През 2020 година ще се наблюдават общо шест затъмнения – 2 слънчеви и 4 лунни. Слънчевите затъмнения ще бъдат пръстеновидно и пълно, а лунните ще са само от полусянката на Земята. През годината ще видим няколко комети, атрактивни метеорни потоци и взаимни съединения между ярките планети. Кои са всички забележителни астрономически явления през 2020 година и как да ги наблюдаваме ни обяснява астрофизикът Пенчо Маркишки и катедра „Астрономия“ към СУ.
НАЧАЛО НА СЕЗОНИТЕ
- Астрономическа пролет: 20 март, 05h 50m (пролетно равноденствие)
- Астрономическо лято: 21 юни, 00h 44m (лятно слънцестоене, най-дългия ден в годината, траещ 15 часа и 19 минути)
- Астрономическа есен: 22 септември, 16h 31m (есенно равноденствие)
- Астрономическа зима: 21 декември, 12h 02m (зимно слънцестоене, най-късия ден в годината, траещ 09 часа и 2 минути)
- Земята ще бъде в перихелий – най-близо до Слънцето по своята орбита (на 147 091 144 km) на 5 януари в 09h 48m
- Земята ще бъде в афелий – най-далеч от Слънцето (на 152 095 295 km) на 4 юли в 14h 35m
- През 2020 г. лятно часово време (EEST , с 1 час напред) ще се въведе на 29 март в 03h 00m.
- Връщането към зимно часово време (EET, с 1 час назад) ще стане на 25 октомври в 04h 00m.
- Предвиденото от Европейската комисия прекратяване на сезонната смяна на часовото време в страните членки на ЕС е отложено за 2021 г., като не е изключено да има и следващо отлагане.
ФАЗИ НА ЛУНАТА И ЛУННИ ЯВЛЕНИЯ
Лунни фази за 2020 г.
В нощта на 7 срещу 8 април ще бъдат най-близките във времето пълнолуние и перигей за 2020 г., което явление е популярно като Супер Луна или суперлуние. Перигеят на Луната ще бъде на 7 април в 21h 10m – с 8 часа и 25 минути преди пълнолунието на 8 април в 05h 35m (вижте таблицата за лунните перигеи по-долу).
За суперлуние ще се счита и предното пълнолуние – на 9 март в 19h 48m, което е при разстояние Земя – Луна 357 399 km. Перигеят на Луната ще бъде на 10 март в 08h 34m при разстояние 357 122 km.
Новолунието на 16 октомври в 22h 31m ще предхожда с 4 часа и 17 минути перигея на 17 октомври в 02h 48m, което принципно също е суперлуние.
СЛЪНЧЕВИ И ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ
През 2020 г. ще се наблюдават общо шест затъмнения – две слънчеви и четири лунни. Слънчевите затъмнения ще бъдат пръстеновидно и пълно, а четирите лунни – само от полусянката на Земята.
При този тип лунни затъмнения Луната преминава само през полусянката на Земята, което води до леко понижаване на яркостта на лунния диск, особено към единият му край – този, който се окаже по-близо до пълната земна сянка. Частични фази и пълна фаза изобщо не се наблюдават, поради което мнозина считат тези явления за неатрактивни. Възможно е да се наблюдават оцветявания на лунния диск в съвсем леки нюанси, тъй като малка част от слънчевата светлина, осветяваща Луната тогава, е пречупена през земната атмосфера и носи топли тонове.
- Лунно затъмнение от полусянката на Земята на 10 януари
Това е първото затъмнение за 2020 г, което ще бъде видимо и от България. То ще се наблюдава от западната част на Тихия океан, Азия, Австралия, Европа, Индийския океан, Африка, северната и източната част на Атлантическия океан и Арктика.
- Лунно затъмнение от полусянката на Земята на 5 юни
Това е второто лунно затъмнение за годината, което също ще бъде видимо от България. Ще се наблюдава от най-западните части на Тихия океан, Япония, Азия, Австралия, Индийския океан, Европа, Африка, южната и източната част на Атлантическия океан, източната част на Южна Америка и Антарктика.
Характерни моменти от явлението
- Начало на затъмнението от полусянката (контакт P1): 5 юни 20h 45m 51s
- Максимална фаза: 5 юни 22h 25m 05s
- Край на затъмнението от полусянката (контакт P4): 6 юни 00h 04m 09s
Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 3 часа, 18 минути и 17 секунди.
