Технологии

„Правец 16Н“ – неизвестният български компютър от 1986 г., показван на изложение в Швейцария

„Правец 16Н“ – неизвестният български компютър от 1986 г., показван на изложение в Швейцария

Знаете ли, че български компютър е представен на международното изложение Ergodesign`86 в Монтрьо, Швейцария? Това е моделът „Правец 16Н“, който е произвеждан в съвсем малко бройки през 1986 година в 4 варианта. Един от тях е с този футуристичен за времето си дизайн, който е предизвиквал голям интерес както в България така и на международни изложения.

Днес в MediaBricks.bg пътуването във времето с колекционера Антон Оруш ще ни отведе до 1986 година, когато е бил създаден този футуристичен български компютър в Института по техническа кибернетика и роботика, а дизайнът му е проектиран от Централния институт по промишлена естетика. Антон Оруш освен, че пазител на техническата история на България, чрез „Сандъците  – Българският портал за стара техника“, в края на миналата година написа и първата си книга – „Голяма книга за българската техника“.

Автор: Антон Оруш

Навярно знаете, че освен познатите ни няколко модела Правец 16Н съществуват и модели в много малък тираж (поради различни причини). На един такъв попаднахме наскоро.

„Правец 16Н“ (Н означава ,,настолен“) е завършен през 1986 г. Съществува в 4 варианта, някои от които имат хоризонтални, но някои (по-късни) и вертикално разположени 5,25-инчови флопита. Характерното при този компютър е, че флопитата са монтирани в корпуса, а не стоят отвън като при познатите Правец 8-ици.

Днешният ни герой е разработен в Института по техническа кибернетика и роботика, а дизайнът му е проектиран от Централния институт по промишлена естетика. Всички варианти са произведени в съвсем малко бройки – вероятно само няколко – от Комбината по микропроцесорна техника в Правец. Вярно е, че в производствения план на завода за 1988 г. е заложено да се произведат 1500 такива компютъра, но най-вероятно това е останало неосъществено.

В статия на проектанти от Комбината от 1987 г. се казва, че този компютър поддържа не само 2 броя 5,25-инчови, но е оборудван и с един брой 3,5-инчово флопи. Тук имаме два от вариантите, но със сигурност и на двата флопитата им са 5,25-ици.

„Правец 16Н“ е от серията модулни 16-битови компютри МИК, разработени през 1986 г. – даже ако се загледате в долната снимка, на клавиатурата горе вдясно пише ,,МИК 16″, За тази серия (или линия) компютри са проектирани множество нови хардуерни контролери (,,модули“) и т.н. – напр. памет с обем до 2 мб, К-МОП памети с буферно захранване, самият процесор също е на модул, освен това има разнообразни платки за външно разширение чрез конектори и т.н. Предвидена е, разбира се, и постоянна памет в хард диск – за тези 16-битови РС-та (IBM-съвместими) още от 1986-а има разработен контролер за до два 5,25-инчови харда с MFM интерфейс, а и предходните Правец 16 и 16А също вече са оборудвани с твърди дискове.

„Правец 16Н“ – неизвестният български компютър от 1986 г., показван на изложение в Швейцария

Знаем за два дизайна на кутията на Правец 16Н, по-авангардният от които е този на първата снимка, а по-обикновеният – ето този:

„Правец 16Н“ – неизвестният български компютър от 1986 г., показван на изложение в Швейцария

Дизайните са два, но самият 16Н има четири варианта. Те се различават по видовете запаметяващи устройства:

  • вариант с едно флопи, работещо с двустранни дискети, и хард диск 10 мб (а може да се включи и 20);
  • с две флопита със същите характеристики;
  • с едно флопи и разширителна карта за работа в локална мрежа;
  • само с едно флопи – явно като пишеща машина. Просто в наличните ни документи не е казано нищо повече за тази модификация на 16Н

За съжаление този екземпляр „Правец 16Н“ (от по-,,хубавия“ дизайн) не е в добро състояние, защото е станал жертва на вандалщина, но все пак  той ни дава някаква представа за модела (по-точно за варианта с вертикалните флопита):

„Правец 16Н“ – неизвестният български компютър от 1986 г., показван на изложение в Швейцария

„Правец 16Н“ – неизвестният български компютър от 1986 г., показван на изложение в Швейцария

Както виждаме и тук, 16Н е от типа ,,всичко в  едно“ (All-in-one). На първата снимка най-горе забелязваме пред екрана плексигласов панел, явно в стремеж да се намали вредното въздействие на монитора върху по-чувствителни очи. Кинескопът е с монохромен екран, но не е познатият ни с комплексния сигнал (с коаксиалния кабел), а с 9-пиновия конектор DB9. Видеоконтролерът на „Правец 16Н“ също е от разработените за тази серия разширителни модули, а резолюцията, която поддържа, е 720 х 348. В текстов режим на екрана може да се изобразят 25 реда с 80 символа в ред, при което всеки символ е поместен в поле с размери 9 х 11 растерни точки. По времето, когато компютърът е актуален, това го прави подходящ за използване с графичен софтуер.

Процесорът е Intel 8088 с тактова честота 5 мхц, но има възможност да се включи и копроцесор Intel 8087. Оперативната памет (RAM) е 64 килобайта. Флопитата на 16Н не са традиционните от завода ,,Кочо Цветаров“ в Пловдив, а по-различни – вероятно от този в Чирпан, който е филиал на ДЗУ Ст. Загора. Обаче пак не виждаме никъде 3,5-инчово, така че сведението в споменатата по-горе статия вероятно описва някакъв по-различен етап на разработката. Хардуерът 16Н обаче съдържа и други познати части – например говорителче ,,пищялка“ откъм лявата страница, производство на Завода за високоговорители в Благоевград.

Като представител на линията модулни компютри, и този има доста конектори за връзка с външни устройства. В описанието на линията голямо внимание обръщат на многото разширителни платки, които тя има. Както споменахме по-горе, чрез такава модулна платка 16Н може да се свързва и с мрежи, а освен това виждаме (мислим) и популярния RS232C конектор за принтери и подобни периферни устройства:

Този дизайн на Правец 16 Н е доста футуристичен и интересен за времето си. Заради атрактивния си външен вид е отличен с държавната награда за промишлен дизайн ,,Златни ръце“, а през 1986  е представен на международното изложение Ergodesign`86 в Монтрьо, Швейцария, където е предизвикал много висок интерес. Автори на дизайна: Добролюб Пешин, Александър Василев и Сашо Драганов.