Тя е професор по атомна и молекулярна физика, доктор на физическите науки, доктор по ядрена физика и преподавател във Физически факултет и във Факултета по математика и информатика на СУ. Днес ви представяме Проф. Ана Пройкова, която ще е лектор на Фондация Карол Знание за обучението към проекта Създаваме предприемачи в науката. Това е предприемаческо обучение за млади учени и конкурс за 30 000 лв. годишна стипендия.
Проф. Ана Пройкова също така е председател на Националния съвет по нанотехнологии, ръководител на лаборатория по Високопроизводителни изчисления в София Тех Парк и една от основателките на Българския център на жените в технологиите.
Проф. Пройкова е извършвала научни изследвания като стипендиант на програмата Фулбрайт в Чикагския университет, била е изследовател в Университета на Нагоя чрез Японското дружество за подкрепа на науката, гост-професор във Вашингтонския университет в Сиатъл, (Сиатъл), Католическия университет в Льовен-ла-ньов, Националния университет на Сингапур, Изследователският център в Гуан-Джу (Република Корея), в Националния университет Чунг-Ксинг (Тайван) и в Университета “Бен Гурион” в Негев (Израел).
Тя е и носител на световни научни награди от САЩ, Япония, Сингапур.
Зам. председател е на Научния комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (Scientific Committee on Emerging and Newly Identified Health Risks (SCENIHR) към Европейската комисия. Съветник по въпросите на нововъзникващите технологии, международното сътрудничество и джендър-проблемите в програмата Хоризонт 2020.
Проф. Пройкова е национален делегат в Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (Генерална дирекция за научни изследвания и иновации на Европейската комисия), председател е на Стратегическата група за данни, изчисления и дигитални инфраструктури в Европейския съюз, член е на Програмния комитет по “Нанотехнологии, авангардни материали, биотехнологии, авангардно производство” на програмата Хоризонт 2020.
Член е на редакционните съвети на Internet Journal of Molecular Science, Open Physics (раздел Atomic and Molecular Physics). Рецензент е на Европейски проекти за научни изследвания (FP6, FP7, Horizon2020), на Белгийския, португалския и испанския научни фондове.
Нейни научни изследвания са финансирани от международни организации като NATO-CLG, NSF-US, the European Framework programs FP3, FP5, FP6, FP7, Horizon2020.
– Вие сте учен-предприемач с успешна научна кариера без собствен бизнес, но с много участия в различни проекти и организации, управленски и консултантски опит. Как самата Вие бихте дефинирала „предприемач в науката“?
– Усмихнах се като прочетох във Вашия въпрос определението “учен-предприемач”, защото тази нова терминология до скоро не беше присъща за научните области. Ние използваме определението “инициативен”, когато става дума за финансиране на проектни изследвания, създаване на екип, който да проведе изследванията в срок и с високо качество, в рамките на наличния бюджет. През последните години все повече се говори за предприемачи, а не за инициатори, но смисълът е един и същ. Ако погледнете в речника как се превежда думата initiative на български език, преводът е инициатива, начинание, предприемчивост. Моето определение за „предприемач в науката“ е изследовател, който търси съмишленици за постигане на научни цели, значително по-мащабни от стандартните задачи, изпълними от един човек и който намира финансови ресурси за реализацията на тези цели.
– Кой е проектът, в който се чувствахте като истински предприемач от бизнеса?
– Не зная как се чувстват предприемачите в бизнеса. Мога да кажа кой изследователски проект, в който съм участвала, е имал най-голямо въздействие върху широката публика – това е проектът CoNanomet – координиране на единадесет Европейски центъра за прецизни измервания в нанометричната област. Проектът получи финансиране след изключително труден конкурс от Седма рамкова програма и през годините 2009-2011 бяха постигнати резултати, които смениха парадигмата в прецизните инженерни измервания, тъй като в проекта участваха представители на PTB (Германия), NPL (Великобритания), JRC (Испра, Италия и IMEC, Белгия), CNRS (Франция), професори от Института Нилс Бор (Дания), Стокхолмския университет (Швеция) и Софийския университет (България). Може да се каже, че през 2015 г. се почувствах като успешен инициатор (предприемач :)), когато в работната програма за нанотехнологии в Хоризонт 2020 (период 2016-2017), бяха организирани конкурси по теми, които бяхме определили като необходими в рамките на нашите резултати от 2011 г. В науката е така – необходимо е технологично време за да се реализират научни предложения от предния фронт.
– Как изградихте умението да печелите финансиране за работата си и проектите на организациите, за които работите?