При самото начало на затъмнението в 20h 45m 50s Луната ще бъде на височина около 1° 50′ в посока изток-югоизток за Варна, но за София тя още няма да бъде изгряла. Изгревът ѝ за София ще настъпи малко по-късно – в 20h 48m.
Както и при затъмнението на 10 януари, скоро след началото и към края на явлението няма да се забелязва разлика от обичания вид на пълната Луна. Едва около момента на максималната фаза в 22h 25m южната (видимо долната) част на лунния диск леко ще посивее. И при това затъмнение лекото спадане на яркостта в долната част на лунния диск ще се регистрира по-добре ако наблюдаваме явлението фотографски.
- Пръстеновидно слънчево затъмнение на 21 юни
Пръстеновидните слънчеви затъмнения са особено красиви явления, случващи се когато Луната е близо до апогея на своята орбита, т.е. най-далеч от Земята. Логично тогава Луната изглежда по-малка и по време на пълната фаза на слънчево затъмнение тя не може да закрие изцяло Слънцето. Така периферията на слънчевия диск остава да свети около Луната във вид на тънък пръстен.
От България затъмнението ще се наблюдава като частично с малка фаза.
Затъмнението ще се наблюдава като частично от Африка, Югоизточна Европа и Азия.
Ивицата на пръстеновидното затъмнение ще започне от Централна Африка – в Демократична република Конго. Ще пресече Южен Судан, Етиопия и Еритрея. След това ще продължи през южната част на Арабския полуостров – Йемен и Оман, ще пресече Северна Индия, Китай и о-в Тайван. Пръстеновидното затъмнение ще завърши в Тихия океан – в района на Марианските острови, южно от о-в Гуам.
Момент на геоцентричното съединение на Луната по еклиптична дължина: 21 юни 2020 в 09h 41m 27s (6.2 денонощия след апогея на Луната).
Ъгловият радиус на Слънцето по време на явлението ще бъде 15′ 44.2″, а на Луната 15′ 24.0″, поради което по време на пълната фаза на затъмнението, периферията на слънчевия диск ще остане видима като тънък пръстен около Луната.
Характерни моменти на затъмнението
- Начало на частичните фази: 06h 46m 00s
- Начало на пръстеновидното затъмнение: 07h 47m 44s
- Максимална фаза: 09 40m 06s
- Край на пръстеновидното затъмнение: 11h 32m 22s
- Край на частичните фази: 12h 34m 04s
По време на максималната фаза ще бъдат закрити 98.8% от площта на слънчевия диск, като останалият 1.2% от нея ще бъдат видими като много тънък пръстен около лунния диск.
Пръстеновидно затъмнение с максимална фаза и с продължителност 38.2 секунди ще се наблюдава в 06h 40m 05s UT от място с географски координати 30° 31′ 12″ N и 79° 22′ 30″ E – в района на град Джошимат (Joshimath, до село Rudranath) в щата Утаракханд (Uttarakhand) в Северна Индия. Там ивицата, от която ще може да се наблюдава пръстеновидно затъмнение, ще бъде широка 21.2 km.
От България затъмнението ще се наблюдава като частично с малка фаза – едва 0.117. За София явлението ще започне в 08h 04m 31s. Максимално покритие на слънчевия диск от само 4.7% ще се наблюдава в 08h 35m 42s, когато Слънцето ще бъде на височина 28° над източния хоризонт. Края на затъмнението за София ще настъпи в 09h 08m 16s.
Частично затъмненото Слънце както ще изглежда на 21 юни 2020 в 08h 36m за наблюдател от София. Това ще бъде най-голямата фаза на затъмнението за столицата – около 0.117, с максимално покритие на слънчевия диск около 4.7%
- Лунно затъмнение от полусянката на Земята на 5 юли
Явлението няма да бъде видимо от България. То ще се наблюдава от Централна и Западна Европа, Африка – без най-източните ѝ части, Атлантическия океан, по-голямата част от Северна Америка – без най-северните ѝ части, Южна Америка, източната част на Тихия океан и Антарктика.
Характерни моменти от явлението
- Начало на затъмнението от полусянката на Земята: 06h 07m 23s
- Максимална фаза: 07h 30m 02s
- Край на затъмнението от полусянката: 08h 52m 27s
- Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 2 часа, 45 минути и 04 секунди.
