помагала и разнообразни образователни ресурси. Чрез инициативата „Science with Mrs Stassi“, обучения, работилници и открити уроци тя споделя своите методи с преподаватели от цялата страна. А те от своя страна пренасят научното любопитство в класните стаи на хиляди ученици.
- Проф. Радостина Александрова
Вируси, ваксини, нови терапии и медицински открития — теми, които често предизвикват едновременно надежда и тревога. Проф. Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН помага на обществото да разбира тези сложни въпроси.
С повече от 800 медийни участия и над 150 научнопопулярни материала тя представя постиженията на биомедицината на достъпен език и се противопоставя на дезинформацията за здравето и ваксините.
Създател е на „Минути за наука с Радостина Александрова“ и автор на подкаст поредица за историята на медицината. Нейната работа превръща научното знание в достъпна и полезна за обществото информация.
- Чл.-кор. проф. дфн Николай Милошев
Когато земята се разтърси от земетресение или се появи предупреждение за геомагнитна буря, хората търсят надеждна информация от учените.
Чл.-кор. проф. Николай Милошев има дългогодишен принос за утвърждаването на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН като авторитетен източник на такава информация.
Под негово ръководство институтът развива публичната комуникация на научни данни за земетресения, геомагнитни явления и климатични процеси.
Още от първото издание на конкурса FameLab в България проф. Милошев е председател на журито и подкрепя младите учени в умението да представят своите изследвания пред широка публика.
VIII. НОМИНИРАНИ ЗА ГОЛЯМАТА НАГРАДА „ПИТАГОР“ ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС
- проф. дн Ирена Костова – Медицински университет – София
Могат ли нови химични съединения да открият път към по-ефективни лекарства срещу рака? Отговор на този въпрос търси проф. Ирена Костова от Медицинския университет – София.
Нейните изследвания обединяват химията, фармацията и медицината в разработването на нови съединения с потенциално приложение в лечението на тежки заболявания.
Проф. Костова въвежда в България бионеорганичната координационна химия като ново научно направление и създава съвременен лабораторен комплекс. Автор е на над 240 научни публикации с повече от 8000 цитирания, които свидетелстват за международното признание на нейната работа.
- проф. д-р Ивайло Л. Търнев, д.м. – УМБАЛ „Александровска“, Медицински университет – София
Петнадесет наследствени заболявания, описани за първи път в света. Зад това забележително научно постижение стои и работата на проф. Ивайло Търнев от Медицинския университет – София и УМБАЛ „Александровска“.
Неговите изследвания допринасят за разкриването на генетичните причини за редки заболявания и за ранната им диагностика и лечение.
Проф. Търнев е и сред основните двигатели за създаването на модела на здравните медиатори в България. С над 400 научни публикации и десетилетия работа в полза на пациентите той съчетава научните открития с реална обществена промяна.
- Професор доктор на химическите науки Георги Вайсилов
Проф. Георги Вайсилов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е учен с международно признание в областта на химията и автор на над 160 научни публикации.
Той поставя основите на изчислителния катализ в България – научно направление, което използва квантова химия и компютърно моделиране за изследване на химичните процеси и разработване на катализатори.
С дългогодишната си научна и преподавателска дейност проф. Вайсилов допринася за развитието на съвременната химия и утвърждаването на българската наука на международната сцена.
Добави коментар