– Много дълго и упорито се учех на проектно финансиране. Отначало като изпълнител на проекти, ръководени от по-опитни изследователи. Спомням си проекта за изграждане на спектрометър за електрони в късните 80 на миналия век. Проектът беше ръководен от проф. Цветан Бончев, ръководител на катедрата по Атомна физика. Тъй като съм теоретик, задачата ми беше да изчисля формата на електромагнитното поле около намотките, от които трябваше да се изгради спектрометъра и да намерим заедно моя колега Николай Огнянов начин за контролиране на полета, генерирани от външни източници. Е, тогава се научих, че от получаването на точен математичен израз до изграждане на Фарадеев кафез, какъвто ни трябваше, минава дълго време, с тежък физически труд – купуване и опъване на кабели; измервания, корекции в конструкцията. Толкова неща научих, че когато през 1991-92 г. се появи възможност български изследователи да кандидатстват за финансиране от Европейския съюз в Третата рамкова програма за научни изследвания, сама написах проект. Късмет имах, че беше успешен опит и получих самостоятелен грант за изследване в областта на ядрената физика с методи от физиката на твърдото тяло в Католически университет в Льовен-ла-Ньов. Късмет имах, че бях в групата на проф. Ласло Гренач – изключителен физик, разностранно образован човек с широки интереси и задълбочени познания. Почина през ноември 2017 и остави празнота. Той неуморно повтаряше, че науката е тази, която крепи хората и че всяка научна идея трябва да се споделя с максимален брой хора. Търсенето на финансова подкрепа е умение, което наистина трябва да се изгражда – едни хора по-бързо го придобиват, а други като мен – по-бавно, но смея да кажа с устойчив успех. Важно е всеки да разбере, че във финансирането не съществува “one size fits all”. Трябва да помним, че само родителите, по-често бабите, дават средства без да питат каква ще е родителската полза, ако детето изхарчи исканите пари.
– Имате опит в работа с различни университети по света. Как бихте определили българските учени?
– В случая не бива да се осреднява. Мисля, че процентът на предприемчивите сред българските учени е сравним със средно-световния. Ще направя бележка – този процент е изключително висок в Израел и Южна Корея, както показват различни социологически проучвания.
– В Западна Европа и САЩ моделът на комерсиализация на науката включва създаване на стартъпи, спин-оф компании, регистриране на патенти. У нас като че ли това е по-скоро изключение?
– Според мен няма единствен модел, който е работещ и в държавите от Западна Европа, и във всички щати на САЩ. Споменатите от Вас методи за комерсиализация се използват наистина. У нас законодателството в тази област като че ли е поостаряло. Лично аз се притеснявам от друго обстоятелство, обаче –голямата пролука между високото теоретично ниво на някои високотехнологични области (например нанотехнологии, квантова информация) и ниското ниво на развитие на съответния индустриален сектор. Тази пролука не позволява комерсиализацията много повече, отколкото негъвкавото законодателство.
– В Предприемачи в науката ще представим американския и европейския модел, Харвардския и Кеймбриждския модел. А какъв е българският модел за комерсиализация на науката?
– Не съм специалист по комерсиализация – само наблюдавам процеса по принуда. Не зная разликите между Харвардския и Кеймбриждския модел. От примерите, които виждам в областта на софтуерните продукти и малките серии от козметични продукти, съдържащи наночастици, разбирам, че у нас се развиват добре малки фирми, които имат в сърцевината си добър професионалист. Като се замисля обаче, и Apple така е стартирала.
– Какво от екосистемата в момента липсва?
– Липсват устойчиви връзки между научния сектор и така наречения научен бизнес.
– Какви са причините според Вас твърде малък процент учени у нас да се стремят към кариера в индустрията и още по-малък – към създаване на собствен бизнес?
– У нас индустрията не е наукоемка в голямата си част. Разбира се, че има високотехнологични производства, но те са автоматизирани по начин, който не позволява на учените да имат оригинален принос. Тук визирам и фармацията, и производството на храни, може би, производството на части за двигатели. Създаването на собствен бизнес е ограничено от пазара и от възможността за включване на повече хора, чиито интереси са по-скоро финансови, а не научни.
– И по отношение на патентите като че ли сме далеч от световните тенденции. Повечето учени, с които сме коментирали темата казват, че е безсмислено, трудно, скъпо. Вие самата имате ли патенти?
– Не, нямам. Патентоването има смисъл само, ако човек е сигурен, че патентът ще бъде купен (а не взаимстван, което е честа практика). Освен това патент от България не е протекция в други държави. Предполагам знаете, че патентите трябва да се поддържат финансово. Колко човека могат да издържат да си плащат патентите? Сигурно има смисъл да се патентова изобретение да речем в САЩ, където ако се използва – ще донесе огромни печалби.
– Има ли митове за учените и бизнеса, които сте готова да развенчаете в Предприемачи в науката?
– Харесвам филма MythBusters (Ловци на митовe), защото в него се използва експерименталната методология във физиката. Искам да кажа, че ако някой мит в Предприемачи в науката видимо нарушава законите за запазване – лесно го развенчавам. Като бизнес предложението от преди 8-9 години да произвеждаме бира за китайския народ.
– А за финансирането по европроекти?
– Митовете за европейското финансиране са много. Мит е, че това финансиране може да измести значението на националното.
– С какво бихте искала да предизвикате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?
– Генерирайте неочаквана идея (все пак съблюдавайте законите на физиката).
Текстът и интервюто са взети от сайта на фондация Карол Знание.