- Лунно затъмнение от полусянката на Земята на 30 ноември
Явлението няма да бъде видимо от България. То ще се наблюдава от Тихия окен, Австралия, по-голямата част на Азия – без Арабския полуостров и Западна Индия, Скандинавския полуостров, Британските острови, Атлантическия океан, Северна Америка, Южна Америка и Арктика.
Характерни моменти от явлението
- Начало на затъмнението от полусянката на Земята: 09h 32m 22s
- Максимална фаза: 11h 42m 52s
- Край на затъмнението от полусянката: 13h 53m 26s
- Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 4 часа, 21 минути и 04 секунди.
- Пълно слънчево затъмнение на 14 декември
Както се случи при пълното слънчево затъмнение на 2 юли миналата година, това астрономическо явление ще предизвика най-голям интерес. Затъмнението ще се наблюдава като частично от Тихия океан и Южна Америка. Ивицата на лунната сянка (т.е. на пълното затъмнение) ще прекоси южната част на Тихия океан, Чили, Аржентина и ще завърши в южната част на Атлантическия океан.
Много астрономи от цял свят – професионални и любители, ще посетят Чили и Аржентина за да проведат своите наблюдения. По време на пълната фаза на затъмнението за провинция Рио Негро, Аржентина, Слънцето ще бъде на височина около 73° над хоризонта.
Момент на геоцентричното съединение на Луната по еклиптична дължина: 14 декември 2020 в 18h 16m 34s
Характерни моменти от затъмнението
- Начало на частичните фази: 15h 33m 54s
- Начало на пълната фаза: 16h 32m 34s
- Максимална фаза: 18h 13m 29s
- Край на пълната фаза: 19h 54m 20s
- Край на частичните фази: 20h 53m 07s
- Максимална фаза на затъмнението: 1.025.
Пълна фаза с максимална продължителност 2 минути и 10 секунди ще се наблюдава в 16h 13m 35s UT от място с географски координати 40° 20′ 42″ S и 67° 54′ 54″ W – в района на с. Сиера Колорада (Sierra Colorada) в провинция Рио Негро, Аржентина. Там ивицата, по която се движи лунната сянка (т. нар. ивица на тоталитета) ще бъде широка 90.2 km.
Затъмнението няма да бъде видимо от България.
ВИДИМОСТ НА ЯРКИТЕ ПЛАНЕТИ
В началото на 2020 г. ще бъдат видими само две от ярките планети: Венера – вечер над югозападния хоризонт и Марс – рано сутрин, ниско на югоизток. Около средата на зимата, отначало трудно, ще започнат да се наблюдават Юпитер и Сатурн, които ще изгряват в края на нощите над югоизточния хоризонт. През март ще виждаме Венера високо на югозапад след залез слънце, а през летните месеци Юпитер и Сатурн ще се наблюдават удобно над южния хоризонт, видимо вляво от най-ярката част от Млечния път в съзвездието Стрелец. През октомври около полунощ ще виждаме Марс с много висока яркост над южния хоризонт. Следват подробности за условията на видимост за всяка една от планетите.
Меркурий
Най-близката до Слънцето планета има най-кратък орбитален период (87.97 дни) и затова често преминава от вечерна в утринна видимост и обратно. Меркурий се наблюдава трудно и за кратко – след залез слънце на запад или при зазоряване сутрин на изток. Възможно най-удобните моменти за наблюдението му са на датите около т. нар. максимални елонгации – когато планетата отстои на най-голям ъгъл източно или западно от Слънцето (таблицата по-долу). Допълнително условие, благоприятстващо или възпрепятстващо наблюденията, е наклонът на еклиптиката спрямо хоризонта във вечерите, респ. в утрата на тези дати. От този наклон също зависи колко време ще закъснее залезът на Меркурий след залеза на Слънцето – ако е видим вечер, респ. колко време преди изгрева на Слънцето ще изгрее планетата – ако се наблюдава сутрин.
Същите принципи важат и при наблюдението на Венера, макар че тя е далеч по-достъпна.
През 2020 г. ще има три най-удобни момента за наблюдение на Меркурий – на 10 февруари вечерта, на 4 юни вечерта и на 10 ноември рано сутрин.
Меркурий ще бъде в горно (външно) съединение на 10 януари, 5 май, 17 август и 20 декември. Планетата ще бъде в долно (вътрешно) съединение на 26 февруари, 1 юли и 25 октомври.
