Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) акостира на Морската гара във Варна, с което успешно приключва 34-ата българска антарктическа експедиция. По време на мисията са осъществени 35 научни проекта, като резултатите от тях в момента се обработват. „Очакват се интересни данни от изследвания на морските течения, проведени съвместно с германски учени от Университета в Хамбург, както и за повишаването на морското ниво и замърсяването с микропластмаси“, казва пред БТА ръководителят на антарктическите ни мисии и председател на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев.
По време на 34-ата експедиция е обърнато изключително внимание на полезните изкопаеми около българската база и в района на Шетландските острови. „Има много редки метали, изключително важни в момента за развитието на съвременната техника и космическите технологии“, казва изследователят. Той подчертава, че за експлоатирането на тези богатства решение взема и България, която участва като пълноправен член сред 29-те антарктически държави.
Проф. Пимпирев подчерта, че за българските учени няма място, където да не могат да отидат на Антарктическия полуостров и островите, благодарение на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421), на чийто борд вече има изрисувани четири пингвина, символизиращи четвъртото плаване до Ледения континент.
По думите на ръководителя на антарктическите ни мисии най-важното при полярните експедиции е сериозната научна програма, която екипът успява да развива, защото логистиката и строежите вече са реализирани и българската база е готова. „Можем да се гордеем с изключително модерна научна лаборатория, която миналата година спечели награда „Сграда на годината“. Учени от цял свят вече работят там и искат да я наемат, защото не разполагат с такава. Имаме и отлични сервизни помещения. Лабораторията е оборудвана и там се прави наука“, посочва проф. Пимпирев. И добавя, че тази година е направена и една малка лаборатория за метеорологични изследвания, съвместно с Обединените арабски емирства, която е първата научна инфраструктура на страните от целия Персийски залив.
Той споделя още, че Българският антарктически институт вече подготвя 35-ата полярна експедиция. „В нея ще отново има много научни проекти. Един от важните е свързан с геологията и предвижда изследвания в района на българската база на остров Ливингстън и на Шетландските острови. Ще има и специалисти по подводна археология, които ще проучват един от заливите, за който има данни за потънали кораби“, съобщава неговият председател проф. Христо Пимпирев.
Капитанът на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ Радко Муевски споделя, че при четвъртата експедиция на плавателния съд са разширили района си на действие, което ги среща и с нови предизвикателства. По думите му, вече може да се каже, че плавателният съд и екипажът са постигнали добра способност за осигуряването на българските антарктически експедиции.
„При това пътуване бяхме в много силна ледова обстановка, вземахме проби от много по-големи дълбочини, използвахме ново оборудване, които имаме на борда“, допълва Муевски. Той уточнява, че новото място, което са посетили, е самият континент Антарктида, където екипажът и учените са имали възможност да слязат на брега и да вземат проби. Муевски допълва, че са разширили района си на действие и в западна посока, като са посетили отново остров Сноу и един полуостров.
„Нептун този път беше малко по-строг към нас при прехода към Антарктида и още на около 42 градуса южна ширина ни срещна със силна буря за около 20 часа“, разказва още Муевски. По думите на капитана на научноизследователския кораб бурята е била изпитание за екипажа, но му е напомнила, че морето винаги трябва да се уважава. Всичко мина безаварийно, след което не сме срещнали лошо време, посочи капитанът.
Той споделя още, че четиримата курсанти, които са били практиканти на борда по време на цялата експедиция, са се справили отлично и изрази надежда, че натрупаните знания и умения ще им служат и когато се влеят в редиците на Военноморските сили. Капитанът допълва, че в краткосрочната практика на курсантите – от Варна до Картахена и от Картахена до Варна, на борда са се обучавали общо 40 младежи, включително чужденци.
На посрещането на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) във Варна присъстват и служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов, командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, началникът на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ флотилен адмирал проф. Калин Калинов, посланикът на Украйна Олеся Илашчук, посланикът на Франция Мари Дюмулен, областният управител на Варна Атанас Михов, заместник-кметовете на Варна Илия Коев и Снежана Апостолова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
По думите на командира на Военноморските сили (ВМС) контраадмирал Кирил Михайлов след четвъртото плаване на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ можем с гордост да кажем, че имаме изградени традиции. Той поздравява моряците за успешното изпълнение на всички поставени задачи. „Когато за първи път изпратихме кораб до далечните южни ширини, това бе предизвикателство за всички, след първия успех дойде второто плаване, когато трябваше да потвърдим, че нищо не е било случайно, сега – след четвъртото, вече можем с гордост да кажем, че имаме традиции“, посочва командирът на военния флот.
Той изтъква, че моряк се става в морето, а не в класната стая. „Това, че за пореден път военни моряци изпълниха задача до Антарктида под флага на Военноморските сили, показва, че ВМС стоят здраво на мястото си и са способни да изпълняват мисии при всякакви условия“, посочва още Михайлов. Той допълва, че е горд с екипажа на научноизследователския кораб и постиженията му, с това, че НИК 421 е посланик на България в тази част на света, където родният ни флаг рядко се вижда.
По думите на Михайлов няма друго военноморско училище, освен Морската академия във Варна, което да изпраща свои курсанти в полярна експедиция. „Това говори достатъчно и за българската военноморската традиция, и за ВВМУ“, обобщава контраадмиралът.
Служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов съобщава, че сме на прага на ратифицирането на Световната конвенция за океаните. По думите му подготовката по документа вече е приключена и предстои той да бъде изпратен за ратификация в Народното събрание. Попов допълва, че Конвенцията се отнася до управлението на частите от световния океан, които са извън националните юрисдикции. „Конвенцията залага условията за създаване и на Конференция на участниците, която в бъдеще ще разработва правилата, законите, по които тези води се управляват“, допълва Попов. Министърът поздравява екипажа на НИК 421, като подчертава, че корабът е доказателство, че България може да има глобално присъствие. Той изтъква, че „Св. св. Кирил и Методий“ е свързан неизменно с науката. По думите му, на фона на предстоящото ратифициране на Конвенцията за световния океан, корабът, Висшето военноморско училище във Варна, българските учени ще бъдат ангажирани с една великолепна мисия, чрез която България може да заеме своето достойно място в океана и в науката за океаните.
