Финалът на FameLab 2019 е състезание за комуникатори на науката, от което всички печелят (видео)
©MediaBricks.bg
Наука Образование

Финалът на FameLab 2019 – състезание за комуникатори на науката, от което всички печелят

Черешката на тортата Софийски фестивал на науката отново бе финалът на конкурса за млади учени Лаборатория за слава – FameLab 2019. И тази година Британски съвет събра изключително талантливи комуникатори на науката, които за три минути трябваше да обяснят тема от своята област на разбираем език. Най-хубавото на този конкурс е, че всички печелят –  и участниците, и публиката. На 12 май над 450 души се събраха в София Тех Парк, за да видят и чуят финалистите на FameLab.

Финалът на FameLab 2019 е състезание за комуникатори на науката, от което всички печелят (видео)
©MediaBricks.bg

Десет млади учени от различни научни области бяха преминали през ситото на квалификациите и полуфинала, за да се озоват на сцената и да покажат колко е страхотна науката. Тяхното представяне на финала, освен от публиката, беше оценявано от жури в състав: доц. д-р Любомира Николаева-Гломб (ръководител на Отдел Вирусология на Националния център по заразни и паразитни болести), проф. Милен Богданов (Факултет по химия и фармация, и бивш финалист от FameLab), Милена Дамянова (директор на дирекция Наука към МОН) и Ивайло Славов (мениджър Висше образование и наука към Британски съвет).

©MediaBricks.bg

Тази година водещ беше Александрина Ал-Джасем, опитен комуникатор на науката и победител в предишно издание на конкурса. За да бъде честно участниците теглиха жребии за излизане на сцената.

©MediaBricks.bg

Първи пред публиката излезе Стефан Ценов, студент по медицина 4. курс.

©MediaBricks.bg

Стефан запозна публиката с нервната система, това как се образуват невронните мрежи и как, освен генетичните предразположения, важна роля за образуването на дадени невронни връзки играят и външните фактори. Стефан успя за три минути освен да обясни как функционира нервнната система да повдигне и изключително важни въпроси за ролята на средата за менталното здраве.

Втора беше Ралица Манчева студент 4. курс от Физическия факултет, която работи с деца в Центъра по забавна математика.

©MediaBricks.bg

Представянето на Ралица бе доволно поръсено със смях докато обясни какво е хомоморфизмът – преминаване от една фигура в друга с помощта на плавни превръщания. Тя показа, че ябълката, която може да се приравни на сфера не е хомоморфична на поничката, която е торос, но пък човекът може да се приравни към торос с подходящи преобразувания. На края Ралица се пошегува, че хомоморфизмът между човек и поничка е причината за трудностите при опити за отслабване, докато бухтичките са чудесни за целта.

Трета поред излезе София Славова, която е химик и е дошла от Русия, за да се занимава с квантовохимични изчисления свързани с биогенни молекули.

©MediaBricks.bg

Тя разви тема, много близка до научните й разработки, а именно – за една предполагаема молекула, от която могат да се получат редица биоактивни съединения, често наричани „градивни блокчета на живота“. София успя да въведе публиката в съвременните разсъждения за химичния произход на клетките и даже посочи съединение, което отговаря на търсените характеристики. Това е съединението формамид – една от най-разпространените молекули във вселената, чудесен разтворител, а освен това съдържа най-важните елементи, необходими за живота: азот, кислород, въглерод и водород.

От химия преминахме към биология заедно с Виктор Сендеров, магистър по математика и статистика, доктор по информатика. В момента се занимава с биоинформатика.

©MediaBricks.bg

Той разказа за внасяне на симбиотни микроорганизми в организми с цел защита от паразити. Технологията потенциално може да се използва за предпазване на пчели от инвазивен вид бръмбар.

Пета на сцената се качи Теодора Къртева, лекар по дентална медицина в МУ Пловдив.

©MediaBricks.bg

От нея чухме много интересно представяне на връзката между хроничните заболявания и депресивните състояния. Теодора разказа за интердисциплинарния екип, от който е част и как те са наблюдавали връзка между хронични или забавени в лечението заболявания и депресия. Тя не само посочи като причина за такава връзка стресовите хормони, които се отделят поради заболяването, а и ясно показа, че такова изследване не би било възможно без екип, който има в състава си специалисти от разнородни области, които могат да погледнат на един проблем от различни ъгли.

Вторият международен участник беше Мирна Матов. Тя е магистрант по метеорология и работи с деца в детския научен център Музейко.