Венера
От началото на годината до около 20 май най-ярката планета ще се наблюдава като Вечерница над югозападния хоризонт след залез слънце. Във втората половина на март ще виждаме Венера най-дълго вечер – до около 4 часа след края на деня, тъй като на 25 март в 00h 13m планетата ще бъде в максимална елонгация – на 46° източно от Слънцето. В това време Венера ще бъде с яркост около –4.4 mag. На 3 юни в 20h 44m планетата ще бъде в долно (вътрешно) съединение и няма да може да се наблюдава.
Следващият период на видимост на Венера ще започне от около средата на юни и ще трае до средата на януари 2021 г. През този период ярката планета ще изгрява рано сутрин над източния хоризонт – като Зорница. Най-дълго време преди изгрева на Слънцето ще виждаме Венера през август.
Преминаването на Венера пред разсеяния звезден куп Плеяди (M45) на 3 и 4 април 2020 г. Позициите на планетата са означени за всяка дата в 21h 30m, във формат месец-дата (mm-dd)
Марс
Това е втората планета, която ще може да се наблюдава от началото на 2020 г. – рано сутрин над югоизточния хоризонт, в съзвездието Скорпион. С напредването на годината условията за наблюдение на Червената планета бавно ще се подобряват и на 14 октомври в 02h 26m Марс ще бъде в противостояние (в опозиция), с яркост –2.6 mag. Тогава планетата ще бъде в съзвездието Риби. Моментът на максималното приближаване на Марс до Земята обаче ще предхожда с близо седмица самото противостояние. Най-близо до нас Червената планета ще бъде на 6 октомври около 17h 10m, на разстояние 62 069 560 km. Това приближаване до Земята е сравнително близко до максималното възможно (по-точно – на 97% от максималното), поради което много медии ще обявят явлението за велико противостояние. Все пак на 6 октомври дистанцията Земя – Марс ще остане малко по-голяма от тази, по време на предишното противостояние на Марс – на 27 юли 2018 г. В момента на противостоянието си през октомври, Марс ще бъде с ъглов диаметър 22.6″, при теоретично максимално възможен 26″. В такива моменти телескопичните наблюдения на планетата показват най-много детайли от нейната повърхност. Също така около моментите на такива близки противостояния е най-удобно към Марс да бъдат изпращани космически мисии, каквито се очаква да стартират през юли 2020 г. (вижте „По-важни предстоящи космически мисии“ в тази книга).
Юпитер и Сатурн
Двата газови гиганта ще започнат да се наблюдават немного време след началото на годината. Към края на януари Юпитер ще изгрява над югоизточния хоризонт рано сутрин преди развиделяване. Ще бъде в съзвездието Стрелец. В същото съзвездие се намира и Сатурн, който ще започне да се наблюдава малко по-късно – от около средата на февруари. В следващите месеци условията за наблюдение на двете планети ще се подобряват, като едновременно с това Юпитер ще се приближава видимо към Сатурн. Противостоянието на Юпитер ще бъде на 14 юли в 10h 58m, а на Сатурн – седмица по-късно, на 21 юли в 01h 28m. По време на противостоянията си Юпитер ще бъде с яркост –2.8 mag и с ъглов диаметър 47.6″, а Сатурн – с яркост 0.1 mag и с ъглов диаметър 18.5″ (без пръстена си).
Уран
Седмата планета ще се движи бавно в югозападната част на съзвездието Овен, с яркост, колебаеща се слабо около 5.8 mag. Уран може да бъде открит видимо недалеч от звездата 19 Ari. На 31 октомври в 17h 53m планетата ще бъде в противостояние (в опозиция). Принципно тогава тя може да се наблюдава с яркост 5.7 mag и с ъглов диаметър 3.6″, но вечерта на тази дата пълната Луна ще бъде в същата част на небето и наблюденията на слаби обекти ще бъдат силно затруднени.
Макар че теоретично би следвало Уран да може да бъде забелязан с невъоръжено око, на практика това е невъзможно. Може обаче да се опита да бъде наблюдаван с бинокъл, след като предварително се запамети разположението на планетата сред слабите звезди в югозападната част на Овен.
Уран е наблюдаван за пръв път от английския астроном Сър Уйлям Хершел, който обявява това свое откритие на 13 март 1781 г.
