На 4 ноември 35-ата българска антарктическа експедиция започва с отплаването на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) от Морска гара във Варна към Антарктида. Участниците в експедицията ще отпътуват в седем групи, като се очаква първата група да пристигне на 31 декември или на 1 януари. В различни периоди от експедицията на базата ще работят общо около 90 души по над 35 различни проекта.
Това става ясно на пресконференция, организирана от Българския антарктически институт (БАИ), Националния център за полярни изследвания (НЦПИ) и „Кауфланд България“, с участието на проф. Христо Пимпирев, ръководител на антарктическите мисии и председател на Българския антарктически институт и на Националния център за полярни изследвания към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Драгомир Матеев, заместник-директор на Националния център за полярни изследвания, и Росица Янева, представител на Българския антарктически институт.
„Само след броени дни, на 4 ноември, стартира експедицията с отплаването на нашия кораб от Морска гара във Варна на дългия път до Антарктида. Дотам се стига за 45 дни“, посочи проф. Пимпирев. Той посочи, че 35-ата експедиция има изключително силно международно участие с учени от САЩ, от Еквадор, от Чили, от Уругвай. Тази година научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ ще приемат учени от Гърция за третата им експедиция, от Черна гора за третата им експедиция и от Румъния за втората им експедиция. „Ние сме своеобразен хъб на полярните изследвания в целия регион, уважавана страна в света като полярна нация, защото полярните региони са бъдещето на човечеството“, каза ръководителят на антарктическите ни мисии и допълни, че България е много търсена за полярни изследвания. Очаква се в експедицията да се включат още учени от Обединените арабски емирства, Китай, Колумбия, Еквадор, Португалия и Бразилия.
Проф. Пимпирев изрази благодарност към „Кауфланд“ за традиционното дарение на хранителни продукти за близо половин година на полярната база и на кораба, както и на другите по-малки дарители за българските антарктически експедиции.
Той допълни, че по пътя към Антарктида, след като премине Босфора, НИК 421 ще спре за три дни в Анталия, Турция, където ще се проведе Глобалната конференция на ООН за климата COP31. Конференцията се провежда на различни места по света и отправя апел да се борим с климатичните промени. Оттам корабът тръгва по своя път към Ледения континент.
Заместник-директорът на Националния център за полярни изследвания Драгомир Матеев посочи, че цялото плаване на НИК 421 по план ще бъде 162 дни. „След Анталия ще продължи към Антарктида с едно спиране в Бразилия за зареждане и едно спиране в Мар дел Плата, Аржентина. Очакваме да вземе първата група в края на декември и на 26 декември да се качат първите учени, които ще пътуват с кораба, в Пунта Аренас и да пристигнат на базата на 31 декември или на 1 януари“, посочи той.
По думите му подготовката на експедицията тече нормално. Корабът вече е натоварен с необходимите материали, апаратура и екипировка от страна на експедицията. Освен българския кораб НИК 421, ще се използва и транспорт, осигурен от испански кораби, както и самолети на военновъздушните сили на Чили, Колумбия и Бразилия.
Заместник-директорът на Националния център за полярни изследвания посочи, че българската антарктическа база тази година ще отвори в средата на ноември и ще затвори в средата на март. „Предстои разконсервиране и евентуалната поддръжка на базата – ако има нещо, което по време на зимния сезон е създало проблем, да бъде оправено. Преди да дойде основната група, трябва да бъде подготвена новата научна лаборатория за тяхната работа. На кораба има още апаратура, като фризери и микроскопи, които ще бъдат разположени и монтирани в новата лаборатория, така че учените да могат да работят“, добави той. Има и нова морска лаборатория на брега, която ще се дооборудва тази година, като в последствие ще се вземе решение дали ще бъде пусната в експлоатация.
Очаква се и завършването на новата електроснабдителна мрежа на цялата база, която след завършването ще позволи на полярниците да работят над 60% от времето с енергия на възобновяеми източници. Ще бъде свързан нов водопровод, който ще позволи по-добро разпределяне на водните ресурси. Матеев изрази надежда тази година окончателно да бъдат завършени и новите пречиствателни станции. До края на сезона ще бъде изградена цялостна Wi-Fi мрежа в цялата база, така че да има достъп от всяка една точка на базата с нормален интернет и да бъдат разпределени ресурсите на сателитните мрежи по нормален начин, така че да няма прекъсване.
Участниците в експедицията ще отпътуват в седем различни групи, каза Матеев. „Очакваното посещение на базата ще бъде около 90 човека по време на сезона. Проектите ще са над 35. В пиковите периоди на базата натовареността ще бъде между 35 и 40 души, което е абсолютният максимум. Благодарение на това, че имаме кораб, можем да разпределим хората равномерно, за да могат да си изпълнят научните проекти“, обясни той. Допълни, че е предвидено изцяло на кораба да се изпълняват 12 проекта. Има проекти, които ще се изпълняват и на базата, и на кораба.
Очаква се да бъдат организирани и три теренни лагера за работа на група геолози в различни части от остров Ливингстън, където се намира българската база, и евентуално на близкия остров Смит, ако атмосферните условия позволят.
Заместник-директорът на Националния център за полярни изследвания отбеляза, че през 35-ата експедиция продължават интердисциплинарните наблюдения на компонентите на полярната околна среда, които влизат в съответните бази данни. „Имаме от няколко години разработени методики за мониторинг, които тази година бяха частично одобрени от Министерството на околната среда и водите“, посочи още Матеев.
Росица Янева също отбеляза, че условията за работа на българската антарктическа база са повече от добри и непрекъснато се предоставят нови възможности. В новия лабораторен блок, който беше завършен, предстои да се дооборудват лабораториите по биология, геология и обща лаборатория. „Това позволява на учените да подготвят пробите си за транспортиране обратно към България или към други краища на света и да извършват предварителни анализи, които е необходимо да се случат там, на място. Така вече през последните години нарастват капацитетът на базата, научните проекти се увеличават. Така от проекти, които са били до момента в направление на една дисциплина, вече се разработват мултидисциплинарни проекти с международни екипи“, посочи тя.
Янева сподели още, че тази година в експедицията отново ще се включи млад учен от Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той ще изпълнява пилотен проект, свързан с радиоактивния елемент радон. „Това е една от нашите инициативи, с които се цели да подпомогнем, да насърчим и да приобщим младите полярни изследователи към развитието на тяхната научна кариера и към разработването на полярни научни проекти“, отбеляза още Янева.
Добави коментар