©MediaBricks.bg

Мирна разказа класическа тема, свързана с химията, физиката и метеорологията – Озоновия слой. Но това, което видяхме на сцената не беше само разказ за една от алотропните форми на кислорода, а чухме и за Монтреалския протокол – най-успешното международно споразумение за опазване на природата в историята на човечеството, което забранява широката употреба на фреоните.

Останахме на тема физика и атмосфера с Николай Теохаров, който ни запозна с едно стилно доказателство на специалната теория на относителността – Парадоксът на дългоживеещите мюони.

©MediaBricks.bg

Мюоните, които се образуват в горните слоеве на атмосферата имат период на разпад, който не би трябвало да позволява да живеят достатъчно дълго, за да стигнат до земята. Мюоните обаче се движат със скорост много близка до тази на светлината, което значи че за тях всъщност времето „тече по-бавно“, което им позволява да достигнат до повърхността на земята и да ги засечем.

Осми беше хидробилогът Димитрий Дашинов, който представи емоционална история за това, какво се случва в реките от гледната точка на ларва на еднодневка.

©MediaBricks.bg

Чрез разказа на ларвата публиката наблюдаваше как състоянието на водата постепенно намалява по качество и това, което в началото е било среда с чудесни условия се превръща пред очите ни в мъртва зона. Димитрий завърши с посланието, че данните, които се получават от водите нямат ясен изпращач, то получателят е познат – това сме ние.

След Димитрий дойде ред на Мария Качамакова – докторант в БАН и част от WWF България.

©MediaBricks.bg

Мария се занимава с изследването и опазването на лалугерите и ни показа част от света на тези интересни гризачи. Освен за любовния живот на тези животинки, Мария разказа и за неравния старт пред който са изправени мъжките и женските лалугери. Как мъжките имат много повече време да наддават тегло като подготовка за хибернацията, докато женските отглеждат малките, и въпреки това успяват да надебелеят подобаващо. Интересен факт е, че организмът на лалугерите се бори срещу инфекции само в моментите на разбуждане по време на хибернацията, защото това е много енергоемък процес.

Последна на сцената се появи Любомира Иванова, студент едновременно по биология и на пръв поглед страничната философия, която представи още един поглед върху тема, която упорито се прокрадва в тазгодишният финал – човешкото ментално здраве.

©MediaBricks.bg

По-конкретно Любомира обърна внимание на „вторият мозък“ струпването на големи нерви в коремната област, които контролират автономно много от процесите на тялото и произвеждат собствени хормони. Също така обърна внимание на значението на микрофлората, доста важно, имайки предвид, че по маса микроорганизмите в човешкото тяло са около 4%.

След десетте представяния журито се оттегли да заседава, за да определи победителите на конкурса. Организаторите дадоха възможност и на публиката да гласува за своя фаворит.

©MediaBricks.bg

Раздаването на наградите стартира със специалното отличие на Aurubis. Компанията отличи Ралица Манчева.

©MediaBricks.bg

След това специални награди раздаде и Съюзът на учените в България. Те отличиха Димитрий Дашинов, Ралица Манчева, София Славова и Любомира Иванова.

Издателство „Аз Буки“ решиха да наградят всичките 10 участници във финала.

След специалните отличия дойде ред и на наградата на публиката, за която гласуваха над 450 зрители. Тя бе връчена от Любов Костова заедно със „Светът на Мария“. Наградата грабна Димитрий Дашинов.

©MediaBricks.bg

След доста трудно обсъждане журито избра челната тройка на FameLab 2019.

На трето място журито избра Ралица Манчева, като наградата бе връчена от Наско Стаменов от името на форум „Демокрит“.

©MediaBricks.bg

На второ място бе класирана София Славова, а наградата връчи водещата Александрина Ал-Джасем.

©MediaBricks.bg

Победителят, който печели FameLab 2019 България и се класира за световния финал в Англия е Димитрий Дашинов. Той бе награден от зам. Министъра на образованието и науката Карина Ангелиева и победителят от миналата година Борис Яначков.

©MediaBricks.bg

Но да не забравяме, че когато става дума за комуникация на наука – всички печелят. Всеки един от зрителите тази вечер си тръгна след като научи нещо ново за света около нас. Всеки един от финалистите натрупа незаменим опит пред публика и възможност да обясни повече за това, с което се занимава. Основният виновник FameLab да се провежда вече за тринадесети път у нас е Любов Костова – директор на Британски съвет в България. Тя заедно със своя прекрасен екип и, разбира се, с помощта на всички над 50 доброволци превърнаха четирите дни на Софийски фестивал на науката отново в празник на знанието.

©MediaBricks.bg
Финалът на FameLab 2019 е състезание за комуникатори на науката, от което всички печелят (видео)
©MediaBricks.bg
©MediaBricks.bg
©MediaBricks.bg