Нептун
Последният газов гигант в Слънчевата система ще се движи бавно в североизточната част на съзвездието Водолей, с яркост около 7.9 mag и с ъглов диаметър 2,4″. На 11 септември в 23h 26m Нептун ще бъде в противостояние, с яркост 7.8 mag и с ъглов диаметър 2,5″. Тогава той ще бъде на 43′ 33″ югоизточно от звездата 96 Aqr. Тази планета може да се наблюдава ефективно само с телескоп, макар че теоретични би следвало да може да бъде забелязана и с бинокъл.
Нептун е наблюдаван за пръв път от немския астроном Йохан Годфрид Гал на 23 септември 1846 г., на позиция само с 1° разлика от предварително изчислената от френския математик и астроном Юрбен Льоверие. Години преди това друг френски астроном – Алексис Бувар допуска съществуването на планета отвъд Уран, поради наблюдаваните промени в орбитата на самия Уран, предизвикани от гравитационното смущение на неизвестната дотогава осма планета.
По-забележителни взаимни съединения между ярките планети
Март – съединения на Марс с Юпитер и Сатурн
В утрата около началото на астрономическата пролет, близо час и половина преди изгрева на Слънцето (около 05h 00m за София), ниско над югоизточния хоризонт ще може да се наблюдава малък парад на планетите Марс, Юпитер и Сатурн. И трите планети ще бъдат в североизточната част на съзвездието Стрелец. На 18, 19 и 20 март сутринта видимо близо до тях ще бъде и изтъняващият сърп на Луната, наближаваща новолуние. Така четирите ярки обекта ще привличат погледа към небето на югоизток.
На 20 март в 08h 20m Марс ще бъде в съединение по ректасцензия с Юпитер, на 42′ 54″ южно от него. От България явлението ще може да се наблюдава малко преди максималното видимо сближаване на двете планети – от около 04h до зазоряване (около 05h 15m). На следващата сутрин двете планети все още ще бъдат видимо близо една до друга.
Скоро след съединението си с Юпитер, Марс ще премине видимо близо и до Сатурн. На 31 март в 14h 00m Червената планета ще бъде в съединение по ректасцензия със Сатурн – на 55′ 22″ южно от него. От нашата страна явлението ще се наблюдава в края на нощта на същата и на следващата дата, подобно както съединението Марс – Юпитер.
Марс, Юпитер, Сатурн и Луната на 19 март рано сутринта над югозападния хоризонт. Марс ще се движи бързо на изток и ще премине видимо близо до двете гигантски планети. Съединението му с Юпитер ще бъде на 20 март, с със Сатурн – на 31 март
22 май – съединение на Меркурий с Венера
В 10h 55h на тази дата двете планети ще бъдат в съединение по ректасцензия, като Меркурий ще бъде на 53′ 30″ южно от Венера. От нашата страна явлението ще се наблюдава трудно на 22 май вечерта. Около 1 час и 15 минути след залез слънце двете планети ще бъдат на височина само 3° над северозападния хоризонт. Ще са трудно откриваеми в заревото след залеза, поради което ще е силно препоръчително използването на бинокъл. Ще бъде нужно наблюдателно място с много нисък хоризонт в посока запад – северозапад. До вечерта на 22 май ъгловото отстояние между двете планети ще е нараснало до малко над 1°. Наблюдавана през телескоп, Венера ще изглежда като много тънък сърп – ще бъде само с 5% осветен диск, тъй като планетата се приближава към долното си съединение (то ще бъде на 3 юни).
Меркурий и Венера на ъглово отстояние 01° 11′ 38″ вечерта на 22 май, много ниско над северозападния хоризонт около 1 час и 15 минути след залез слънце
21 декември – съединение на Юпитер и Сатурн
Много астролюбители с нетърпение очакват взаимното съединение на двата газови гиганта в края на годината, което се случва веднъж на около 20 години – т. нар. голямо съединение (Great conjunction). Ректасцензиите на двете планети ще се изравнят в 16h, когато Юпитер ще бъде само на 06′ 14″ южно от Сатурн. Явлението ще се случи в съзвездието Козирог, близо до границата му със Стрелец. Вечерта на 21 декември двете планети ще могат да се наблюдават заедно в окуляра на телескоп с голямо увеличение (400 пъти или повече). По време на съединението Юпитер ще бъде с яркост –2 mag и с ъглов диаметър 33.2″, а Сатурн – с яркост 0.6 mag и с ъглов диаметър 15.4″. Наблюдението на явлението обаче ще бъде затруднено – то ще бъде видимо ниско над югозападния хоризонт, в гаснещото сияние след залез слънце. На 21 декември за София Слънцето ще залезе в 16h 56m, а двете планети – в 19h 17m. Около 1 час и 15 минути след залеза на Слънцето, когато небето ще е вече достатъчно тъмно (около 18h 110m), за наблюдател от София Юпитер и Сатурн ще бъдат на височина 10° над хоризонта. Предвид това, наблюдателите трябва да изберат място с нисък хоризонт в посока югозапад. Използването на бинокъл ще помогне двете планети да бъдат открити по-рано в полумрака. Същата вечер Луната ще бъде във фаза първа четвърт, в източната част на съзвездието Водолей.
