Преди 60 години, на 3 февруари 1966 г., на Луната „меко“ каца апаратът „Луна 9“. Това е първото успешно кацане в работещо състояние на апарат, създаден от човека, върху повърхността на друго небесно тяло. Модулът тежи 99 кг и е оборудван с радиокомуникационна система, контролна система, научна апаратура, източници на енергия и камера. Той изпраща първите снимки от повърхността на Луната.
Апаратът е изведен в орбита, използвайки ракета-носител Мълния, изстреляна на 31 януари 1966 г. от космодрума Байконур. Спускаемият модул каца в местността Океан на бурите на 3 февруари 1966 г. Той се изправя с помощта на четири капака, а антените се разтварят с помощта на пружини. Заснемането на повърхността се осъществява с помощта на система от огледала, насочващи светлината към камерата във вътрешността на апарата.
Проведени са седем радиосесии с продължителност 8 часа и 5 минути. Заснетите снимки показват скали и хоризонт на разстояние от около 1,4 км от апарата.
Снимките от „Луна 9“ обаче не са били разпространени е веднага от съветските власти. За сметка на това, учените от обсерваторията Jodrell Bank в Англия, наблюдават и подслушват честотата на апарата. Те забелязали, че сигналът е идентичен с международно приетата система за радиофакс, използвана от вестниците за предаване на снимки. След декодиране на снимките на „Луна 9“ те веднага са публикувани в целия свят.
Разбира се, по време на студената война има много теории защо СССР не е пуснал снимките веднага в медиите. Дори се смята, че нарочно са оставили западния свят първи да покаже успеха на мисията.
По-важното обаче е, че детекторът на радиация измерва доза от 30 millirads (0.3 milligrays) на ден. Успешното кацане води и до друг много важен извод – земните апарати няма да потънат в лунния прах.
Последният контакт с космическия кораб е осъществен 3 дни след кацането – на 6 февруари 1966 г.
