Наука

90 години от рождението на Карл Сейгън – един от големите учени и популяризатори на астрономията (видео)

Един от най-големите учени и популяризатори на науката в съвременната ни история – Карл Сейгън е роден на 9 ноември 1934 година. Той посвещава живота си на астрономията, астробиологията, астрофизиката и космологията. Взима участие в една от най-амбициозните мисии на човечеството – „Вояджър“, за която избира и посланията от Земята, съдържащи и песента на Валя Балканска, които вече напускат пределите на Слънчевата система. Карл Сейгън е автор на няколко научнопопулярни книги, на телевизионната поредица „Космос“ и на романа „Контакт“, който се превръща в пълнометражен филм с много филмови награди.

 

 

Карл Сейгън е роден в Бруклин, Ню Йорк, САЩ, в семейство на работник, имигрант от Украйна, и майка – домакиня от Ню Йорк. Той посещава Чикагския университет, където получава бакалавърска (1955) и магистърска (1956) степен по физика, преди да получи докторска степен по астрономия и астрофизика.

В началото на 60-те години никой не знае със сигурност какви са условията на повърхността на планетата Венера и Сейгън изброява възможностите в доклад – неговата представа е, че планетата е суха и много гореща, вместо красивият рай, който други си представят.

Като хоноруван учен в лабораторията за реактивна тяга в НАСА, той допринася за първите мисии „Маринър“ към Венера, работейки по дизайна и мениджмънта на проекта.

„Маринър 2“ потвърждава неговата представа за условията на Венера през 1962 година.

Сейгън преподава в Университета в Харвард до 1968, когато се премества в Университета „Корнел“, където става професор през 1971 и управлява лаборатория там. Той най-много допринася за безпилотните космически мисии, изследващи слънчевата система. Той формулира идеята за добавяне на универсално съобщение на космически апарат, предназначен да напусне Слънчевата система, което може да бъде разбрано от извънземен разум. Сейгън създава най-обстойното съобщение в златната плоча, която е изпратена с космическите сонди „Вояджър“ през 1977.

Сейгън преподава в Корнел курс по критично мислене до смъртта си. Курсът имал ограничен брой седящи места, но въпреки това стотици студенти са се опитвали да го слушат. Той избира около 20 студенти, на които позволява да се запишат като е изчита купища есета за кандидатстване. Курсът спира да се чете след неговата смърт.

Сейгън е сред първите, които изказват хипотезата, че спътникът на Сатурн – Титан и спътникът на Юпитер – Европа може да притежават океани (в случая на Европа океан под повърхността) или езера, правейки хипотетичния воден океан на Европа потенциално обитаем. Океанът под повърхността на Европа по-късно е косвено потвърден от космическия апарат „Галилео“.

Той прави допълнителни предположения относно атмосферата на Венера и Юпитер, както и сезонните промени на Марс. Сейгън установява, че атмосферата на Венера е изключително гореща и суха. Той гледа на глобалното затопляне като на растяща заплаха, причинена от хората и я оприличава на естественото развитие на Венера в гореща, негостоприемна за живот планета благодарение на парниковите газове.

Кайрл Сейгън умира на 62 години (20 декември 1996 г.) след тежко боледуване.