За наблюдател от Варна, от посочените по-горе моменти трябва да се извадят 19 минути.
Звездното небе над югозападния хоризонт на 21 декември около 1 час и 15 минути след залез слънце, когато най-добре ще може да се наблюдава съединението на Юпитер със Сатурн. В 16h на тази дата двете планети ще бъдат на ъглово отстояние само 06′ 14″ една от друга.
Юпитер и Сатурн с по-ярките си спътници, така както ще изглеждат на 21 декември в 18h 10m през телескоп с голямо увеличение и поле 9′. Тогава двете планети ще бъдат на ъглово отстояние 06′ 09″ една от друга. Компютърната симулация е за алт-азимутално монтиран телескоп, без обръщане на образа (север е горе-вдясно)
Окултации на ярки планети от Луната за България
За наблюдател от югозападните райони на страната, например от Смолян, на 6 септември около 09h 18m 15s Луната ще започне да окултира (да закрива) Марс. Дневната светлина ще възпрепятства наблюденията – на тази дата за Смолян Слънцето ще изгрее в 06h 53m. Въпреки това може да се опита явлението да бъде видяно през телескоп с голямо увеличение и с поставен червен светофилтър на окуляра, спиращ синята светлина от небето. Шансовете за успешно наблюдение не са големи.
Тъй като Луната ще закрие Марс със северния край на диска си, самото закриване ще продължи около 2 минути и 45 секунди – до 09h 21m 00s (втори контакт). Откриването на Марс за Смолян ще започне от около 09h 33m 30s и ще завърши в 09h 35m 30s.
По време на окултацията Марс ще бъде с яркост –1.9 mag и с ъглов диаметър 19.7″. Луната ще бъде с 85% осветен диск – 4 дни след пълнолуние.
За наблюдател от Пловдив Марс само ще се „плъзне“ по северния контур на лунния диск.
Началото на окултацията на Марс от Луната за наблюдател от Смолян, но за съжаление – явлението ще бъде през деня
За наблюдатели от цялата територия на страната, на 14 декември Луната ще окултира Меркурий, което явление също няма да може да се наблюдава в дневната светлина. Около момента на закриването на планетата – в 12h 02m 39s за Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“, Слънцето ще бъде само на 03° 19′ от Меркурий.
На 18 февруари жителите от западните части на Северна Америка, които се намират на географска ширина като тази на България и по на север, ще могат да наблюдават окултация на Марс от Луната. Началото ще бъде около 03h 25m местно време. За тях явлението ще бъде видимо ниско над югоизточния хоризонт.
От нашата страна двете небесни тела ще бъдат видими преди окултацията – до около 06h сутринта на 18 февруари, когато Марс ще бъде на близо 4° източно от Луната.
ПО-ЯРКИ КОМЕТИ
C/2017 T2 (PANSTARRS)
Това е първата сравнително по-ярка комета за 2020 г., която ще бъде достъпна за наблюдение с бинокъл. Очаква се през пролетта нейната яркост да достигне около 8.5 mag. Кометата ще премине през своя перихелий (през най-близката до Слънцето точка от своята орбита) в първите часове на 5 май 2020 г., на разстояние 241 615 200 km от централното ни светило.
Кометата е открита от телескопите Panoramic Survey Telescope and Rapid Response System (PANSTARRS) през 2017 г.
2P/Encke
Тя ще бъде най-ярката очаквана комета за 2020 г., която през юли ще достигне около 6 – 7 mag. За съжаление обаче, тогава тя ще залязва скоро след Слънцето и практически няма да може да се наблюдава. 2P/Enke ще премине през перихелия си на 25 юни, на 50 372 700 km от Слънцето.
За пръв път тази комета е наблюдавана от Пиер Мешен (Pierre Méchain) през 1786 г., но много по-късно – след повече от 3 десетилетия Йохан Енке (Johann Franz Encke) стига до извода, че това е периодична комета, наблюдавана също през годините 1795-а, 1805-а и 1918-а. Периодът на 2P/Encke е около 3.3 години.
88P/Howell
В края на лятото и през есента тази комета също ще бъде достъпна за наблюдение с бинокъл или с малък телескоп. Очаква се тя да достигне най-висока яркост през септември и октомври – около 9 mag. Тогава тя ще се наблюдава ниско над югозападния хоризонт веднага след свечеряване, в съзвездията Скорпион и Стрелец.
88P/Howell ще премине през перихелия си на 26 септември 2020 г., на разстояние около 202 419 000 km от Слънцето. Нейният период е 5.5 години.
Тази комета носи името на Елен Хауел (Ellen Howell) от Калифорнийския технологичен институт, който я открива по време на преглеждане на фотографски плаки, заснети на 29 август 1981 г. с 46 см Шмит телескоп на обсерваторията Маунт Паломар.
С поглед напред
Много астрономи с интерес следят кометата C/2017 K2 (PanSTARRS), макар че нейният перихелий ще бъде след близо 3 години – на 19 декември 2022. Тогава кометата ще премине на разстояние 1.7969715 астрономически единици (268 823 110 km) от Слънцето. Около датата на своя перихелий, C/2017 K2 ще се движи на фона на съзвездията Жертвеник и Паун – ниско в южната небесна полусфера. Тези съзвездия не могат да се наблюдават от България, но и от южните ширини наблюденията на кометата ще бъдат затруднени, тъй като по същото време Слънцето ще бъде видимо недалеч – в съзвездието Стрелец.
През 2020 г. кометата C/2017 K2 ще се движи бавно в съзвездията Дракон и Херкулес. Яркостта ѝ ще нараства също бавно – от около 17.1 mag в началото на януари, до около 15.7 mag в края на декември.
Тази комета привлича вниманието с факта, че когато е била открита на 21 май 2017 г., нейната кома е била достатъчно голяма, за да бъде забелязана от разстояние 2.4 млрд. km от Слънцето. Това е отвъд орбитата на Сатурн. Да припомним, че по подобен начин бе открита и кометата C/1995 O1 (Hale-Bopp) на 23 юли 1995 г. – много време преди нейният перихелий през април 1997 г. Откриването на комета толкова рано преди перихелия предполага големи размери на нейното ядро и съответно – ранно формиране на временната атмосфера около него, наречена кома. Въпреки това прогнозите за яркостта на C/2017 K2 (PanSTARRS) в края на 2022 г. са доста скромни – около 6 mag. В света на кометите обаче винаги са възможни изненади, поради което интересът към тази комета ще остане голям.
ПО-АТРАКТИВНИ МЕТЕОРНИ ПОТОЦИ
Ета-Аквариди (ETA)
Потокът е активен от 19 април до 28 май, с максимум за 2020 г. в нощта на 5 срещу 6 май около 00h българско време. Луната обаче ще е пълна и ще възпрепятства наблюденията.
Потокът се поражда от космически частици, отделящи се при разпадането на Халеевата комета (1P/Halley), имаща период около 76 години. По време на максимума могат да се наброят между 40 и 80 бързи бели метеора за час, като този брой варира в различни години. Предвид, че съзвездието Водолей, в което се намира радианта на потока, изгрява в края на нощта, наблюденията се провеждат също тогава. Тази година обаче към края на нощта на максимума ще имаме пълна Луна над югозападния хоризонт.
Юнски Боотиди (JBO)
Този поток е интересен с бавните си жълтооранжеви метеори, често – болиди. Активен е от 22 юни до 2 юли, с максимум за 2020 г. на 28 юни около 01h българско време. На тази дата Луната ще бъде във фаза първа четвърт и ще залезе за София в 01h 29m, след което условията за наблюдение ще бъдат добри до края на нощта.
Активността по време на максимума варира в широки граници през различни години, но дори да се окаже ниска, ярките бавни метеори се фотографират много по-успешно. Поради това потокът привлича вниманието на много астролюбители. Юнски Боотиди се поражда от метеорни роеве, формирали се при разпадането на кометата 7P/Pons-Winnecke, имаща период около 6 години.
Южни делта-Аквариди (SDA) и Алфа-Каприкорниди (CAP)
Това са два потока с близки радианти, намиращи се съответно в съзвездията Водолей и Козирог. Максимумите на двата потока съвпадат и са на 30 юли. Метеорите им са жълтеникави, нерядко – болиди. Наблюдават се във втората половина на нощите около края на юли и в началото на август. По време на максимумите на двата потока могат да се видят общо около 30 метеора за час.
В нощта на 30 срещу 31 юли 2020 г. Луната ще бъде с 85% осветен диск и ще залезе за София в 02h 49m, след което условията за наблюдение ще са добри до разсъмване.
Потокът Алфа-Каприкорниди се поражда от космически частици, отделени при разпадането на кометата 45P/Honda–Mrkos–Pajdušáková, с период 5.25 години.
Персеиди (PER)
Максимумът за 2020 г. на този най-популярния метеорен поток ще бъде на 12 август от 16h до 19h българско време. В нощите около 12 август Луната ще бъде във фази около последна четвърт и ще изгрява около полунощ. Например в нощта на 12 срещу 13 август Луната ще изгрее за София в 00h 57m, с 38% осветен диск. На 13 август Слънцето ще изгрее за София в 06h 31m. Въпреки Луната, във втората половина на нощите биха могли да се проведат ефективни наблюдения при наличие на много прозрачна атмосфера – например високо в планините.
Потокът Персеиди е активен от около 17 юли до 24 август. Тогава Земята, обикаляйки по своята орбита около Слънцето, преминава през облаци от космически частици, отделили се от кометата 109P/Swift-Tuttle (Суифт-Тътл). Това е дългопериодична комета, преминаваща през своя перихелий веднъж на близо 130 години. Персеиди е най-интензивният метеорен поток през лятото – с около 110 бързи бели метеора за час по време на своя максимум. Поради това, че се случва в удобно за наблюдение време – през все още топлите летни нощи, Персеиди традиционно привлича вниманието на много астролюбители и любопитни хора от Северното полукълбо на Земята. Ефекта за наблюдателя е още по-голям поради това, че Персеиди се застъпва по време с потока Южни делта-Аквариди и като резултат летните нощи през юли и август са много богати на метеори.
Ориониди (ORI)
Максимумът на този метеорен поток ще бъде на 21 октомври, като в края на нощта на тази дата ще могат да се видят около 15 бързи метеора за час. В нощите около 21 октомври Луната ще бъде във фази преди първа четвърт и ще залязва преди полунощ.
Потокът е активен от 2 октомври до 7 ноември и се поражда също от частици, отделили се при разпадането на Халеевата комета. Всъщност Ориониди и Ета-Аквариди се пораждат от метеорните роеве на един и същи поток, през които Земята преминава два пъти в годината.
Леониди (LEO)
Потокът Леониди е активен от 6 до 30 ноември, с максимум за 2020 г. на 17 ноември около 13h българско време. На същата дата Луната ще залезе за София в 18h 59m вечерта, с 9% осветен диск (млада Луна).
По време на максимума на Леониди могат да се наброят около 15 бързи синьозеленикави метеора за час. Родителското тяло на потока е кометата 55P/Tempel-Tuttle (Темпъл-Тътл), имаща период около 33 години. Затова през същия период време Леониди се наблюдават като метеорни дъждове. Последният такъв бе през 2002 г., с интензивност около 3 500 метеора на час.
Геминиди (GEM)
Този най-интензивен метеорен поток преди началото на астрономическата зима е активен от 4 до 17 декември, когато Земята преминава през метеорни роеве, отделили се от астероида 3200 Фаетон. Максимумът на потока за 2020 г. ще бъде на 14 декември около 02h 50m българско време, когато ще могат да се видят около 120 бързи метеора за час. За 2020 г. Международната метеорна организация (IMO) предвижда дори по-голямо зенитно часово число – около 150. В нощта на 13 срещу 14 декември Луната ще бъде в новолуние и условията за наблюдение ще бъдат отлични.
Урсиди (URS)
Последният за годината метеорен поток се наблюдава през ясните и мразовити зимни нощи, подобно както и първият – Квадрантиди. Урсиди е активен от 17 до 26 декември, с максимум за 2020 г. на 22 декември около 11h българско време, когато принципно могат да се видят около 10 средно бързи метеора за час. Родителското тяло на потока е кометата 8P/Tuttle.
В нощите около 22 декември Луната ще бъде във фази около първа четвърт и ще залязва около полунощ.
